На пръв поглед градовете се състоят от два основни градивни елемента - улици и сгради. Градът обаче живее в пространството, което остава между тях.
Миналата седмица сдружението "Архитекти за София" и Асоциацията за развитие на София и успоредно с тях Асоциацията на урбанистите към Института за политически науки "Джон Хопкинс" с подкрепа от Столичната община поставиха началото на дебата за обществените пространства в България в момент, в който местните власти разполагат с рекордни за последните години средства за инвестиции в тях.
Понеже са обществени, както обикновено се оказа, че с изключение на елементарната поддръжка, предоставяна от общините, липсва каквато и да било друга целенасочена грижа за използването им. Поради това тези пространства не са актив на градовете, както е на места като Ню Йорк ("Сентрал парк"), Париж ("Шан-з-Елизе"), а тежест.
София губи около 20% от зелените си площи в строителния бум, отбеляза арх. Иво Пантелеев, домакин на срещата на IUFA, в обръщение до колегите си. "Акцентът във визуалното възприемане на градската тъкан за постоянно се прехвърли към визуално състезаващи се сгради, доминиращи, а понякога дори унищожаващи публичните пространства", казва той.
Но това, което е останало, не е никак малко. "Тези места имат много повече потенциали, които биха могли да превърнат града в една Прага", заяви архитект Димитър Паскалев, председател на "Архитекти за София", при представянето на предложенията на организацията за подобряване на пространството около Националния дворец на културата.
Още в този програмен период Европейският съюз подпомага с 1.3 милиарда лева инвестиции на стойност 1.6 милиарда, повечето от които са пряко свързани или ще повлияят на обществените пространства като проектите по мярката за градска среда, които се реализират в момента, или интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, по които работата предстои да започне. Българските градове са пред период, в който инвестициите в средата ще догонят по важност инфраструктурните и сградните проекти.