Дирекция "Архитектура и градоустройство" към Столичната община възложи разработването на план за регулация и застрояване на местност Центъра – зона А-юг (част район "Средец"). Това е направено с възлагателно писмо от главния архитект на София (№ТП-92-00-172 от 9 декември 2008). Проектът ще бъде разработен под ръководството на арх. Светла Тихолова. Територията обект на плана е с площ 52.6 ха и обхваща част на града, която е най-наситена с паметници на културата, архитектурата и парковото изкуство от национално значение. Нейните граници са площад Св. Неделя",  бул. "Витоша", ул. "Алабин", ул. "Ген. Гурко", ул. "Г. С. Раковски", ул. "Славянска", ул. "6 септември", ул. "Аксаков", бул. "Васил Левски", бул. "Цар Освободител", бул. "Евлоги Георгиев", ул. "Шипка", ул. "Париж", ул. "Московска" площад "Александър І" и бул. "Цар Освободител". Предстои да бъде сключен договора за разработването на устройствения план. Като ръководител на колектив арх. Светла Тихолова е разработила актуализацията и на плана за регулация и застрояване на друга част от главния градски център, "Зона Г-6", през 2007-2008 г. Територията е с граници на север ул. "Алабин", на изток ул. "Софийска комуна", ул. "Граф Игнатиев", ул. "6 септември", на юг бул. "България", бул. "Пенчо Славейков", на запад бул. "Прага", бул. "Христо Ботев". Тя е работила в "Софпроект", автор е на проекти за жилищни сгради в София, преподава в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Актуализацията на плана за регулация и застрояване на Зона А на централната градска част е важна поради голямото значение на територията както в историята на града, така и във формирането на София като столица на България. Това е територия от града, за която градоустройствените проучвания и разработки започват още от края на ХІХ и началото на ХХ век и много от тях продължават и намират отражение в плана "Мусман", каза пред "Строителство Градът" известният в областта на устройственото планиране арх. Йордан Тангъров. По думите на арх. Тангъров досега не е обърнато внимание на археологията и същевременно изискването да се обезпечи зоната с паркоместа. Важно е да се обърне внимание на подземния урбанизъм и да се знае как ще бъде осигурен достъп до археологията, каза също арх. Тангъров. Градоустройствени планове за части от историческия център са правени от арх. Никола Николов, арх. Атанас Агура. През лятото на 1999 г. е проведен национален явен конкурс "Идеи за архитектурно-градоустройствено и функционално развитие на обществените пространства в централната градска част на София" (виж каре на стр. 30). Събитие, което след провеждането си до днес остава без отражение върху развитието на градската среда.

В общия устройствен план на София според пространственото и функционално зониране територията принадлежи към Главен градски център – I ниво.
Предвид наличието на културно-историческо наследство територията, обект на плана, влиза в границите на зона с режим на превантивна устройствена защита – резерват. Според ОУП и Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) на територията са предвидени три устройствени зони (в графичната част на плана Ц2, Оо, Жг). Това са зона на стария градски център (Ц2), на обществено обслужващи дейности (Оо) и жилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване (Жг). Основно се предвиждат обекти на общественото обслужване и обитаване, както и допълващи дейности. Задължително е при строителство на нови сгради да се осигурят необходимите места за паркиране.
Това е историческото ядро на града, съдържащо най-представителните обекти от национално и градско ниво - представителни административно-управленски, политически, културни, финансово-търговски и развлекателни функции от национално, регионално и общоградско значение. Затова и в общия устройствен план като основни приоритети в развитието са посочени извършване на реконструкция, саниране и обновление, остра необходимост от решаване на проблема с паркирането и гарирането, съхранение и експониране на уникалното архитектурно наследство над и под земята. Като специализирана програма с по-широк обхват на територията към ОУП има детайлна разработка "Централна градска част" с ръководител екип арх. Людмил Леонидов.

На 11 декември 2008 г. Столичният общински съвет (СОС) взе решение (№744) общината да организира разработването на програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство и възложи на кмета през 2009 г. да възложи чрез публично оповестен конкурс изработване на цялостен план на историческия център в рамките на малкия ринг, който план да бъде придружен с програма за възстановяване и реновацията на територията.
Необходимите финансови средства за разработване на програмата ще бъдат предвидени в бюджета на Столичната община за 2009 г., се посочва също в решението на съветниците.
В листата на Световното културно наследство като исторически градски центрове са включени Атина, Берлин, Берн, Брюксел, Будапеща, Истанбул, Лондон, Люксембург, Мадрид, Москва, Рига, Рим, Париж, Прага и други.

Концепцията за включване на центъра е разработена в ОУП, където се посочва, че територията, на историческия център на София притежава "извънредна универсална стойност", в съответствие с критериите, посочени в Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Conventionи и може да бъде номинирана за включване в Листата на Световното културно наследство. Неговата културна стойност е "вътрешно присъща" (intrinsic, според определението в цитирания документ), т.е. включването му в Листата е само потенциална възможност. Това е територия на двата върхови културно-исторически модули, свързани по оста: площад "Батенберг" – "Цар Освободител". В ОУП са разработени и система от охранителни режими на културно-историческия ресурс на територията. "Извънредната универсална стойност на територията е подкрепена от наличието на изключителни паметници на културата от античността, Средновековието, следосвобожденската епоха и тези от XX век". Това заявяват в своя статия н.с. д-р арх. Валентина Върбанова, главен експерт в общинско предприятие "Стара София", и ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс от Центъра по архитектура на БАН.

Наред с античните паметници на културата тук се намират обекти от Средновековието и модерността. От следосвобожденския период в центъра на има образци на еклектиката с виенски барок (Княжевския дворец), на сецесиона (къщата на архитект Георги Фингов на ул. "Шипка", къщата на "Димитър Яблански" на бул. "Цар Освободител"). Въпреки че за последната бяха направени публични обещания, че ще бъде реновирана и реставрирана от страна на собственика – фирма "Болса" ЕООД, сградата все още е в окаяно състояние. През миналата година Столичната община издаде заповед (РД-09-04-3008, 24.04.08), с която задължи собственика на сградата да я ремонтира и реставрира в първоначалния й вид. Според заповедта във връзка с високата културно-историческа значимост на паметника и на базата на архитектурно заснемане се изисква да бъде изготвен цялостен проект с всички необходими части за ремонт, консервация и реставрация и адаптация на сградата. Срокът за това е 10 май 2009 г.

Поради голямата историческа и архитектурна значимост на сгради от територията тяхната съдба е била обект на едни от най-мащабните обществени дебати с активното участие на професионалната гилдия – Съюза на Камарата на архитектите в България и граждански сдружения. Достатъчно е само да припомним градинката пред Руската черква на ул."Г. С. Раковски" и бул. "Цар Освободител", Дома на Москва на ул. "Г.С. Раковски" и ул. "Московска", хотел "България" на бул. "Цар Освободител" и хотел "Рила".
С цел контрола на качествена и хармонична жизнена среда в централна градска част от граждански комитет "Спасение 2000" предложиха да бъде създаден специализиран експертен съвет за защитна на културно-историческото наследство и строго, системно и професионално разглеждане на бъдещо ново строителство.
Инвестиционният интерес към територията от тази величина естествено през годините е голям и сигурно няма да спре. Има редица примери (Прага, Виена, Париж) за отношение към исторически значимите централни части на градовете. Доколко София ще успее да запази своите исторически ценности зависи не само от разработването на устройствени планове, с които се регламентира строителството в градска среда, разработването на специфични правила и норми на застрояване в територии с особена защита, така и от тяхното реално прилагане в практиката.