В София с изменението на общия устройствен план е създадена възможност да бъде извършено преструктуриране на стари производствени зони с цел развитие на нови функции. Планът създава условия за преструктуриране, променяйки отреждането на териториите от смесени производствени в смесени многофункционални зони, каза главният експерт в общинското предприятие "Софпроект – ОГП", разработило общия план, арх. Яни Вълканов.

На територията на София в периода от 50-те до края на осемдесетте години са били развити 26 производствено-складови зони, разположени около железопътните ареали и входно-изходните магистрали. Много от тях не развиват дейност, но въпреки настъпилите промени в продуктовата структура и стагнацията на производството те продължават да съществуват като сграден фонд и изградена инфраструктура.

Делът на производствените територии в рамките на града е близо 20%, като сравнително голяма част от тях са разположени в непосредствена близост до центъра. В развитите европейски столици този процент е между 10 и 12.

Факторите, които довеждат до нуждата от промяна, са свързани с все по-изявените процеси на преструктуриране в посока предимно към обслужващи дейности от третичния сектор на старите индустриални зони в компактния град, особено по-централно разположените, посочи също арх. Вълканов.

Регенерация на производствени зони е предвидена за шест територии
Това са - Задгаров район (зоната зад Централна жп гара), "Захарна фабрика" – "Орион", "Средец", "Витоша" ("Хладилника"), "Изгрев" и за Металургичен комбинат "Кремиковци".
В устройствен аспект това е изявено с определяне на нов режим на смесени многофункционални зони на мястото на старите производствено-складови по предходни планове. С определяне на по-високи устройствени параметри се дава възможност преструктурирането да стане по-рентабилно за инвестиции.

С общия план получава подкрепа една тенденция, започнала под натиска на пазара.
Инвестиционни намерения и проекти бяха заявени за терени на бивши производствени предприятия като "Балканкар – Средец", зад Централна жп гара и др. Във времето на финансово-икономическата криза тези проекти не получиха развитие, но проектът за изменение на общия устройствен план подкрепи и запази тенденцията за преструктуриране.
Подходът от градоустройствена гледна точка е не да бъдeзакрито действащото производство в тези територии, а да се даде възможност за развитие на нова функция. Предвижданията на плана не пречат да продължат да функционират отделни предприятия, те дават само възможност за ново развитие, тъй като повечето от тези територии са занемарени и опасни, а производствата са остарели. Същевременно с развитие на жилищните комплекси някои от индустриалните зони са в близост до зони за обитаване.
Въпреки намаляването на дела на производствените територии в структурата на града те продължават да заемат значителна част от територията. Една голяма част от тях представляват големи компактни терени, разположени в близост до централните градски части, добре обслужени транспортно (включително с градски транспорт) и инженерна инфраструктура – например териториите на производствените зони "Средец", "Витоша", "Орион – Захарна фабрика", част от Задгаров район.

Предимствата на шестте територии са
разположението им на ключови градски булеварди и връзката с метрото. Най-благоприятни от тази гледна точка предвид реализацията на втори метродиаметър са зоната при Задгаров район и "Витоша" ("Хладилника").
Преструктурирането и по-интензивното използване на тези зони, обезпечени с инфраструктура, е напълно в съзвучие с европейските принципи за устойчиво градско развитие, тъй като може да привлече в тях инвестиции, които иначе биха се насочили към усвояване на нови територии без инфраструктура (на зелено) и по този начин би намалило общата икономическа и екологическа цена за града. Тяхното ключово местоположение на основни градски радиални и рингови артерии ще ги превърне в гръбнак на нова и по-ефективна полицентрична градска структура, смятат експерти от общинското предприятие "Софпроект – ОГП".
В европейски мащаб реализирането на проекти за регенерация е осъществено на принципа на публично-частното партньорство. Ролята на общината е координираща чрез насочване с планиране, в изграждането на инфраструктурата или директно като партньор в проекта. За да се избегне планиране на парче, е добре общината изпреварващо да подготви стратегии и подробни устройствени планове, смятат експерти в областта на устройственото планиране. Първа стъпка към това е заложеното в общия устройствен план.
Като следващо ниво на планиране – подробни устройствени планове, са в процес на разработване два плана. За територията зад Централна жп гара на площ от 215 дка е разработен и подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване, който Столичният общински съвет одобри на 9 юли 2009 г. С проекта се поставя акцент върху развитието на обекти за комплексно обществено обслужване, за търговия, офиси и хотели. В момента за територията на производствена зона "Витоша" ("Хладилника") е възложен план за регулация и застрояване с обхват между бул. "Никола Вапцаров" и бул. "Черни връх".
В компактния град са обособени три мащабни индустриални района, няколко подрайона и отделни териториални групи от предприятия. Ясно обособени са районите северен и югоизточен. Третият индустриален район е система от индустриални подрайони и жилищни образувания – Западен индустриално-жилищен район.

Северен индустриален район
се образува от индустриалните подрайони Задгаров подрайон, "Илиянци-запад", "Илиянци-изток", "Военна рампа-изток", "Военна рампа-запад", "Хаджи Димитър - Малашевци" и "Сгуроотвала". Една част от територията на района е с негоден сграден фонд от екологична и архитектурна гледна точка и подлежи на благоустрояване (20-25% от територията). В изменението на общия план териториите, разположени в непосредствена близост до централната градска част (части от Задгаров подрайон и "Хаджи Димитър – Малашевци"), се преструктурират и преотреждат от смесена производствена зона в смесена многофункционална зона.
Запазва се Зоната за високотехнологични производства в "Илиянци-изток", като се предвижда и нова високотехнологична зона в "Илиянци-запад". Останалата част от територията се предвижда за реконструкция и модернизация и запазва преобладаващия устройствен статут – смесена производствена зона.

Югоизточен индустриален район
обединява подрайони "Хр. Ботев – Слатина", "Искър-север", "Искър-юг", "Изток" и "Горубляне". Според изменението на общия план територията на подрайони "Изток" се преотрежда в смесена многофункционална зона. Благоприятен за това е излазът на бул. "Цариградско шосе". Останалата част от района (подрайон "Христо Ботев - Слатина", подрайон "Искър-север", подрайон "Искър-юг", подрайон "Горубляне") се предвижда за реконструкция и обновяване, като запазва преобладаващия си устройствен статут.

Западен индустриално-жилищен район
се състои от територии с предимно жилищни структури и такива с дисперно разположени индустриални подрайони: "Захарна фабрика", "Орион – Връбница" и "Обеля". Подрайоните "Захарна фабрика", "Орион – Връбница" се предвиждат за високотехнологични производства и услуги и се преотреждат в смесена многофункционална зона. Подрайон "Обеля" запазва преобладаващия си устройствен статут и функционалната си специализация за бази на транспорта, леката промишленост и услугите.
Освен трите обособени индустриални района в компактния град са разположени и няколко дисперсни индустриални подрайона: "Средец", "Витоша", "Изгрев". Огромната част от производствените предприятия в тези зони отдавна не функционират, като в много случаи най-ценният им актив е земята, върху която са разположени.
Пример за градска регенерация е освобождаването на терен на Министерството на отбраната на бул. "Цариградско шосе", където бе проведен конкурс за вторичен градски център за правителствен комплекс. В плана територията е освободена от режима на специален терен за военни нужди и е отредена с широк спектър от обслужващи, административни, бизнес и търговски функции.