Градът трябва да има повече атракции и развлечения
Г-жо Остенд, компанията ZBS ще изгради първия си проект именно в Бургас. Какво мотивира този избор и каква е вашата оценка за инвестиционните възможности и бизнес средата в района на Бургас?
- Две са нещата, които обусловиха избора ни.Първо, това е какво няма в града и от какви има нужда. Бургас има силна индустрия, покупателната способност е над средната за страната.За да расте и задържи потенциала си обаче, освен работни места градът трябва да има повече атракции и развлечения, които до момента са недостатъчни. Същевременно това ще му позволи да развие собствената си туристическа индустрия и да се възползва от огромния поток туристи, които всяка година посещават черноморските курорти и които биха посетили града, ако имаше подходящи за тях атракции.
Втората причина е възможността да се намери подходящата локация, отговаряща на изискванията за регионален търговски и развлекателен център. В Бургас оптималната локация затакъв проект е търговската зона на входа на града поради отличния транспортен достъп както от самия град, така и от прилежащите курорти и вътрешността на страната.
Каква е основната идея на проекта и какви са ключовите му предимства в настоящите кризисни условия?
- Основната идея на "Странд" се базираше на реалната пазарна нужда от търговски и социален център, който да е подходящ за страна със сравнително ниска покупателна способност. Икономиката на търговския център трябва да се базира не на това в коя конкретна точка на икономическата крива се реализира проектът, а на реалистична прогнозата за търсенето на стоки и услуги в дългосрочен план. Естествено е в рамките на един такъв период да има спадове и пикове, но ако обосновката се базира на фундаментални данни, това не трябва да е фактор.
Що се касае до конкретната реализация – за да направим проекта икономически успешен, трябваше да се вместим в строг бюджет, което пък наложи да се отклоним драстично от традиционата мол форма. Искам обаче да подчертая, че изборът на открит мол от лайфстайл тип не е компромис. За нас този формат е по-подходящ за крайбрежните градове. Голямата заслуга за това решение е на проектантския ни екип, който наистина демонстрира нетрадиционно мислене и многогодишен опит и познания на ритейл сектора.
Как оценявате пазара на търговски площи в града?
- Бургас успя да избегне пренасищане от опортюнистични проекти както това стана в градове като Русе и Варна например.Като цяло с отварянето на магазините на "Карфур" и "Кауфланд" и настъпването на по-малкоформатните дискаунт вериги пазарът на хранителни стоки е вече конкурентен. Донякъде това покрива и долния сегмент на стоки за дома, козметика и електроника. Големите "Направи си сам" вериги също са в града.Първият мол в Бургас даде едно начално количество търговски площи за мода и аксесоари. За момента поради замразяването на плановете за експанзия на международните вериги тези площи са сравнително достатъчни, но се очаква търсенето силно да се повиши с нормализирането на пазара. Имайки предвид, че такива икономически сили като Германия и Франция са официално извън рецесия, не мисля, че ще чака дълго. Добре е известно, че търговците са първите, които влизат в рецесия, но и първите, които излизат от нея!
Много хора смятат, че пазарът на търговски площи е надценен и немалка част от новопостроените центрове в по-големите градове ще изпаднат в сериозна конкуренция помежду си. Какво е вашето мнение?
- Когато един мол е първи на пазара, нормално е да диктува цените. Откриването на всеки нов мол, разбира се, преразпределя пазара и може да доведе до съществен спад на посещаемостта.Особено уязвими са проекти с компрометиран дизайн и микс на наемателите. Всеки следващ мол не може да разчита, че автоматично ще откъсне голямо парче от "тортата". За да е конкурентоспособен, всеки следващ център трябва да предложи нови стоки и услуги, така че да направи самата погача по-голяма. Има и място за чисто географско сегментиране – квартален център, градски център и регионален център. Проблемът, който се получи в някой от големите градове, не е въпрос на брой търговски центрове, а въпрос на липса на диференциация и фокус между тях.
Какви са основните трудности, с които се сблъсква компанията при реализирането на подобен проект?
- Всичко, което може да си помислите и го умножите по четири! Казват, че в трудни времена се работи два пъти повече за половината от резултата! Има обаче и положителни страни – първо, остават само тези, които наистина работят, и, второ - когато традиционните подходи не работят, се раждат нови идеи. Много от нещата, които са в централна част на нашия проект, може би нямаше да ги има, ако следвахме установения път.Ще дам пример с ресторантската аркада - идеята за нея се роди от необходимостта да търсим нетрадиционни ключови наематели, които са същевременно силни трафик генератори. Нормално традиционният food court за бърза храна и единичните ресторанти в моловете са сателитни услуги, а не основни атракции. Комплекс от 10-12 специализирани заведения и ресторанти плюс бърза храна е нещо съвсем различно.
Вече имате ли заявен интерес от ключови наематели?
- За момента основният ни фокус са площите за развлечения и услуги.Вече споменах ресторантския комплекс, който ще се наеме и менажира от един оператор, който ще оперира част от ресторантите, а част ще преотдаде на други брандове. Площта е над 4200 кв.м и в момента проектантският ни екип работи с екипа на наемателя върху някои изменения в проекта, които трябва да направим. Подобна е ситуацията с кинооператора, където също ще се наложи частична преработка на едното крило на мола.
На какъв етап се намира проектът и кога можем да очакваме да отвори врати?
- Избрахме строителна фирма и чакаме да завърши препроектирането, за което споменах, за да започнем строителните работи.Това ще ни забави около три месеца, така че преместихме първоначално предвидената дата за откриване на мола от края на 2010 за април 2011. Това има и положителна страна както във връзка с пазарната ситуация, така и с настъпването на летния сезон.