Арх. Троева по какъв начин интегрираните планове за градско развитие и възстановяване (ИПГВР) ще подпомогнат устройственото планиране на градовете?
- Паралелно с работата по подготовка на документацията за стартиране на безвъзмездната схема за Интегрирани планове за градско възстановяване развитие и съпътстващите експертни дискусии бяха публикувани и множество материали, посветени на същността на интегрираните планове, на финансовите механизми за управление на средствата, на необходимите партньорства, на добрите практики в страните от ЕС.Бяха организирани  и редица конференции, дискусионни форуми и семинари, посветени на темата.
Трудно е да се добави нещо ново към вече многократно представените приоритети, изисквания, критерии за оценка, легитимни дейности и участници. Предполагам, че вече е напълно ясно, че интегрираните планове за градско възстановяване и развитие не подменят общите устройствени планове. Те нямат за цел да подпомогнат устройственото планиране на градовете, а по-скоро да ускорят прилагането на одобрените устройствени планове в онези важни за градовете територии, където пазарните механизми са се провалили или интересът е незначителен и където е необходимо да се концентрират повече ресурси, за да се постигне не само физическо обновяване, но и икономическо съживяване, социално приобщаване, подобряване на качеството на околната среда и на цялостния облик на градовете.
В този сложен процес на взаимодействия и изградени партньорства за съчетаване и реализиране на целите на актуални политики, планове, програми и инициативи от различни йерархични равнища и сектори всъщност се развива капацитетът в устройственото планиране и се провокира творческото мислене и предприемчивостта в намирането на иновативни подходи, схеми и модели за координирано управление на дейността по устройство на териториите.  

Как ще се отрази на ИПГВР липсата на Национална комплексна устройствена схема, както и на актуални общи устройствени планове в повечето градове?
- Националната комплексна устройствена схема като важен инструмент както за регионалното развитие, така и за устройственото планиране, няма толкова съществена роля за интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, както общите устройствени планове. Безвъзмездната схема обаче предлага възможност за изготвяне на подробни устройствени планове за избраните територии, отговарящи на обявените критерии, когато няма актуален общ устройствен план.
Най-важните задачи на общините в такава ситуация са свързани с яснотата по приоритетните зони за намеса и с добре систематизираната актуална и точна информация за бързо изготвяне и процедиране на тези планове, тъй като най-често у нас това отнема половината от времето за творческа работа.

В ЕС се налага разбирането за Националната устройствена схема не като статична карта, а като геопространствена информационна система за устройство и развитие на територията. Какво е вашето становище?
- Поради различието в системите за планиране в държавите - членки на ЕС, нормално е да има различни формати и разбирания за характера на подобен стратегически документ. Основните критики към устройствените схеми и планове през годините винаги са били насочени към тяхната "статичност" – документи, които представят развитието на територията за прогнозен период от 15-20 години, без възможност за отразяване на динамичните процеси на развитие във времето.
Впоследствие на критика е бил подлаган и прогнозният период, който в някои страни за подобни национални стратегически разработки е от 30 до 50 години. Изработването на Национална комплексна устройствена схема е немислимо без географска информационна система, но последната, дори да бъде наречена геопространствена, не може да замени устройствената схема.
За да не бъде последната само статична карта, тя трябва да отразява стимулаторите и ограничителите за развитието на територията и да показва потенциала за развитие на различните функционални системи, обвързано с икономическите стратегии и планове. Тя трябва да послужи за пространствено и времево координиране на приоритетите в изграждането на комуникационно-транспортната и инженерно-техническата инфраструктура, в развитието на мрежата от населени места, в опазването на най-плодородните земеделски земи, в съхраняването на културните и природни ценности, в изграждането на всички комплекси и обекти от национално значение в сферата на производството, транспорта, туризма и отдиха.
ГИС е онзи мощен инструмент, който ще позволява най-бързо и точно в устройствената схемада се отразяват настъпили промени поради изменения на политики и стратегии, поради изчерпване на капацитета в определени региони и зони или поради увеличаване на рисковете от различно естество, най-често повлияни на локално равнище от неадекватна човешка намеса или от глобални тенденции.

Каква ще е взаимовръзката между ИПГВР и общинските планове за развитие, които се нуждаят от актуализация за следващия програмен период 2014 - 2020 г.?
- Чрез ИПГВР се дава възможност за постигане на някои от заложените в общинските планове за развитие цели, чрез реализиране на планирани мерки и проекти, за които не е имало финансов ресурс. Работата по изготвянето на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие ще подпомогне значително актуализирането на общинските планове за следващия програмен период именно чрез натрупания опит в общините при работа в променените условия на нови партньорства, нови схеми за финансиране и нови модели за градско развитие. 

Според вас какви интердисциплинарни екипи от специалисти трябва да се заемат с подготовката на ИПГВР?
- Съставът на екипите за изготвяне на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и изискванията за квалификацията и опита на участниците в тях ясно са разписани в апликационните форми. Естеството на дейностите изисква да бъдат включени експерти от всички професионални области именно поради допускане интегрирането на проекти с икономическа, социална и екологична насоченост.

Може ли Националният център за териториално развитие да изиграе специфична и конкретна роля в процеса на подготовка и реализация на ИПГВР?
- Националният център за териториално развитие притежава всички необходими ресурси, за да участва активно в изготвянето на интегрираните планове. Въпреки трудностите, породени от икономическата криза в страната, в центъра е запазено ядро от специалисти със значителен опит именно в разработването на планове, които трябва да обвържат разнообразни политики, стратегии и програми и да предадат смисъл на заложените приоритети в тях. Известно е, че в настоящия момент няма друга подобна фирма в страната, която да разполага с толкова на брой експерти от различни области, с умения за интердисциплинарен диалог и работа в екип с разнообразни партньори.
Създадени са добри връзки с областите и общините, за които са изготвяни областни стратегии, общински планове, общи и подробни устройствени планове. В продължение на години е събирана, съхранявана и актуализирана информация за различни градове и общини в страната. Провеждани са обсъждания, семинари, обучение на кадри от общините. Всичко това показва, че Националният център за териториално развитие може да предложи адекватни експертни, консултантски и проектантски услуги, свързани с по-голямата част от дейностите при интегрираните планове –от изготвянето на целевите и проблемни анализи, през всички дейности по разработването на самите интегрирани планове до систематизирането на индикатори за наблюдение и оценка в съответствие с последните утвърдени европейски документи за устойчиво градско развитие.
Специфичната роля на един национален център в подобна програма е свързана с анализа и оценката на изготвените интегрирани планове и изводите за бъдещото прилагане на интегрирания подход в устройството на територията. Систематизирането на тези материали ще послужи за развитието на базата данни за състоянието на устройственото планиране в страната, ще допълни информацията за развитието на градове, ще представи най-добрите практики и ще послужи за публикуване на материали за българските градове.
Това може да бъде съществен елемент и от маркетинга на градовете, ориентиран към потенциални инвеститори, но в същото време адресиран и до всички участници в творческия процес по изготвянето на интегрираните планове с ясно послание за бъдещeто.