Запазване на дългосрочния договор в Европа или мъглява перспектива да получи от българска страна неустойка за "политически саботаж" на по-рано постигнаните междуправителствени споразумения - пред такава дилема се изправиха руската енергийна компания "Росатом" и нейното дъщерно дружество "Атомстройекспорт", което е главен изпълнител на многодстрадалния проект.
Това пише в днешния си брой вестник "Росийская газета", като се позовава на източник от атомната държавна корпорация, според когото тази алтернатива е зериозно обмисляна в края на миналата година - когато при преговори в София бяха постигнати конкретни договорености за АЕЦ "Белене", а буквално на следващия ден те бяха отхвърлени с политически изявления от българската столица.

"Росатом" почти се отчая да постигне от днешното ръководство на България адекватни стъпки, за да започне изграждането на централата, и в компанията открито се заговори за възможен разрив в съглашенията, сключени на правителствено ниво, пише изданието.

Бяха обявени и две цифри: 150 милиона евро - това е печалбата за изпълнителиня (руската страна) в проекта за строителство на два блока на атомната електроцентрала; и 200 милиона евро - размерът на неустойката, която (теоретично) може да поиска чрез съда възложителят (българската страна) при неизпълнение на задълженията.
Експерти от Москва и София започнаха да обсъждат и анализират накъде ще се наклонят везните, пише "Росийская газета".

"За Русия в лицето на "Росатом" сега ще е по-изгодно в икономически план да се оттегли от проекта и да получи обезщетение чрез съда, отколкото да работи и занапред с българските власти", смята руският анализатор Дмитрий Кумановски.
Според експерта под натиска на чужди държави днешното българско ръководство съзнателно вкарвало в задънена улица ситуацията със строежа на АЕЦ на базата на руски технологии.

За пет години "приказки не по същество" цените на матералите, оборудването и монтажа са нараснали и разноските са се покачили многократно, казва Кумановски.
Той признава обаче, че "от политическа гледна точка Русия ще изгуби със загубата на един от традиционните пазари за своите технологии".

Междувременно София "запазва плах оптимизъм", отбелязва изданието.
"Не вярвам Русия да се откаже от проекта", заявява професор Атанас Тасев, експерт на Българския атомен форум, цитиран от изданието. Според него последното развитие може да стимулира българското правителство да ускори бюрократичните процедури.

Ако строежът бъде спрян, ще пострадат и двете страни. Русия ще изгуби своите геополитически позиции на Балканите, предупреждава Борис Шмельов, политолог от Института за икономика към Руската академия на науките. Според Шмельов независимо от всички проблеми е далеч по-разумно проектът да бъде доведен докрай и да се използват резултатите, вместо да се зарязват нещата насред път.