В Ловеч започнаха обсъжданията за зоните на въздействие в бъдещия интегриран план

Една от амбициите е как най-големият жилищен квартал "Младост" да се превърне в по-атрактивно място за живеене

Как един стар панелен квартал, изграден по време на мащабното социалистическо строителство, би могъл да се превърне в по-атрактивно място за живот и да се преобрази за своите обитатели?
По мнението на експерти от немския град Ерфурт за страната ни като цяло това ще е сложен и труден процес, но не и неосъществим, защото просто се изисква време и работа.
Това е много тежка задача, която не може да се реши изведнъж. Тя трябва да се планира краткосрочно и дългосрочно.
Реализирането на мерките трябва да става етапно, във времето, като в самото начало трябва да се изработи една стратегия, която да залегне и на базата на която да бъдат всички по-нататъшни проекти, категоричен е главният архитект на Ловеч Силвия Средкова.

Една от основните цели на самата оперативна програма "Регионално развитие" е повишаване качеството на живот на населението, създаване на конкурентни и способни населени места, като по този начин се реализира устойчивото им развитие.
Когато стартирахме проекта "Изграждане на партньорство за сътрудничество и обмен на добри практики между община Ловеч и община Ерфурт" по операция "Междурегионално сътрудничество" преди осемнайсет месеца, една от важните идеи на общината беше да се направи проучване за панелен жилищен комплекс – в случая това беше най-големият за Ловеч – "Младост", и в рамките на това проучване да се види какво е състоянието на жилищния комплекс, от какво има нужда, така че наистина да отговори на целите, които са залегнали в оперативната програма, сподели пред "Строителство Градът" арх. Средкова.

Работата по проекта включва разработване на пилотен проект за жилищен комплекс "Младост", изготвяне на подробни анализи, посочване на проблемните места и перспективите за развитие на комплекса, стъпвайки и учейки се от добрите практики и от опита на немските експерти при преструктуриране на жилищните комплекси.

Двете страни си дават сметка, че не може да се пренасят използваните в Германия модели, защото условията в България са много различни. Така се дефинират два големи проблема за решаване оттук нататък при преструктуриране на жилищните комплекси в България. Единият е собствеността. Разликата между България и Германия е много голяма и тя се свежда до това, че у нас собствеността е смесена – урегулирани поземлени имоти, които са частна общинска собственост, и сграден фонд, който е почти на 100% частна собственост.
Оттук идва необходимостта от съвместна работа, от една страна, на общината, която има идеи и желание да преструктурира жилищния комплекс, готовността на частните собственици да участват в този процес и финансово да го подпомогнат. Вторият голям проблем е наличието на необитаеми жилища, които са пръснати в различни жилищни сгради, и там също е много сложно да се предприемат мерки, касаещи подобряване състоянието на общите части на сградите, на фасадите, на покривните части, да се топлоизолира цялостно сградата, да се подмени на вътрешната инфраструктура – водопроводи, канализационни и електромрежи, защото тези празни жилища нямат собственик, който да изрази готовност и който да участва в тези общи процеси.

С реализирания пилотен проект община Ловеч направи преглед на процесите на преструктуриране в Германия и подробно проучване, което установи състоянието на жилищния комплекс "Младост" в Ловеч. Изготвено е и предварително проучване за нуждите при изработване на интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Ловеч.

В община Ловеч реално започна обсъждането и вече са проведени първите срещи и разговори във връзка с определяне на зоните за въздействие в бъдещия интегриран план.
Ето какво сподели арх. Средкова по повод постигнатите резултати по проекта, които ще послужат като основа в подготовката на бъдещия интегриран план и ще се използват още на етап обмисляне и определяне на зоните за намеса, както и в цялостната работа при изготвянето на плана.

Уве Шпангенберг, зам.-кмет на община Ерфурт:
Имахме същите проблеми – и при нас имаше такова социалистическо строителство, такова изграждане, но има една съществена разлика – те са частна собственост. Доколкото знам, при вас това също са жилища, частна собственост. В Ерфурт обаче има четири дружества на частниците, които дават жилищата под наем и се грижат за поддръжката им. Най-голямото е собственост на града, на общината, така че въздействието и оперирането при нас е много по-голямо, отколкото в Ловеч. Ние можем директно да повлияем, докато тук, в Ловеч, би могла да се направи единствено препоръка. Това е фундаментална разлика. Съвсем конкретно - разработихме планове за панелните комплекси, при което част от жилищата бяха съборени. Останалата част беше санирана и обновена. За това имаше две предпоставки – веднъж, качеството на живот да се повиши и, второ, създадоха се по-големи свободни територии, при което социалните структури намаляха или спаднаха, т.е. контактите намаляха. Това направихме и беше постигнато с държавни пари, но този модел не е приложим едно към едно в България и по-конкретно в Ловеч. Градът в основата си на практика има шанса да подобри околната среда, така че да направи тези територии по-атрактивни, и това е много по-сложно и трудно. В този смисъл въобще не завиждам на Ловеч.

Арх. Силвия Средкова, главен архитект на Ловеч:
Обитателите не харесват инфраструктурата на панелния комплекс и околоблоковите пространства

Арх. Средкова, какво конкретно установихте за състоянието на квартал "Младост"?
- Проведените анкети с населението са нещо, което досега не е правено, и при анкетирането стана ясно, че обитателите харесват като местоположение жилищния комплекс, те са доволни от жилищата си като разпределение и функционалност. Доволни са и от факта, че тяхното жилище е една зона, в която частната инициатива може да се реализира напълно, т.е. ако те решат да подменят дограмата или обзавеждането в собственото си жилище и имат финансова възможност, те го правят и реално пречки няма. Населението не е доволно от състоянието и поддържането на общите части, защото там се намесват различните собственици и е трудно да се вземат такива решения. Основен проблем, посочен от всички, беше инфраструктурата и околоблоковите пространства, които не са много добре оформени и поддържани. Направен беше извод, че потенциалите, които има жилищният комплекс, са много големи и трябва с един следващ проект за подробен устройствен план тези потенциали да се разработят, да се предвидят мерки, които поетапно да се реализират. Искам да отбележа - това, което, всъщност се установи, е, че населението е готово да разговаря, да посочва проблемите си - неща, които ние се опасявахме, че трудно ще се случат, защото няма такава практика и не знаехме дали ще имаме резултат. Анкетирането бе проведено на случаен принцип в няколко жилищни блока и входа, в които бяха раздадени и попълнени анкети от всички обитатели там. Освен анкетирането са провеждани интервюта и разговори с населението.

Какви всъщност са перспективите за развитие на комплекса?
- Перспективите за развитие са едно цялостно преструктуриране на жилищния комплекс, като се започне от градоустройственото проектиране, в което да се изработи подробен устройствен план, в който да се предвиди и оформяне на околоблоковите пространства, на подходите, на местата за паркиране, детските площадки, зелените площи, местата за отдих. Във времето с различни проекти и програми, включително финансиране от ЕС, тези мерки, които залегнат в градоустройствения план, да се реализират. Второто нещо е свързано със самия сграден фонд – по какъв начин следва да се обследват сградите, да се види състоянието, в което са, и да се предвидят мерки, така че сградният фонд да бъде в по-добро състояние, да се повиши комфортът на обитаване.

Кога най-рано община Ловеч може да възложи една такава разработка за "Младост" и няма ли това да е една от потенциалните зони за въздействие в бъдещия интегриран план?
- Вариантите са два – тъй като сега предстои изработване на интегриран план за градско възстановяване и развитие по оперативна програма "Регионално развитие", в който 36-те общини, които са центрове на градски агломерации, ще могат да кандидатстват и да получат финансиране за изработване на такива планове, едната възможност е в рамките на този проект да се диференцират или да се определят зоните за въздействие, като в най-добрия случай тези зони ще бъдат и с различен характер – зона с обществена значимост, каквато е централна градска част, и архитектурно-исторически резерват "Вароша" в Ловеч; зона с потенциал за икономическо развитие, каквато е, да кажем, част от Северната индустриална зона в Ловеч, и зона от социален характер, каквито са жилищните комплекси. Предстои да се определят зоните за въздействие, по които ще се работи през следващите години, и ако на базата на провеждане на един обществен форум – допитване до населението, и съответно решение на ръководството на община Ловеч се избере като зона със социален характер жилищен комплекс "Младост", това значи той да залегне при изработването на интегрирания план и в рамките на следващия планов период 2014 - 2020 да се реализират мерките, така че до 2020 г. всичко, което е предвидено и което е необходимо да се случи в "Младост", да стане. Това е първият вариант, а другият е в рамките на бюджета на община Ловеч, с който разполага, да се възложи изработването на подробен устройствен план – това е също възможност, защото всяка година се разработват подробни устройствени планове за различни жилищни зони в града.

Но ако трябва да се определи по-добрият вариант, то това е първият...
- Със сигурност да, защото при него ще е ясно, че това, което залегне, ще бъде реализирано в рамките до 2020 г. В този случай имаме една яснота и гаранция, че това реално ще се случи, докатопри възлагането на градоустройствено проектиране в масовия случай стигаме дотам, че възлагаме един подробен устройствен план за дадена зона, той се изработва, влиза в сила, но всички мерки, които са по реализиране на предвидените в плана мероприятия, ще се случат много трудно във времето.

Потребителски вход