Постигането на финансова децентрализация и независимост на общините беше определено като основен приоритет от болшинството от кметовете, на които вестник "Строителство Градът" зададе въпросите кои са основните спънки пред процеса на децентрализация и кои трябва да бъдат първите стъпки в тази посока.

Един от основните проблеми в момента, подсилен от кризисните условия, е липсата на достатъчно средства в местните бюджети. Сега голяма част от данъчните приходи отиват в републиканския бюджет, като много малък дял от тях влизат в общинските бюджети.

Факт е, че отдавна съществува идеята част от приходите от данък общ доход и данък добавена стойност да остава в местните бюджети, но към момента нищо не е направено в тази посока. Повишаването на финансовата самостоятелност на общините е една от важните предпоставки за качеството на общинските услуги.

Всъщност работната група на Съвета по децентрализация, в която участват представители на Националното сдружение на общините и представители на почти всички министерства, в момента работи върху изработването на нова стратегия за децентрализация, която ще обхване следващите три години. Първите стъпки към този процес ще бъдат изготвяне на пакет от услуги, които ще бъдат прехвърлени към общините, съобразени с финансовата им обезпеченост, и промени в нормативната уредба, които трябва да влязат в сила в началото на следващата година. До месец работната група трябва да изготви конкретно разписания пакет от услуги и предложения за финансовата им обезпеченост.

Димитър Николов, кмет на община Бургас: Искаме да се ускори финансовата децентрализация
Колкото по-бързо се случи децентрализацията на територията на страната, толкова по-големи ще бъдат ползите за общините, особено в условия на криза. Защото всички общини на територията на България изпитват остър недостиг на средства. Ние искаме да се ускори процедурата по финансовата децентрализация с преотстъпването на някои от данъците, за да могат да влязат сигурни парични постъпления към местните бюджети. За целта е необходим по-категоричен диалог както от страна на Националното сдружение на общините, така и от страна на правителството. Според мен може да се ползва и опитът на по-напредналите европейски демокрации.

Иван Тотев, областен управител на Пловдивска област: Повече права, пари и отговорности за общините, но при завишен контрол
Стратегията за децентрализация предвижда се мерки за прехвърляне на компетенции от държавната изпълнителна власт към областните администрации (деконцентрация) и повишаване на правомощията на общините (децентрализация).
Това, което към настоящия момент се отчита като минус в дейността на областните управители, е трудната им комуникация с териториалните звена на държавната изпълнителна власт. В много случаи местните ведомствени поделения нямат яснота за провежданите политики от ресорните министерства и агенции и считаме, че тук е мястото на областния управител - да има координиращи функции за провеждане на ефективна държавна политика на регионално ниво в сферата на околната среда, здравеопазването, регионалното развитие и др.
Необходимо е повишаване на правомощията на областните съвети за регионално развитие, за да се избегнат занапред несъответствията, които сега се наблюдават между общинските планове, областните и регионалните стратегии и националната референтна рамка. Необходими са и мерки за контрол върху органите на местното самоуправление, тъй като в момента ЗМСМА дава сериозни права на общините, но вменява и задължения. За съжаление обаче сме свидетели на случаи на умишлено и виновно бездействие на общински съвети и на кметове относно изпълнението на ред закони. В същото време държавата иска да даде по-голяма управленска и финансова самостоятелност на общините. В момента на местните власти се отпускат бюджетни средства за някои делегирани от държавата дейности, но постепенно трябва да се разширява техният периметър – особено в областта на социалните услуги и голяма част от здравеопазването. Но за целта на общините трябва да им се даде финансов ресурс, за да могат да ги изпълняват. В момента се коментира каква част от националните данъчни приходи да остават в общините, например по Закона за данъка за физическите лица.
Предвиждат се и стъпки по отношение на административно-териториалното деление. Това, което показват анализите, е, че големите общини предоставят по-качествени услуги, тъй като имат по-добра финансова издръжка и съответно възможност да дофинансират някои от делегираните им от държавата дейности.
Към децентрализацията спада и политиката на правителството – една голяма част от държавната собственост да мине във владение на общините с цел подпомагане на местните общности. Но това няма да става на безпринципна основа, а с мотивирани искания от страна на кметовете как точно ще поддържат и управляват дадения държавен имот. В никакъв случай няма да се продължава порочната практика на някои общини да се разпореждат (бел. ред – разпродават) с предоставените им от държавата собствености.

Найден Зеленогорски, кмет на община Плевен: Неразплатените задължения на общините са над 200 млн. лв.
За съжаление финансовата децентрализация беше блокирана по времето на правителството на тройната коалиция и тя в момента трябва да бъде разблокирана, защото държавата възлага само отговорности на общините, без да осигурява необходимите ресурси. Очевидно е, че общините трудно могат да се справят, да поддържат ниво на обслужване на гражданите, ако няма необходимите финансови ресурси. Затова силно се надяваме, че правителството, в което, както знаете, има и бивши кметове, включително и министър-председателя, ще вземе най-точните и най-обективни решения и ще ги предложи на парламента, за да може процесът на финансова децентрализация да се ускори. В момента ситуацията е тежка, трудна, над 200 млн. лв. са неразплатените задължения на общините, при положение че няма как държавата да помогне на общините, трябва да се гарантират приходите, а това може да стане чрез една по-ускорена финансова децентрализация.
Прекалено много услуги се добавят вече към общините – там, където държавата смята, че трудно се справя с определена услуга или трудно може да създаде определен механизъм или не й стигат парите, за да го направи, най-лесно е да се вземе решение да се гласува закон, в който всичко се прехвърля на общините, а в същото време на общините се казва "бъдете пестеливи", "правете съкращения", дава се уличното осветление, а сега има и други идеи, свързани с различни други направления. Мисля, че няма как без наличие на финансови ресурси и на достатъчно служители в общинските администрации да гарантираме изпълнението на всички нови ангажименти, които се възлагат на общините.

Костадин Паскалев, кмет на община Благоевград: Трябват минимални стандарти за общинските услуги
Децентрализацията означава все по-широко предоставяне на публични услуги, които са обезпечени чрез държавни механизми. Лично според мен работата на Съвета по децентрализация е свързана по-скоро с поетапно прехвърляне на конкретни отговорности от държавата към общините. Този процес се отнася до Закона за устройство на територията и частта за незаконното строителство. Моето мнение е, че това не е децентрализация, защото тя обхваща всички онези дейности, сред които са здравеопазването, образованието и публичните услуги - питейното водоснабдяване и канализацията. Очевидно в държавата липсва подобно разбиране, което означава, че пред децентрализацията ще има спънки. Ако правителството иска да направи реална децентрализация, може да се направи нещо съвсем просто - да се изработят минимални стандарти за общинските услуги, които се предоставят като местни дейности. Това означава, че могат да се изработят подобни стандарти за поддържането на зелената система, за сметищата, за поддържането на улиците и тротоарите.