Арх. Пантелеев, конференцията IUFA ни предизвиква да погледнем като външен наблюдател нашата градска среда. Какво ни казва този поглед?
- Важното на този форум е, че на една маса седнаха представители на всички актьори на градската сцена в София: общинската администрация и експертите, практиците в устройственото планиране, неформални и неправителствени организации, които се интересуват от най-важните потребители на градското пространство - жителите на града. Мисия на IUFA е обменът на знания и информация между специалисти от Западна и Източна Европа, подпомогнати от колегите им от други страни. По идея на главния архитект Петър Диков съчетахме във времето форума на "Архитекти за София" и Project for Public Space и нашата конференция и маркирахме един много важен момент. Ако цитирам арх. Димитър Паскалев, това е усещането за промяна в съзнанието. Има не само недоволство от неприветливостта и физическата разруха на градските пространства, но и нагласа за промяна.
Поразени от физическото състояние на някои елементи на градската среда, включително фасади на много красиви сгради, нашите гости все пак казаха, че София притежава автентичност. Тя е жива, има характер и трябва да положим усилия да се запази. Посъветваха ни да не я убиваме, като я излъскаме и я превърнем в нещо, което прилича на другите градове.
 
Да възстановим града, преди да почнем да го строим наново...
- За това става въпрос.
 
Защо обновлението на сградите в следващото десетилетие не внесе промяна и в качеството на обществените пространства?
- Големият строителен бум от 2006-2008 г. промени силуета на София, но влоши обществените пространства. Появиха се сгради, които са съизмерими с добрите сгради в европейски мащаб, без да са звездна архитектура, но качествени, направени с визия и силна инвестиция. И все пак това са фрагменти, които са нищожно малки в града като цяло. С частните проекти не се адресира по съответен начин градското пространство.
Градът продължаваше да изостава и се появи противоречието между голямата мобилност и нуждата от движение на хората и информацията, с физическия капацитет на пространствата и способността им да провеждат движението. Последната администрация се фокусира върху развитието на инфраструктурата, без която София не би могла да съществува.
Но и съсредоточаването върху инфраструктурата означава, че деградацията на обществените пространства продължи и се изостря особено през последните четири-пет години, резултат от 20-те години на липса на поддръжка и механизми за поддръжка.
 
Появи се и конкуренция за третото място на хората след дома и работата...
- Абсолютно. Колкото и да са качествени и интересни за приобщаване, моловете изконсумираха енергия от града. Но те са толкова привлекателни за софиянци не на последно място защото създават среда, която имитира градско пространство - сигурна, осветена, с добър дизайн, привлекателна. Запълват един дефицит в града и го използват. Но така стават заплаха за градското пространство, защото изтеглят търговията от него, а търговията е един от най-мощните стимули за развитието му.
 
Затова търговците са пряко заинтересувани от развитието на търговската улица. Защо не са ангажирани техните способности да привличат хората?
- Търговците са абстрактно понятие в случая. Става въпрос за териториални общности. Повечето търговци са под наем, а собствениците, докато си получават наема, нямат интерес да инвестират в територията. Когато не можеш да плащаш наема, защото потребителите са се насочили към други места, не ти остава нищо друго, освен да затвориш магазина. На запад този процес е протекъл, след което центровете на градовете са станали предмет на проекти за регенерация. Мястото на властите е да създадат условията да бъде облекчена работата на търговците. Има мерки и инструменти, включително данъчни и фискални, с които да се насърчи или намали темпото на развитие.
 
Как трябва да си взаимодействат частни и публични инвестиционни проекти при изграждането на обществените пространства?
- Когато проектът е публичен, той има елемент на обществени пространства. Има и частни по собственост, но отворени за публиката площи. Не е възможно големите частни проекти да бъдат реализирани без създаване на отношение с града. Ролята на града е да регулира и да се защити от частния интерес.
 
Необходимо ли е да има специфични правила и норми за застрояване на ключови обществени места с цел опазване на гледки, архитектурни паметници и др.?
- Да, трябват насоки за проектиране. В много пазарни общества специалистите имат думата да очертаят рамките, които да гарантират сигурността в развитието на града. Така се защитава местен и регионален контекст: природни, исторически дадености, културна среда или определени дейности, понякога дори определена кухня. Чувствителността към местните особености ръководи специалистите в развитието на градовете, които са по-напреднали.