Сложността на задачата "Подробен устройствен план на Старинна част Велико Търново" се дължи до голяма степен на изключителното наследство на града и по специално на неговата старинна територия. Именно наследството определя имиджа на Велико Търново, който стои в съзнанието на всеки българин. Как да се развива в бъдеще старинната част, без да бъдат нарушени нейните културни стойности? Какво да бъде отношението опазване – развитие? ПУП трябва да даде една конкретна стратегия за подход към тази дилема.

Преди всичко трябва ясно да бъде дефиниран характерът на Градския исторически пейзаж - комплексно понятие, което обединява всички белези на градската идентичност, създава имиджа на града, прави го продаваем културно-туристически продукт и е предпоставка за качество на средата. Става дума не само за отделни градски ценности (например Николи хан, Къщата с маймунката, църквата "Света Богородица" и др.), а за структурни ценности, които са проява на ценни взаимоотношения в територията (да си припомним Вашингтонската харта на ИКОМОС за историческите градове, 1987).

Според мен тези белези на градския исторически пейзаж на старинната част са:
- Богата историческа стратификация с приоритетни исторически пластове в старинната част – възрожденски и от Новото време
- Синтез на културни и природни ценности – старата част има ключова роля в традиционната симбиоза на града с реката. Тук е кулминацията на пространственото въздействие! Това е една от емблемите на Велико Търново
- Хармонична градска тъкан - улична и квартална структура; начин на застрояване; отношения между застроени и свободни площи, мащаб. Всичко това създава една уникална градска тъкан, групирана в площни, линейни и точкови структури в хоризонтално и вертикално направление
- Изразителен силует  – събирателен израз на хармоничната структура
- Пета фасада: Покриви, настилки – с много голяма роля в градския пейзаж
- Традиционна функционална структура.

Мисля, че тези качества на старинната част представляват голям шанс за града – той да бъде носител на идентичност, на високо качество на среда за живеене. Да стане важен център в мрежата от културни коридори и културни маршрути на Европа. Целта е градът да се развива, като успее да съхрани тези свои качества! Защото според световните тенденции тези качества са едно капиталовложение в бъдещето – те ще се осребряват все по-добре. Нашите деца ще черпят дивидентите от това.

Може да се каже, че старинната част притежава днес една много стабилна 3-степенна юридическа защита на своето културно наследство. Тук има 538 единични културни ценности (от тях само 20% са регистрирани). Особено важни са груповите ценности: груповата културна ценност "Историческо селище Велико Търново" –на урбанизма и културния пейзаж, с категория "Национално значение" (от 1999), с нейните шест групови ценности в старинната градска част, за всеки от които са дефинирани конкретни режими за защита. Заедно с това действат и специфични правила и норми за устройство на територията (от 2003), приложени към конкретни устройствени зони.

Днес оценяваме, че част от досегашните инструменти на юридическа защита са вече остарели, в известна степен противоречиви и непълни, те трябва да се усъвършенстват. Но важното е, че в старинната част действат конкретни правила, които защитават именно качествата на градския пейзаж.

Въпреки това днес може да бъде констатирано, че в резултат от липса на достатъчно контрол и недостатъчно строга урбанистична дисциплина качествата на градския пейзаж са в известна степен нарушени: някъде са деформирани структурата и мащабът на градската тъкан – следователно застрашена е урбанистичната автентичност на средата. Съществуват рискове за синтеза с природната среда, за интегритета на историческата среда – има опасност от физическа деградация и заличаване на исторически пластове. Нарушава се и силуетът на старинната част, характерът на покривите и пр. За съжаление някъде тези нарушения имат вече характер на тенденции.

Въпросът е дали ПУП трябва да узакони тези тенденции в този дух? Дали градът трябва да продължи да наедрява, силуетът да се променя, интензивността да нараства, покривите да се трансформират? Докато в един момент видим, че това е вече друг град.
Тези въпроси бяха дискутирани между проектантския колектив и архитектурната колегия на Велико Търново. Разговорът бе откровен и много ползотворен. Мисля, че всички бяхме обединени от една цел: да се даде възможност на града да се развива (а не да остане мъртъв експонат), но да съхрани своите печеливши системни качества.