След като в периода на прехода в 90-те години на миналия век градоустройствената практика по изработване на общи устройствени планове бе изоставена, постепенно тя започна да се възстановява.
Осъзнавайки необходимостта от основен устройствен документ за териториално развитие на градовете, държавната и местната власт пристъпиха към възлагане на проекти за общи устройствени планове.

В последните години и по-големи, и по-малки градове изработиха общи устройствени планове (София, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен).
Същевременно за период от три години (от 2007 г. до 2009 г.) София успя да извърви пътя от разработване и приемане на изменение на своя общ план -  единственият, който се одобрява от Министерския съвет. Стара Загора започна актуализация на плана от 2005 г. Малки градове, но привлекателни туристически центрове, като Каварна и Самоков също предприеха изготвяне на нови планове. В процес на разработване са и общите планове за Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Шумен, Попово, Белене (виж картата). Предстои разработване на общи планове за Плевен, Ямбол, Смолян. Същевременно през 2009 г. бе финализирана процедурата по приемане единствено за плановете на Столичната община и град Сливен.
Общите планове са важни за териториите, защото те дават основните предвиждания за устройственото развитие на всички функционални системи - обитаване, труд, отдих и зелена система, културно-историческо наследство, транспорт, инженерна инфраструктура. Инвестиционният интерес към страната ни през последните пет и особено три години (2007 г., 2008 г. и 2009 г.) и възможността за усвояване на средства по програми на Европейския съюз направиха градоустройствените планове не само важни, но и много необходими.

Основен антикризисен документ
Така определи направеното изменение на ОУП на Столичната община главният архитект Петър Диков. Отговаряйки на настъпилите демографски и икономически промени, следвайки основните принципи за развитие на града и съобразявайки се с настоящите тенденции в условията на членство на страната ни в Европейския съюз, планът трябваше бързо да отговори да актуалните нужди.
Актуалният план според мнението на специалистите в бранша е най-важен както за развитието на града, така и на общината. По този начин той може да отговори адекватно на потребностите от инвестиции, определяйки приоритетните и стратегически сектори за развитие. Да подпомогне местните власти в подготовката на проекти по оперативните програми с еврофинансиране. Тук положителната роля на плановете е безспорна. За съжаление много от тях се забавиха поради финансови, законодателни (процедурни проблеми) и не на последно място политически причини.

Значението на всеки общ устройствен план е и за получаване на прозрачност при планирането и възможностите за частни инвестиции. В йерархията от устройствени планове – общи и подробни, се постига цялостна картина на територията. Когато това липсва, намеренията за строителство на отделни собственици се уреждаха с частични изменения, което доведе до застрояване на отделни части от населените места хаотично. т.нар. практика "устройство на парче" е показателна за всички големи градове, особено за София и черноморското ни крайбрежие.

Като проблем в устройственото планиране, който има отражение именно върху общите, а оттук и в подробните планове, елипсата на национална комплексна устройствена схема.
Според професионалната общност тя е изключително важна и бавенето на разработването й има отражение върху развитието на отделни територии, особено на тези с природно и културно-историческо значение.
В процеса на разработване на планове трудности и причина за забавяне създава липсата на достатъчно информация от различен характер.
Според експерти, преподаватели и проектанти в областта на устройственото планиране (проф. д-р арх. Веселина Троева, ст.н.с. арх. Петко Еврев, доц. д-р арх. Борислав Борисов и др.)
необходима е информационна система,
която дава възможност за надеждни анализи и прогнози. Като един от основните проблеми пред плановете е липсата на кадастрални карти.
Новото поколение общи устройствени планове ни дава основание за някои общи изводи и за критичен анализ с посочване на актуалните проблеми и тенденции при планирането на градовете – както положителни, така и отрицателни. Това посочва в свое изследване ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев, публикувано от "Строителство Градът" в брой 26 от 2009 г.

Един от тях според автора е необоснованото нарастване на урбанизираната територия
и то върху плодородни земеделски земи.
"Като обща характерна особеност на новите планове се откроява стремежът да се увеличава градската територия. По принцип това е обективна потребност, свързана с постъпателния процес на урбанизация, при който имаме движение само напред и нагоре. Увеличаването на градската територия в общите планове е резултат от редица основателни причини и е продиктувано от действието на различни сериозни фактори. Но за съжаление много често става и под натиска на частни и корпоративни интереси и в много случаи не отговаря на реалните потребности на града от нова територия." (ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев).

София
В края на изминалата година на 16 декември Министерският съвет прие проекта за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община. Една от съществените промени в територията на столичния град е преструктурирането на производствените зони. В София са обособени три производствени района – северен ("Илиянци", "Задгаров", "Военна рампа", "Хаджи Димитър – Малашевци"), югоизточен ("Хр. Ботев", "Слатина", "Искър", "Горубляне") и западен ("Захарна фабрика", "Орион", "Обеля"). Предвижда се тяхното преструктуриране чрез възможностите на регенерацията, като предназначението им се променя в смесени многофункционални зони. Тази промяна е направена и за територията на МК "Кремиковци". Съществено в новия проект е и предвижданията за нова транспортна инфраструктура - градски магистрали, булеварди и улици. Северната скоростна тангента е част от трансевропейската пътна мрежа и по този начин се подобрява връзката между западната и източната част на столицата. Изменението на ОУП е направено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) и решение на Столичния общински съвет от 19 юли 2007 г., изменението, дело на общинското предприятие "Софпроект – ОТП", премина през фази предварителен и окончателен проект.

Варна
През 2010 г. новият Общ устройствен план (ОУП) на община Варна, който се разработва вече четири години, се очаква да бъде окончателно завършен и приет.
Концепцията за териториално  развитие на Варна през следващите години, заложена в плана, предвижда  нарастване на градската територия на юг в района на Боровец, Звездица и Константиново за нуждите на обитаването и отдиха; на запад - главно за производствени цели, и на север и североизток - също за обитаване и отдих. Общият устройствен план  предвижда нови 450 ха за жилищно застрояване, голяма част от които са разположени в южна посока и все още не са урбанизирани. Проектът предвижда изграждане на три вторични градски центъра, разположени на юг в района на Боровец, на запад  в прилежащите терени на булевардите "В. Варненчик", "Република" и "Ян Хунияди" и на североиизток в района на Виница. Освен усвояване на нови терени планът предвижда преструктуриране и обновяване на съществуващите жилищни комплекси; ревитализация на "необлагодетелстваните квартали"; реконструкция на северозападната част от компактния град, както и на някогашните вилни зони чрез нова регулация и изграждане на инженерна и социална инфраструктура.
В края на май 2009 г. бе завършен предварителен проект на ОУП на Варна. Автор на разработката е съвместен екип на "ТПО Варна ЦППБО" ЕООД и НЦТР – София, под ръководството на проф. Иван Никифоров. Възложител на разработката е община Варна.  В средата на юни планът бе приет на съвместно заседание на  Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика (ЕСУТРП) и Общински експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ).

Бургас
Най-важните насоки за развитие на града са подобряване на транспортната инфраструктура, на озеленяването и благоустрояването, отварянето на града към морето и преструктуриране на промишлените зони. Това предвижда изготвящият се в момента общ устройствен план на град Бургас. През миналата година бе разработена концепцията за социално-икономическо и пространствено развитие като първа част от плана. Проектът е дело на гражданско сдружение "Геощрих", в което влизат "Студио Щрих" ООД и "Геотех Инженеринг" ООД. Екологичната оценка към проекта е в процедура.
Поради протести на неправителствени екологични организации едно от предвижданията на транспортната система за изграждане на мост над езерото Вая ще отпадне, като в момента се правят проучвания за обходните трасета с цел извеждане на транзитното движение от града.
В ОУП се планират разширения на урбанизираните зони на населените места и зоните за обществено обслужване. Такива са планирани в източна и североизточна посока в Банево, Ветрен, кв. "Сарафово", местност Кьошето, и в южна и югозападна в кварталите "Крайморие", "Горно Езерово", "Долно Езерово".
За подобряване на благоустрояването се предвиждат системи от велоалеи не само в централните части и паркове, а и до най-крайните точки на града.

Стара Загора
Развитие на вторични градски центрове – на югоизток и на югозапад от центъра на града, запазване на две възможности за връзка с новото трасе на автомагистрала "Тракия" – това предвижда актуализацията на Общия устройствен план на Стара Загора.
Основната причина за направените проучвания за актуализация на ОУП 2005 г. е наличието на инвестиционни интереси и разрастване на града, посочиха от общинската администрация. През 2009 г. по възлагане на община Стара Загора започна и бе направено предварително специализирано устройствено проучване за актуализация на Общия устройствен план на града, включващо и неговата транспортна схема.
Стара Загора има нов Общ устройствен план (ОУП), приет през 2005 г., с капацитет на населението 300 хил. души. Той е синхронизиран и с общинския плана за регионално развитие.
Предстои в началото на 2009 г. окончателният проект на актуализацията да бъде внесен за одобрение от общината. Автор на разработката е Националният център за териториално развитие, който е изготвил и плана от 2005 г.
Към предложените за урбанизиране територии има инвестиционен интерес, извършени са процедури за смяна на предназначението на земята.

Плевен
Има интерес към обявената обществена поръчка за изготвяне на общ устройствен план (ОУП) на Плевен, каза за "Строителство Градът" главният архитект на общината Константин Гулишев и уточни, че това ще е най-приоритетната градоустройствена задача за тази година.
В обявеният срок - 28 декември бяха закупени  12  броя от пакетната документация. Процедурата ще продължи наколко месаца, уточниха от община Плевен.
 Финансирането на обществената поръчка се извършва със средства, осигурени от бюджета на община Плевен.
Обявеният срок за изготвяне е 24 месеца. По отношение на самата процедура и методиката на класиране в предварителния подбор кандидатите трябва да отговарят на минималните технически изисквания, посочени в обявлението. Предложенията ще се оценяват по следните показатели с относителни тежести – опит на участника – 60%, икономически възможности – 40%. Съгласно Закона за обществени поръчки възложителят, община Плевен, ще покани за участие в договарянето кандидатите,  които се класират на първите три места в предварителния подбор. Най-голяма тежест при критериите  има  оценката на концепцията – 50%, следвани от цена – 40%, и график и срок – 10%.

Смолян
Община Смолян предстои да обяви национален конкурс за Концепция за нов общ устройствен план (ОУП) с план-схема на комуникационно-транспортната система на града за периода до 2025 г. През юли 2009 г. местният парламент утвърди плановото задание, което предварително беше обсъдено на широк обществен форум. На базата на спечелилите идеи ще бъде изготвена финалната план-програма за възлагане на обществената поръчка за изработване на ОУП. 
Главната цел на общия устройствен план на град Смолян е определена като: "Създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти." 
Концепцията трябва да изясни дали в новия ОУП да бъдат включени или не приетите регулационни уширения на Смолян с курортните квартали "Райковски ливади" (933 ха) и "Смолянски езера" (637 ха), както и на нови територии, необходими за развитието на града. 
За да съхрани своите идентичност и среда за качествено обитаване, отдих и труд, Смолян се нуждае от преструктуриране на социалната и техническата инфраструктура в съответствие с новите реалности – ръст и характер на новото строителство в рамките на града и неговото землище.