В североизточната част на столицата, където се пресичат бул. "Ботевградско шосе" - главна входно-изходна артерия в посока София - Варна, както и Околовръстно и "Челопешко шосе", територия от 1000 дка получава нов устройствен статут. Наличието на важни градски и районни транспортни артерии благоприятстват развитие на търговски, логистични и производствени дейности. Територията, известна като местност Голямата локва, попада в околоградския район на Столичната община и е с неурегулирани поземлени имоти с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. По възлагане на Столичната община сега е изработен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване от "Географски информационни системи – София" ЕООД. Той е разгледан от общински експертен съвет по устройство на територията. За окончателно одобрение предстои да бъде внесен в общинския съвет. Условно впоследствие планът е наречен местност Голямата локва - "Търговски парк - София".
Изготвянето на плана е направено в съответствие с предвижданията на общия устройствен план на Столичната община и реалния инвестиционен интерес към територията. Неговата цел е да се осигури плановата готовност на цялата зона за застрояване с урегулирани поземлени имоти, както и необходимата публична инфраструктура и да се създадат добри възможности за достъп до нея.
В момента съществуващ обект на територията е търговско-сервизният комплекс на "София Франс Ауто", вносител на "Пежо" за България. Той е разположен на бул. "Ботевградско шосе". За един от новообразуваните урегулирани поземлени имоти с лице към бул. "Челопешко шосе" се предвижда да бъде изграден хипермаркет от веригата "Метро". Инвестиционен интерес за строителство на търговски обекти в местността има и белгийска компания.

Допускането за изработване на подробния устройствен план
стана с решение на Столичния общински съвет на 13 ноември 2008 г. Тъй като територията е определена с общия устройствен план на Столичната община като далекоперспективна, се изисква основание на чл. 15 от Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Съгласно текста на закона "устройството и застрояването на терените за далекоперспективно развитие преди 2020 г. се допуска въз основа на решение на Столичния общински съвет и при условие че инвестиционните инициативи съответстват на предвижданията на Общия устройствен план, обхващат изцяло или в значителна степен съответната устройствена зона и за тях е осигурено финансиране".
Докладът бе внесен в Столичния общински съвет от главния архитект на София, след като в дирекция "Архитектура и градоустройство" са постъпили заявления на собственици на част от територията с искане за изработване на подробен устройствен план и изграждане на публична инфраструктура за тяхна сметка.

Какво предвижда планът за регулация и застрояване
Подробният устройствен план – план за регулация и застрояване, е разработен на основание чл. 16 от Закона за устройство на територията, с който се извършва редукция на имотите за нуждите на публичната инфраструктура до 25%. Преобладаващата собственост в зоната е частна.
Планът е изготвен върху цифровия модел на регулационните планове на София, геодезическа снимка на терена, използвани са данни от картата на възстановената собственост на землището на Челопечене и Враждебна.
Определени са необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура и на съоръженията на техническата инфраструктура. За реализирането им след влизане в сила на устройствения план е необходимо собствениците на имоти да прехвърлят в полза на общината 10.22% от площта на имотите си. Това е постигнатият среден коефициент на редукция на отделните имоти, посочиха от "ГИС – София" ЕООД.
На всеки собственик на поземлен имот е определен равностоен урегулиран поземлен имот, който е съобразен с местоположението на имотите в местността. Извършено е окрупняване на имотите с цел определяне на правилната им форма и възможност за развиване на застрояване. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран поземлен имот е предоставен в зоната, в която той е имал преобладаващо местоположение.
В устройствения план линиите на застрояване са на разстояние 5 м от уличната регулация за всички улици, с изключение на Северната скоростна тангента, до която разстоянието е 15 м.
Новосъздадените урегулирани поземлени имоти попадат в пет устройствени зони според общия устройствен план на София, което определя допустимите обекти за строителство.

Функционално зониране
Преобладава зона Смф 2, т.е.смесена многофункционална, предимно за околоградски район. Това означава, че в нея се изисква 50% от озеленената площ да бъде с едроразмерна дървесна растителност. Не може да се предвиждат жилищни площи над 20% от общата разгъната застроена площ (РЗП) на всеки урегулиран полезмлен имот. Допускат се обществено обслужващи и административни сгради. Възможно е да се изграждат и обекти, свързани с безвредни производства, както и обекти на търговията. Плътността на застрояване е 40% и 60%, коефициентът на интензивност на застрояване е 1.2. Другата зона е смесена производствена зона, където може да се строят производствени сгради без вредни отделяния, складови, административни и търговски и обслужващи сгради. Допускат се жилищни обекти за персонала. Зоната за обществено обслужващи дейности е с най-малък дял от площта. И в двете зони минимум 10 на сто от площта на терена трябва да е с висока дървесна растителност.

Инженерна инфраструктура
Към плана е разработена схема на инженерната инфраструктура. Територията е равнинна и както показва името на местността, съществуват условия, неблагоприятни за гравитачното отвеждане на водните количества.
Основен проблем на територията е отвеждането на опадъчните повърхностни води и пречистените отпадъчни битови води.
В момента южно на бул. "Ботевградско шосе" е изграден стоманен водопровод, от който са захранени съществуващите крайпътни обекти, а по бул. "Ботевградско шосе" е изграден канал за условно чисти (дъждовни) води, който е заустен в западна посока в р. Искър. През територия минават два отводнителни канала, стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД.
Територията попада в първа водоснабдителна зона, която се захранва от резервоар "Колежа". От резервоара водата се транспортира от т.нар. ІІІ водопровден ринг (ф 1200 мм). Захранването на зоната ще се осъществи от ново отклонение от този ІІІ водопроводен ринг в района на жк "Дружба". Предвидени са две връзки със съществуващия водопродод ф 700 мм по "Чепинско шосе" - едната е с трасе в сервитута околовръстен път, а другата – в сервитута "Северна скоростна тантента". Тъй като в настоящата фаза на проектиране не може да се определи видът на консуматорите в многофункционалните зони, производствено-складовите територии и териториите за обществено обслужване, по експертна оценка е прието, че отклонението за осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване и външно пожарогасене за обектите на територията ще е ф 350 мм. Необходимите водни количества за всеки отделен водопроводен участък ще се определят в бъдещите инвестиционни проекти.
В близост до разглежданата територия няма приемник на битови отпадъчни води, но е предвидена площадка за локална пречиствателна станция за отпадъчни води на около 2 км в западна посока, в близост до р. Искър.
Предвижда се съществуващите открити хидромелиоративни канали да променят статута си и да се използват за отвеждане на дъждовни води в р. Искър. За целта през април 2009 г. в "Напоителни системи" ЕАД е депозирано писмо за становище относно сегашния и бъдещия статут на поддържаните от дружеството хидромелиоративни съоръжения. В плана за регулация и застрояване на местност Голямата локва за хидромелиоративните канали са обособени отделни урегулирани поземлени имоти за техническа инфраструктура и озеленяване.
Поради равния релеф и изискването за минимален надлъжен наклон на пътните платна се налага изграждането на няколко канализационни помпени станции (за отпадъчни повърхностни води и пречистените отпадъчни битови води). За да се намали водното количество в тях, е необходимо за отводняване на пътните платна да се използват всички възможности на уличната нивелета за изграждане на отводнителни решетки, а за отводняване на имотите – да се изграждат задържателни резервоари, съоръжения за попиване на дъждовни води и локални помпени станции за условни чисти води, посочи проектантът.