Кризата през последните години показа по безспорен начин непригодността на наследената от миналото система на финансиране на публичните услуги и инфраструктурата на местно ниво. Икономическите трудности сериозно засегнаха собствените приходи на общините, като в същото време държавата не ни оказа адекватна подкрепа.
Това е записано в декларацията на общините, приета на ХХІІ Общо събрание на Национално сдружение на общините в България, състояло се на 1 март 2011 г. Местните власти настояват програмата за децентрализация да се изпълнява коректно. Сега основните държавни трансфери в основни сфери на дейност са намалени, а делът на общинските към общите публични разходи е спаднал от 18% в началото на мандата на общините до 14% сега.
В условия на криза три тримесечия преди кметските избори зададохме инфраструктурни въпроси на местните управници в по-малките общини. Кои са основните проблеми за реализирането на проекти за пътища и ВиК - намирането на средства, подготовката на проекти, осигуряването на кредити, липсата на средства, мечтата за чуждите инвеститори? Кои са основните радости в малкия град? Има ли млади хора в демографските покрайнини?

Ето и отговорите.

Станимир Радевски, кмет на община Павел баня, област Стара Загора:
Не може да имаме само правомощия, без да има задължения

Нашата община в момента има 4.5 млн. лева за инфраструктурни проекти за цялата община. За изграждането на ново икономично осветление с централизирано управление. Асфалтиране на улици, възстановяване на тротоари, бордюри и плочи. В момента започваме отваряне на процедури по управление на проектите - процедурите за надзора и за фирмите за изпълнение на проектите. И след класирането на проектите съответно ще пристъпим към изпълнение на програмата, която сме заложили. Иначе изживяваме кризата като навсякъде. Справяме се със задачите при ограничени условия. От местните приходи разчитаме на по-дребни постъпления. Строителната програма няма да бъде както преди две години, ще бъде малко по-ограничена.
Затрудняваме се с проектите. Трудно се справяме. Много внимаваме да не допускаме грешки. Надявам се при стриктно спазване на изискванията и правилата, винаги със запитване до Разплащателната агенция, с писмените отговори, които получаваме, работим само по тях, за да не допуснем грешка. Много внимаваме, защото санкциите са много големи. И са непоносими за нас. Така че при едно добро управление на проектите, при едно добро управление и оптимизация на механизма и на условията на работа, ако успеем да се справим... Нямаме дългове на общината, нямаме борчове, грубо казано, което ни успокоява. Защото сега при тези закони и решението на съдебните власти, че могат да ни правят запор на сметките на общините – за мен това не беше редно. Все пак общините сме една малка държава в държавата, ние сме държавни институции и пряко изпълняваме разпорежданията и постановленията на премиера, на Министерския съвет, на държавата. И се надяваме да продължим успешно да усвояваме средствата от Европейския съюз, за да подобряваме инфраструктурата, да подобряваме начина на живот на хората. Това е основната ни задача – да подобряваме условията на живот на хората. И да се надяваме, че ще се види краят на тази криза.
На хората им е много трудно. Трудно им е по отношение на издължаване на данъците. Изживяват кризата в държавата – цените на горивата растат, но това не зависи от нас. Арабският свят се разбуни и за няколко дни нещата доведоха до влошаване на цялата икономическа обстановка в Европа и света.
Като европейска държава, като член на ЕС ние вече се съобразяваме със световната конюнктура. Ние не можем да бъдем една държава, която самостоятелно да си проявяваме, грубо казано, капризите, каквито ние желаем. Ние ще се съобразяваме с тези неща. Някъде ни е трудно. Но не можеш да влезеш в един нов дом и да не се съобразяваш с условията, които се поставят. Ние трябва да спазваме правилата като млада булка. Като влезе една булка в чужда къща - тук е черният пипер, тук червеният - трябва да се съобразява с порядките. Така е и с нас. Трябва да се съобразяваме с правилата и нормите, с всички промени, изисквания на Европейския парламент, с Европейската комисия най-вече. За да сме пълноправен член с пълномощията ни и със съответните задължения. Не може да имаме само правомощия, без да има задължения. И така като работим, надявам се, че ще успеем и ще се справим със задачата. Тя не е само за нас, тя е за навсякъде. Трябва да стягаме коланите, нещата ще се изживеят, то не може цял живот да бъде така. Да се надяваме, че в близките една-две години ще излезем от тази ситуация.
 

Димитър Сотиров, кмет на община Земен, област Перник:
Капиталовите разходи са намалели с една трета. Тях ни дават от бюджета

Когато говорим за инфраструктура, ние може да разделим нещата на две. Инфраструктура, изграждана от собствени средства, или така нареченият преходен остатък. И от капиталови разходи. Знае се, че напоследък капиталовите разходи са оскъдни. Ако пресметнем нещата чисто математически, почти двойно, хайде, с една трета са намалели капиталовите разходи, които ни дават от държавния бюджет. В същото време обаче ние се мъчим и успяваме толкова средства да отделим и от местните приходи. В общината има малък процент от местни приходи и изцяло разчитаме на взаимоотношения с държавния бюджет. Що се касае до еврофондовете, нещата трудничко вървят. Имаме готови проекти, но някак си не получаваме възможност. Или нещо с процедурата се обърква и ни се връщат част от проектите. Малките общини нямаме възможност да имаме специалисти по всичко. За това използваме доста чужди експерти. Или пък консултантски фирми, с които говорим така авансово да подготвят проектите. И след като минат проектите в стойността на проекта, да бъдат заложени и консултантските услуги. Така става, но напоследък проектите някак си не вървят. Особено по селските райони. В министерството на земеделието зациклиха нещата. В Разплащателната агенция, бившето САПАРД. В общи линии такава е картината. Спасяваме се поединично.
Ние, когато говорим за пътища, особено третокласните пътища, не са в добро състояние. Ако говорим за ВиК, повече от 80 на сто от инсталациите са от етернитови тръби, което води до много аварии, а се знае, че етернитът е и канцерогенен. Плюс това в населените места под 500 души няма канализация. Още нямаме възможност да откарваме боклуците на регионалното сметище. И още се оправяме по принципа на нерегламентираните сметища и едно общинско сметище. Но въпросът с регионалните сметища, струва ми се, че зацикли. Защото вече повече от три години ние дъвчем проблемите с регионално сметище Перник. А по закона за отпадъците отдавна ние трябваше да сме изградили регионално сметище, нищо, че направихме сдружение на общините от Пернишка област. Все още няма движение за сметището. Документално всичко е оформено, на ниво работен проект всичко е готово, но средствата не идват.

Инж. Красимир Манов, кмет на община Лъки, област Пловдив:
Реализираме в момента четири проекта, петия го работим

Работим по много направления. Най-вече по подобряване на пътищата, инфраструктурата, ВиК инсталации, канализационни мрежи. Сега ги изграждаме в града, а в селата подготвяме проекти. Участваме в Програмата за развитие на селските райони, оперативна програма "Регионално развитие" и оперативна програма "Околна среда". Там можем да бъдем бенефициенти. Реализираме в момента четири, петия проект го работим, имаме подписани договори за изпълнение и кандидатстваме с още проекти по Програмата за развитие на селските райони. Проблемът е в това – ние сме една малка община, не разполагаме със собствен финансов ресурс за управление на проектите. И така определени затруднения виждаме, срещаме. Но мога да кажа, че се борим за преодоляването им. За това, защото системата, начинът на разплащане при изпълнение на проектите по Европейските програми за нас понякога е почти непосилен. Защото извършените разходи, които правим по програмите, ние трябва да ги разплатим, което е нормално по схемата за разплащане на финансов контрол, мога да кажа. Но проблемът е в това, че верифицирането на направените от нас разходи просто много се забавя. И това ни затруднява за окончателното приключване и довършване на проектите, и за поддържане на нашите дейности. И основно местните дейности имам предвид. Защото регламентираните от държавата дейности те си се финансират от Републиканския бюджет. От местните приходи финансираме тези дейности. И за съжаление стандартите са такива, че в крайна сметка средствата, които са предвидени за издръжка, никога не са достатъчни. И една голяма част от тях се налага ние да дофинансираме със собствени средства, за да може да функционират нормално.

Танер Али, кмет на община Антоново, област Търговище:
Имаме инвеститори чужденци, които се насочват към алтернативните енергийни източници. Но още е на проект

Ние сме една от малкото общини с малко население, но с огромна територия. И нас това ни затруднява, обезлюдяването на района. Традиционно при нас е земеделието и животновъдството. Опитахме се да направим програми за селски туризъм. Ние сме балкански и подбалкански район и сме границата с община Елена, която разви селския туризъм.
Имаме доста инфраструктурни проекти. 85 на сто от общинските ни пътища са направени. Направена е пречиствателна станция за питейни води и станция за отпадни води. И всичко е чрез проекти с европейски средства. Ние като собствени приходи нямаме такива възможности. Може да кажем, че цялата сума от собствени приходи или капиталови разходи просто ги залагаме за проектиране, за да имаме някакви шансове да финансираме тези инфраструктурни обекти. И да можем нашето население – и особено младото население – да ги задържаме под някаква форма. Засега успяваме. Тези, които са напуснали страната, не сега, а може би преди пет, преди десет години, те са в европейските градове. Тези, които тепърва завършват своето образование в средищното училище, се опитваме да ги задържаме под някаква форма. Имаме изградена фабрика за сушене на плодове от частен инвеститор, което допринася също за развитието на района. Защото атмосферата и почвата го позволяват. Имаме много инвеститори чужденци, които се насочват към изграждането на алтернативните енергийни източници – като фотоволтаични и вятърни системи. Допринася нашият район за това. Има определени терени за това. И също така ни дава глътка въздух, че нататък ще има развитие и ще бъдат открити нови работни места.
Основното при нас е животновъдството. Появиха се вече идеи и инвеститори, които искат да насочат вниманието на младите натам, защото сме екологично чист район, имаме достатъчно много остатъчен фонд, който беше  само общински, да речем, около 75 хил. дка остатъчен фонд, който можем да го даваме под наем, за да може да се развива именно това земеделие и животновъдство. Имаме прекалено много свободни площи, които предлагаме за това нещо. Около 50 процента са чуждестранните инвестиции. Но всичко е на идеен или работен проект, имам предвид ВЕИ. На това се надяваме. Дано.

Емил Димитров, заместник-кмет в община Свищов:
С европейски средства възстановяваме Стария град

Радваме се, че при нас започнаха да се случват нещата във връзка с оперативните програми. Миналия месец приключихме с колегите отчетите по един проект за възстановяване на една улица в най-голямото населено място в общината – село Ореш. Там в резултат на свлачищна дейност пропадна голяма част от пътя. Със средства от  Европейския съюз се изгради този път.
Друго, което сега е на дневен ред и е към финализиране, е обществената поръчка за проект по оперативна програма "Регионално развитие", свързан с градската среда. Той е за 3.2 млн лева. Жителите на град Свищов очакват този проект, тъй като той предвижда като територия на разполагането и като дейности възрожденската част на град Свищов.
Друг един проект, с който много се гордеем, също инфраструктурен, е по оперативна програма "Трансгранично сътрудничество", който е над 6 млн. лева. Той предвижда дейности, свързани с изградената фериботна връзка между Свищов и отсрещния град по реката – Зимнич. За съжаление фериботната връзка не е чак толкова популярна. Но тъй като е изцяло изградена със средства на бизнеса от българска и румънска страна, основно от румънска, имаме очакванията, че тя ще има устойчивост. От друга страна, ние спечелихме проекта по ТГС, който ще създаде необходимата среда за този фериботен комплекс. Средствата по проекта са за стари, много хубави настилки с клинкерни павета,с интересни ажурни форми на градската среда като пейки, осветителни тела в стила на стария Свищов, които ще кореспондират с Виенската архитектура. Смятам, че тези проекти биха могли чувствително да променят облика на град Свищов и да осигурят на хората една по-добра комуникация с Румъния.
За съжаление ние не сме някакъв оазис за просперитет. И при все че миналата финансова година завършихме с един значителен приходен остатък, над 1.5 млн лева от 2010 г., най-сериозният проблем, който стои пред общината, е свързан с трудовата заетост. И при нас безработицата е един от най-големите бичове. 
Притеснени сме от това, че като цяло в страната стихва инвеститорският интерес. Това не дава възможност да разкриваме нови работни места. От друга страна, имаме един голям стратегически инвеститор от Румъния, който вече закупи няколко терена. И има желанието да изгражда модерна бензиностанция с шоурум - произвеждат биоетанол гориво освен конвенционалните горива.
Има заявен интерес и за изграждане в с. Горна Студена на главния път София - Русе, на селскостопанска борса. Депозирано е това намерение. Да се надяваме, че през 2011 г. това ще може да се получи. 

 
Яким Якимов, председател на общинския съвет на община Левски, област Плевен:
Стартираме програмата "Красива община Левски" с 10 хиляди лева

Имаме като за размерите на общината много сериозна като намерение инвестиционна програма. И то не във връзка с предстоящата изборна година. А за това, че заварихме, че се предаваше от мандат на мандат, както навсякъде в малките райони, много лоша инфраструктура. Ремонтът на пътищата беше занемарен, поне в Плевенска област. Просто лош мениджмънт или не знам какви недомислия там се получиха. И бяхме една от общините с най-много дефекти на пътната настилка. За последния мандат сме спечелили няколко европейски проекта. В три – с подмяна на водопровод и цялостната пътна настилка на улици от порядъка на километър и половина. Едната включва обиколно шосе, което трябва да изведе тежката техника от населеното място, от центъра на общината.
За тази година имаме спечелени още два проекта по европейски програми – пак за ремонт на инфраструктурата пътна мрежа на територията на общината и населените места. Които включват около 4.5 млн лева от собствени средства. Това ще превърне центъра на общината в едно много приятно място. Ще има подмяна на тротоарите на централната улица, ще подменим два водопровода – изобщо пълна програма в частта подмяна на стар водопровод, пътна настилка и тротоари. Минахме през няколко варианта на самоинициатива. Имахме като перо в общинската програма производство но тротоарни плочки на цена, която удовлетворяваше като заетост общината. Подмениха се изцяло тротоарите, направихме специален достъп на хората с увреждания – тези подходи, които никога досега не бяха направени. После минахме на друг вариант – там, където тротоарите дефектират заради спукани водопроводи или поради честите ремонти и просто не вършеха функцията си за естествено и достъпно място за придвижване, минахме на вариант асфалтиране на такива участъци. И се получи много добре.
Малко преди Коледа финализирахме една отсечка, която за общината ни я сравняват едва ли не с големите парижки улици. Знам, че това е несравнимо, но като удовлетвореност се получи около половин километър, което никога – за 65 години съществуване на град Левски – не е имало такова удовлетворение от свършената работа. Със зелените площи, с подходите, с маркировката, канали, заустия – всичко беше много добре.
Намеренията ни за тази година включват казаните вече 4.5 млн. лева, като около 1 млн. лева са собствени приходи от икономии и инвестиционни програми на местно ниво, другото е от проекти. За пръв път кметът предложи и общинският съвет го прие на последната сесия преди дни едно намерение за "Красива община Левски". Като начало тази програма ще стартира с бюджет от 10 хиляди лева. Ще включва саниране, боядисване на сгради, които са на важни, възлови места. Общината ще подпомага с материали от порядъка на няколкостотин лева персонално за всяко семейство, като специалистите ще определят типа архитектура, цвят и други. Много добре се прие от общината.
Бюджетът ни е малък, малко под 9 млн. лева, но пък желанието ни е голямо и искаме да направим по-доброто място за живеене при нас.
Външни инвеститори нямаме, не че нямаме желание. Ние сме като че ли обречени да стоим малко настрана от ставащите процеси – и в инфраструктурата, и социално. Еднакво отстоим от по-големите градове като Велико Търново, Плевен, малко встрани е Свищов, всичко е на 50 километра. Като че ли нещата по-често се случват там.
Доброто егазифицирането на района.
Сега правим приключване на една обща площадка за изграждането на регионално депо за отпадъци за пет общини от региона – Белене, Никопол, Павликени, Левски и Свищов – вече е избрано мястото и чакаме съфинансиране. Имаме налична сепараторна техника, със собствени пари сме си купили камиони – и за това мислим.
Има един вариант за външни пари – от корейски инвеститори. Искат да направят фотоволтаична инсталация. Една такава скоро откриха край Самоводене, доколкото знам. При нас ще е със същия капацитет. И така. Чакаме пари под всякаква форма. Всичко е намерения засега.