Собствеността на минералните води да бъде поверена на общините и да се промени собствеността на хидротермалните находища от държавна в общинска. Това предложение внесе общинското предприятие "Софпроект – ОГП" в Столичния общински съвет.
Позовавайки се на Европейската практика и действащото в страната ни законодателство до 1947 г. проектантите аргументират необходимостта от промяна от държавна в общинска собственост на минералните води на територията София. Предложението бе представено в комисията по околна среда, земеделие и гори в рамките на обсъждането на проекта за изменение на общия устройствен план на София, който също се разглежда от постоянните комисии.

Защо е уникална територията на София
София има необикновена възможност и перспектива да добива и използва термоминерални води. Това се отнася практически в целия обхват на територията - на повечето жилищни райони и градски паркове, на някои зони от склоновете на Витоша, Плана, Лозенска планина, обширни междуселищни пространства в северните и североизточните околности на града, както и на някои терени около входно-изходни и околни пътни артерии. Всички може би знаят за минералните богатства на българската столица, но едва ли очакваме, че от всички 42 термоминерални находища, които принадлежат към осем типа хидротермални зони, включващи извори, сондажи и каптажи, в момента се използват едва 40%. За сравнение Будапеща има само един тип минерални води и те са известни и рекламирани по цял свят. Под Париж също има горещи води, но те са солени и се използват основно за геотермално отопление.
В количествено, качествено и екологично отношение хидротермалните ресурси на София също силно превъзхождат ресурсите, използващи се сега от водещи фирми в Европейската водоналивна промишленост. В четири от хидротермалните зони на територията на Столичната община минералните води имат прекъснато разпространение. В другите четири разпространението е практически непрекъснато (повсеместно). В три от зоните минералните води имат ниско съдържание на разтворени вещества и превъзходни питейни характеристики. В останалите пет минерализацията е повишена, а химичния състав - колоритен. В една от зоните минералните води имат генетично и веществено сходство с прочутите и екзотични содо-глауберови минерални води в Судетската област на Чехия (Карлови Вари). Според дълбочината на залягане и циркулация, температурите на водите се изменят от 30 до 80, възможно 90 оС. На територията на София е възможно да се добиват средно около 400 литра в секунда разнородни по състав и свойства минерални води и около 40 мегавата геотермална енергия. Действащите естествени и сондажни минерални водоизточници в 10-12 хидрогеотермални находища извличат едва 110-120 литра в секунда минерални води, от които непостоянно и твърде непълноценно се използват не повече от 35-40 литра в секунда.
За пълно извличане на експлоатационните ресурси минерални води и земна топлина са необходими около 40 автономни сондажни вододобивни системи. В утилитарен план експлоатационните извлекаеми ресурси на минерални води и земна топлина в столичните земи могат да задоволят следните практически потребности и интереси: ежедневно производство на 2-2.5 милиона литра бутилирани минерални води. Геотермално отопление и кондициониране на водолечебно-оздравителни, рекреационни и други заведения с общ застроен обем 1.2 - 1.6 милиона кубически метра. Поради дълбокото залягане на водите, те са добре защитени и слабо уязвими от замърсяване и изтощаване.
За да може да развива тези ресурси е наложително

Столичната община да утвърди своя политика и стратегия за управление и усвояване на териториалните хидрогеотермални богатства и да създаде ефективни механизми и процедури за насърчаване и развитие на разностранен и съдържателен хидротермален бизнес.
Във връзка с разработването на общия устройствен план на София е проведено проучване, което обстойно анализира основните характеристики и териториално разположение на разкритите и потенциални находища на термоминерални води като дава насоки за пълноценното им усвояване. Поради изключителната им важност за града, е разработена Стратегия и пространствен модел за използване на минералните ресурси на Столичната община. С нея се цели да бъдат създадени условия за оптимално използване на ресурсите и опазване качествата на околната среда, което е гаранция за устойчиво развитие, посочват от "Софпроект – ОГП".
Освен възобновяването на известните курорти с традиции в балнеоложки аспект: Банкя (с. Иваняне), Горна баня и Панчарево, новият устройствен план на София предвижда изграждането на нови центрове забалнеолечение и рехабилитация на социално значими болести с възможности за профилактика и отдих на здрави хора в подножието на Витоша - Бояна, Симеоново, на Плана планина - с. Железница, на Лозенската планина – с. Лозен и в южните склонове на Стара планина - с. Локорско, с. Кътина, с. Кремиковци.
Най-съществена за жителите на София е възможността за изграждане на градски хидротермални СПА центрове, представляващи модерни съоръжения за целогодишно използване.

От позициите на законодателството
В притежаващите хидрогеотермални ресурси страни от Европейския съюз водеща роля и отговорност в разработването и управлението на териториалния потенциал от минерални води и земна топлина имат съответните общини и териториални общности, се посочва в предложението. Над 90% от водолечебно-оздравителните центрове и предприятията на водоналивната (бутилиращата) промишленост в Италия се развиват и управляват от сдружения на стопански субекти, създадени със закрила и участие на съответните общини. Сходна е законодателната уредба и практика във Франция, Германия, Испания, Унгария и други богати на минерални води и геотермална енергия страни.
Според приетия преди 118 години (13 декември 1891 г.) първи български Закон за минералните води, съблюдаван до 1947 г., всички български общини, в чиито земи съществуват или се открият минерални води получават изключително право на безвъзмездна, безсрочна ("за всички времена") или дългосрочна отстъпка (концесия) за тяхното използване при условие, че в определено време направят необходимите за това усилия и вложат средства за развитие на полезни за населението дейности.
На тази законодателна основа десетки общини в единодействие с местни кооперации, спомагателни дружества, кредитни учреждения и родолюбиви предприемачи изграждат минерални бани в страната ни.
Особено място в Закона за минералните води се отрежда на минералните води в София и правата на Столичната община. Член 5-и от Закона прокламира право на общината да използва тези води "безвъзмездно за вечни времена", предвид големите усилия и средства, които тя е вложила и възнамерява да вложи занапред, за да постави това природно богатство на града в услуга на неговите граждани.
С тези правомощия Софийската община изгражда великолепното съоръжение на Централната минерална баня, водолечебния център към нея и инсталация за водоналивно производство. Общината предприема действия за разработване и използване на минералните води в Банкя, Горна баня, Овча купел, Панчарево и Княжево. Създава се специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и бани.
Основно по законодателни причини тази дейност е прекъсната през 1947 г. Приетите тогава закони и разпоредби прехвърлят всички правомощия по отношение на минералните води към Министерството на здравеопазването и създаденото към него Санаторно-курортно управление.
В комисиите на Столичния общински съвет в момента се разглежда решението за концесия на част от сградата на Централната минерална баня за водолечебен център. То включва срок на концесия 25 години и годишна концесионна такса от 400 хил. лева.
Предвижда се комисията по околна среда, земеделие и гори към Столичния общински съвет да проучи предложението за законодателни промени и установи възможността за това, посочи общинския съветник от ДСБ Христо Ангеличин, заместник-председател.