Няма съвършени хора. Още повече пък съвършени закони. За последното може поне да се опитаме да бъдат работещи, ако не идеални. Максима, която определено може да се отнесе към българските закони, засягащи темата енергийна ефективност.
Изглежда, усилията и българската нормативна база да разполага с работещ, европейски и рестриктивен Закон за енергийна ефективност, който да поставя точни и ясни правила и параметри, не са проработили в голяма степен.

Това поне е и мнението на голяма част от участниците в строително-инвестиционния процес, на неправителствени и браншови организации. Tе се обединяват около мнението, че независимо от промените в нормативната наредба и по-строгите изисквания действащото  законодателство не успява да стимулира строителството на зелени сгради или пък обновяването на вече доста поостарелия сграден фонд, които далеч не отговарят на европейските норми за ефективност.

Къде се къса нишката между нормативи и изпълнение
През последните години изискванията към енергийните характеристики на сградите неколкократно бяха повишавани, действащите правила и норми за проектиране и строителство на сгради се променяха така, че да съответстват на европейските директиви и практики. В крайна сметка обаче се оказа, че нивото на изпълнение и контрол за енергийна ефективност на една сграда не зависи от един, а от цели три нормативни акта.
Липсата на синхронизация между Закона за енергийната ефективност, Закона за етажната собственост и Закона за устройство на територията, всеки от които налага отделни изисквания, затруднява процеса при обновяване на сградния фонд и забавя изпълнението на програмите, смятат експерти. Наред с това в самите закони те виждат и отделни пропуски, които допълнително блокират и обезсмисля процеса на обновяване на сградния фонд. Като изход за това браншовиорганизации се обединиха около необходимостта от създаване на административен орган на  национално ниво, който да контролира процеса по обновяване на сградния фонд, и предложиха модел за прилагане на мерки по енергийна ефективност, които да станат част от антикризисната програма на държавата. Доколко обаче подобен механизъм е възможен и приложим ще бъде обект на дискусия по време на конференция BuildinGreen.

Работи ли законът
Нормативните актове, засягащи енергийна ефективност, трябва много внимателно да се прочетат, да се анализират и да се изчистят максимално, за да бъдат работещи, са част от мненията за българската законова база. Според участници в строителния процес идеята на един закон е да бъде ясен, праволинеен и целенасочен, а това, което те виждат в България, е липсата на необходимия за всяка страна цялостен подход. В контраст с това обаче се прокарва и полюсното мнение, че българските закони са едно от най-добре направените в Европа. A проблемите при обновяване на сградния фонд се коренят не в тях, а в липсата на контрол, както и в недостатъчните средства за финансиране.
Процесът за обновяването на старите сгради вече трябва да е започнал, защото сроковете, в които трябва да се предприемат първите стъпки, вече притискат собствениците. Тромава ли е системата от отговорности и множество наредби, които трябва да се спазват и притискат потребителите. Или е липса на контрол от страна на община? Трябва ли да се налагат санкции, за да се задейства механизмът? И кой ще бъде органът, който ще определи това?
Всички тези въпроси ще търсят своя отговор и решения от експерти, администрация, изпълнителна власт. Защото опитът за надскачането на един закон говори за неговата неефективност, а прилагането му означава, че сме готови за по-високи изисквания.