Съвременното градско обновяване във Франция датира от времето на икономическата рецесия през 70-те години и се свързва с проблемите на жилищните комплекси и обитаването в градската периферия.
Началото на периода на мащабните проекти в Париж (Grand Projects) се поставя със завършването на Центъра "Помпиду" (1977 г.).
През 1980 г. са определени 18 мащабни проекта за градско обновяване на обща площ от 190 хектара, които включват Парижките хали, парка "Ситроен" и др. Към икономическия план на източен Париж от 1983 г. е разработена широкообхватна програма за усвояване на нови терени за обитаване и обновяване на публичните пространства с цел преодоляване на различията между източната и западната част на града.

Следва поредица от ключови проекти, реализирани под патронажа на президента Франсоа Митеран (1981-1995), които възвръщат популярността и обогатяват архитектурно-градоустройственото наследство на френската столица: паркът "Ла Вилет", Арката на "Дефанс", Институтът на арабския свят, новата сграда на Министерството на финансите, пирамидата на Лувъра, Националната библиотека. Тези мащабни проекти са важни за града, за неговия имидж и позиционирането му на глобалната сцена и са насочени предимно към физическото обновяване и създаването на представителни публични пространства.

Като цяло обаче проектите и инициативите за градско обновяване в урбанизираните територии във Франция в този период имат за
задача да осигурят бъдещето на градския начин на живот
 да подкрепят романтичната визия за страната, да насочат потребителските интереси към идилията на френската провинция, да спрат субурбанизацията и обезлюдяването на градските центрове.

По-значителни проекти извън Париж са: обновяването на територията в близост до жп гарата (120 хектара) в Лил, реставрацията на зала "Тони Гарние" в Лион, новият жилищен квартал в централната градска част на Монпелие, незабравимите архитектурни образи, създадени от Норман Фостър и Жан Нувел в Ним. Последните са "ярък пример за решителността, с която френските градове отправят поглед към бъдещето и глобалния свят" (Colquhoun, 1995).

В периода 1980/88 г. се поставят основите на новата урбанистична политика, като се засилват процесите на децентрализация (със закон от 1982 г.), увеличават се правомощията на местните власти и нараства значимостта на обществения сектор. Държавната власт взема надмощие в периода 1988/93 г. и за пръв път в следвоенната история на страната е назначен министър, който отговаря за урбанистичното развитие. Създадена е и Агенция по проблемите на социалното включване.

Чрез проектите за градско развитие (contracts de ville) се поставя
началото на междусекторната координация и интегриране на икономическите, екологичните и архитектурно-градоустройствените цели
Целта на първото поколение проекти за градско развитие (1993-1997 г.) е да се повиши ефективността на държавната интервенция в обществения сектор, като се институционализира общата рамка за развитие. Прилага се глобалният подход за решаването на проблемите на две равнища: в широкия градски контекст и в рамките на определени общности. През 1996 г. се въвеждат данъчни облекчения за малкия бизнес в икономически изостаналите райони на Франция.
В периода 1998-2000 г. правителството акцентира върху следните четири теми в урбанистичната политика: предотвратяване на престъпността, създаване на трудова заетост, икономическо развитие и градско обновяване. Забелязва се увеличена подкрепа на обществения сектор и стартира инициативата "Мащабни урбанистични проекти" (Grands projects de ville).

Националната програма за градско обновяване (Programme National de Renouvellement Urbain, 2000-2006), утвърдена през 1999 г., е насочена към целеви градски територии в упадък с конкретни проблеми и включва два типа проекти: 50 броя проекти за градско развитие и 30 проекта за градско обновяване. Основни приоритети в проектите са осигуряването на равнопоставен достъп до обществен социален сервиз и постигането на балансирано и равномерно разпределение на социалния жилищен фонд. 

Към закона за планиране на градовете и градското обновяване от 2003 г. са разписани критерии за избор на целевите групи, като обитаваните от тях територии са наречени "чувствителни" градски зони (Zone Urbaine Sensible - ZUS). Те се характеризират с наличието на големи жилищни комплекси, амортизиран сграден фонд, дисбаланс между системите "обитаване", "социална инфраструктура" и "труд". Чувствителните градски зони включват "Рединамизираните градски зони" (Zone de Redynamisation Urbaine - ZRU) и "Зоните за свободна инициатива" (Zone Franche Urbaine - ZFU), създадени съгласно плана за градско обновяване (PNRU) от 1996 г.

В последните години основните приоритети при обновяването
са насочени към проблемите на заетостта и икономическото развитие, образованието, престъпността и обновяването на публичните пространства. В приблизително 80% от проектите се насърчава междусекторната координация, като основната й цел е да се повишат ангажираността на общностите и комплексността на крайните резултати.
На правителствено равнище политиката по градско обновяване се провежда от министъра, отговорен за урбанистичното развитие и обновяване на градовете (The Ministère délégué à la ville et à la rénovation urbaine), Междуведомствената комисия по урбанистично развитие (Délégation interministérielle à la ville (DIV)) и Генералната дирекция по урбанизъм, жилищна политика и строителство (Direction générale de l'urbanisme, de l'habitat et de la construction - DGUHC). Те определят насоките на урбанистичната политика и я съгласуват с министерствата, отговорни за жилищната политика, социалните въпроси, вътрешните работи, финансите, френските територии (извън Европа), устойчивото развитие; Националната агенция по стандарт на обитаване (Agence nationale pour l'amélioration de l'habitat - ANAH); Съюза по социална икономика за обитаването (The Union d'économie sociale du logement - UESL) и Социалния съюз по обитаване (The Union sociale pour l'habitat - USH).