На 9 юли в община Стара Загора се проведе разширен експертен съвет по устройство на територията, който разгледа предварителния проект за актуализация на Общия устройствен план на града. Стара Загора е първата българска община, която предприе изменение на Генералния си план само три години след неговото приемане през 2005 г. Проектът за актуализация е разработен от колектив на НЦТР ЕАД – София, с ръководител доц. д-р арх. Борислав Борисов.
Три са заложените насоки за промяна – развитие на транспортно-комуникационната система, разширяване и приобщаване на нови територии за застрояване с жилищни и бизнес сгради и доразвитие на зелената система. След окончателното й завършване, актуализацията на Общия устройствен план ще бъде подложена на обществено обсъждане, след което внесена за утвърждаване от Общински съвет - Стара Загора.

В последните пет години Стара Загора се превърна в един от най-динамично развиващите се градове в страната. Високата инвестиционна активност създаде градоустройствени предпоставки за урбанизиране на нови територии и подобряване на комуникационно-транспортната инфраструктура на областния град. Така бързо променящите се обществено-икономически условия наложиха потребността от промени в създадения преди пет години Общ устройствен план от колектив на НЦТР – София, с ръководител арх. Петко Еврев. ОУП 2005 предвижда развитие на града главно в посока запад към Тракийския университет, на изток към бившия Азотноторов завод, и на юг – към автомагистрала "Тракия". 

Устройствените условия, налагащи актуализация на перспективните предвиждания, са:
-          Натрупване на голям брой ПУП-ове след приемане на ОУП
-          Смяна на статута на земеделски земи
-          Необходимост от доразвиване на транспортната система на града
-          Преразглеждане на структурната схема на града с цел развитие на зелената система и формиране на полицентрична структура на обществените центрове.

Новият ОУП има разширен териториален обхват. Той позволява да се планират контактните зони на активно урбанистично влияние на големия град. В това отношение особено значение се придава на курортно-туристическите функции и особено на Старозагорски минерални бани, чието развитие се утвърждава с национално значение.
Извън границите на града се наблюдава активен процес на промяна на предназначението на земеделските земи с цел строителство на производствени, обслужващи и жилищни сгради.
Този процес е най-засилен в южна посока към кв. "Кольо Ганчев" и АМ "Тракия" и в западна и източна посока по входните артерии към София и Бургас.
На север в полите на Средна гора расте застрояването с жилищни сгради.

Усвоените вече терени извън границите на града подсказват тенденциите на бъдещото градско развитие, а именно
формиране на  три линейно-ядрени структури по направленията запад, изток и юг.
Възприета е нова полицентрична система на общественото обслужване с вторични градски центрове и макроструктурното членение на територията с нов полицентричен модел на урбанистично развитие на града, в т.ч. и на системата на обществения му център.

В урбанизираната територия на града още сега се наблюдава обособяването на тези макроструктурни части, макар и достигнали до различна степен на развитие. В западния вторичен градски център се предлага разполагането на многофункционална спортна зала от регионално значение, в посока юг се обособява нов интермодален терминал, а на изток се концентрират най-важните търговски центрове.

В пространствен аспект планираните за урбанизиране територии са:
- на североизток от сегашните строителни граници до Околовръстния път – местности Каймака и Бойчо Бунар
- на юг, югоизток и югозапад до втория градски ринг
- на югоизток – между пътя за Бургас и пътя за Раднево до летището
- на запад – от кв. "Кольо Ганчев" до продължението на бул. "Славянски", между бул. "Славянски" и пътя за Чирпан и между Тракийския университет и кв. "Железник".

Съответните части от тях ще получат статут на застрояване за: жилищно строителство, за обществено обслужващи и производствени дейности, озеленяване и др.
Уникалната кръстопътна ситуация – пресичането на направлението север–юг -  по пътя Габрово - Хасково през Стара планина, с направлението запад– изток и пътя от София за Бургас се интерпретира по най-благоприятния за град Стара Загора начин.
Приоритетно през следващите години трябва да се изградят съвременни транспортни връзки на града с магистрала "Тракия". В плана се предвиждат три подхода от магистрала "Тракия": централен – към Хасково, западен – към Чирпан, източен – към Раднево.

С ОУП се предвижда създаването на нов регионален интермодален терминал за Южен централен район за планиране, съчетаващ жп, автомобилен и въздушен транспорт. Той се разполага североизточно от съществуващото летище, на което се придава ново значение  - за развитие на карго и пътнически полети. Предвидена е възможност за удължаване на пистата му и свързване с жп мрежата. Разработени са три варианта за ситуиране на итермодалния терминал с многокритериален анализ на локализацията им.

Оптимизацията на транспортно-комуникационната система предвижда също корекция на трасетата на някои предвидени в сегашния ОУП вътрешноградски улици и изграждане на нови:
- Реконструкция на бул. "Кап. Петко войвода" от бул. "Цар Симеон Велики" до "Калояновско шосе"
- Изграждане на бул. "Августа Траяна" – изток и запад
- Продължение на бул. "Ген. Столетов" на запад до кариера Гьоновец
- Изграждане на бул. "Първи ринг" от "Мол Стара Загора" до АПК – изток
- Продължение на бул. "Христо Ботев" на запад през Артелерийските казарми.

В плана са очертани и двата ринга, които ще свързват източната с южната промишлена зона.

Проучва се и нова организация на пешеходната зона в центъра на Стара Загора и обвързването й с велосипедна система. Това се комбинира с експониране на богатото археологическо наследство от античния римски град Августа Траяна.
Предлагат се нови идеи за развитие на нарушените територии, предвидени за възстановяване и рекултивация. С ОУП са разработени устройствени режими за добив на енергия от възобновяеми източници, което ще има особено важно значение за енергийния баланс и екологичното равновесие на града.

Развитието на зелена система е като своеобразна огърлица около града - взаимно свързани паркове, градини и зелени площи. Това е обусловено от уникалното географско местоположение и релеф на гр. Стара Загора на граничната зона между полето и планината. Съществуващите и новите градски паркове: "Бранителите на Стара Загора", "Бедечка", "Зелен клин", "Аязмото", "Борова гора", представляват своеобразна корона от зелени площи, които обгръщат града и осъществяват връзката му с крайградските възвишения на уникалната Сърнена гора.
Една от най-конфликтните точки, която се превърна в арена на разгорещени дискусии сред архитектурната колегия на града, е устройственото бъдеще на парк "Бедечка". Проблемът е дали да остане зелена площ, или да се разреши строителство в една бъдеща зона за обществено и делово обслужване предвид обстоятелството, че там има върната собственост и частни инвестиционни намерения, но пък общината се стреми да защити обществения интерес. 

Проектантският колектив разработва вариантни проучвания на ниво директивна план схема за територията около парк "Бедечка", като един от вариантите е максимално запазване на парка, а другият дава възможност възстановените частни имоти да се застроят при ниски показатели за плътност и интензивност и при прилагане на чл. 16 от ЗУТ.