Първият и основен извод на проучването е, че с настоящия ОУП се залага териториално и функционално развитие на Варна, което дава определени нови възможности за обогатяване на общата композиция на града и неговия образ. Самото проучване на естетическите проблеми на ОУП цели да изяви тези възможности и да заложи система от принципи за обемно-пространствено изграждане, от една страна, запазваща характерните особености на градския пейзаж, а от друга страна - доразвиваща ги и обогатяваща ги.
Главният, водещ принцип за постигане на тези цели е приобщаването на градския пейзаж към характерните природни дадености: на първо място акваториите на Варненския залив, Варненското езеро; характерния релеф и силует на Франгенското и Авренското плато; разнообразния релеф и богатата растителност на усвояваните на юг нови територии; характерната ориентация на склоновете на Франгенското плато към морето и езерото.
За тази цел бяха изследвани (и инвентаризирани) множеството съществуващи панорамни площадки и визуални връзки между различните части на града. Основният извод е, че именно благодарение на откритите водни пространства и характерен релеф в територията на бъдещия град може и трябва да бъде изградена цялостна мрежа от такива преки визуални взаимодействия (чрез панорами, насочени погледи, съответно ориентирани пространства). Това е една от уникалните и с голямо естетическо значение характеристики на градския пейзаж на Варна.

Изграждането на ясна пространствена мрежа
от основни пътно - комуникационни артерии чрез ОУП, има не само функционално, но и композиционно значение, тъй като ще предложи необходимите нови възможности за възприемане на нарасналата градска територия. В това отношение особено ценни са: новият обход с магистрала "Черно море"; по-ясно очертаните, обхождащи стария градтрасета по склоновете на Франгенското плато и по ръбана платото; новите входовев градската територия; ясното изявяване на водещ пространствено - композиционен скелетв новите южни територии; успоредните на морския бряг артерии. Във всички посочени пътни артерии е необходим режим на охрана запазване в най-голяма степен на посочените панорамни и погледни възможности (свидетели сме как крайбрежната артерия бързо губи това качество).
За образното приобщаване на градското застрояване към акваториите на морето и езерата голяма роля ще играят: специфичното функционално насищане и активизиране на крайбрежната зона (преди всичко чрез оформяне на крайбрежна ивица за озеленяване и отдих); оформяне на крайбрежни променадни (особено пешеходни) маршрути; оформянето на ажурнокрайбрежно застрояване в близките до акваториите градски части; оформянето на разкриващи се към акваториите и насочени към тях напречни композиционни оси (улици, пешеходни пространства, озеленяване); оформянето на по-ясни пространствено-зрителни и функционални връзки на застрояването в дълбочина - с обширните водни пространства на морето и езерата. От определящо значение за

характерния облик на Варна
са панорамите на градското застрояване, разкриващи се от акваториите - днес към двете страни на Варненския залив, а в бъдеще и към двете страни на езерата. Това наложи проучването и залагането в ОУП на определени изисквания по отношение на обемното изграждане именно с оглед на това характерно възприемане. Основните изводи са:във Варна трябва да се избегне появата на "стени" от близко разположени високи сгради, особено в крайбрежната зона, трябва да се запази характерната етажност и текстура на застрояване в зоната на съществуващия градски център (като в тази особено характерна част на града се ограничи във възможно най-голяма степен появата на нови обемни акценти) и особено силуетното въздействие на Катедралата; трябва да се запази нискоетажното застрояване в склоновете на Франгенското плато; трябва да се запази балансът между озеленени, условно природни, компоненти, и застрояването в силуетите и панорамите на Варна; изграждането на архитектурни обеми с височина над 20 - 22 етажа е приемливо главно в западната част на Варна, в териториите, еднакво отдалечени от езерото и от веждата на Франгенското плато. Ситуирането на архитектурните силуетни акценти се мотивира и с маркирането чрез тях на характерни урбанистични ситуации. За окончателния проект е възможно да се проучат в по-едър мащаб изявените ядрас потенциално по-висока етажност и евентуално за тях се заложат специфични правила за застрояване, свързани с реализацията на подобни акценти.
Друг фактор с особено голямо значение за образа на Варна е

развитието на центровата система.
Развитието на града на север, към "Св.Константин" и Виница, и на юг, върху Авренското плато, предполага оформянето в тези територии на ясно оформени, изразителни композиционни структури на вторични градски центрове. Историческият градски център ще получи ново съдържание и ще се обвърже ясно с основния градообразуващ фактор - морето, чрез развитието му на територията на сегашното пристанище. Развитието на обществено обслужващи дейности пък върху територията на "Острова" ще създаде ясна композиционна връзка между "сегашния" и "южния" град Варна. В тези зони, както и в развиващите се на север и запад нови територии на главния градски център, е възможно по-изразително и по-богато обемно и архитектурно решение, без това да влиза в конфликт с историческата атмосфера.
Заложената в ОУП система от предложения и принципи за запазване на характерните особености, обогатяване и развитие на композицията и образа на Варна трябва да намери реализация: в специфични правила и норми, засягащи най-характерните места и обекти от гледна точка на естетическата им роля в общоградската композиция; в специален ред за разработване и приемане на проектите за тези характерни обекти (конкурсно начало, разширен експертен съвет); в разработването на специална дългосрочна програма за развитието на образа на Варна (включваща програми за наследството, за развитие на системата от ансамбли, пешеходни пространства, градски дизайн, градска полихромия и др.) и приемането й след обществено и експертно обсъждане от общинския съвет.