Устойчиви модели: Швеция
250 хил. домакинства използват ток от преработения боклук
Благодарение на иновативната си и високоефективна програма за преработка на отпадъци Швеция се изправи пред един интересен проблем - липсата на боклук.
Политиката за управление на отпадъците на страната е толкова успешна, че там се депонират едва 4% от произведените отпадъци. В същото време американската Агенция по околната среда обяви, че повече от половината от боклука на САЩ се озовава в депа.
Швеция използва част от боклуците си за производство на енергия и успява да осигури електричество за 250 000 души, както и 20% от централното отопление в цялата страна. Именно поради тази причина държавата е започнала да внася отпадъци от депата на други европейски страни. Нещо повече – тези страни дават пари на Швеция, за да се отърват от боклука си. Не е нужно да си икономист, за да разбереш колко печеливш енергиен модел имат напредничавите северняци!
Освен икономическа изгода системата на Швеция за устойчивост очевидно има огромни ползи за опазване на природата.
"Ако не губиш нищо, винаги ще имаш достатъчно", е принципът, по който са се водили изследователите от шведския университет Лунд, превръщайки пепелта от изгорения боклук в хидроген.
"Пепелта може да се използва като ресурс чрез възстановяването на водороден газ, вместо да бъде оставяна да замърсява атмосферата. Нашите залежи от пепел са истинска златна мина", категоричен е Амир Илаяс, доктор по инженеринг на водните ресурси и ръководител на екипа, измислил технологията.
Изследователите са разработили процес, който може да произведе 20 млрд. литра (около 5.3 млрд. галона) водороден газ годишно от отпадъци. Новата технология предвижда поставянето на пепелта от изгорените отпадъци в безкислородна среда. Пепелта е напоена с вода, от която се образува водороден газ. Той се засмуква през специални тръби, след което се съхранява в резервоари. За суровина се използва най-тежката и песъчинообразна пепел, която остава на дъното след изгарянето на отпадъците. Тя се оставя "под карантина" в аеробна среда за 6 месеца, за да се предотвратят течът на вредни метали в околната среда и рискът от натрупване на водороден газ. В противен случай акумулиралият се водород в закрито помещение би могъл да доведе до експлозия.
В някои страни тежката пепел, останала след изгарянето на отпадъци, се използва като строителен материал при изграждането на пътища и сгради.
Такава практика обаче няма в Швеция, тъй като остатъчният прах съдържа опасни частици, които не отговарят на строгите изисквания на местната Агенция по околната среда.
Днес водородният газ се произвежда най-вече от природен газ, но биогазът, петролът и въглищата също могат да се използват като суровина. Хидрогенът има и разнообразни приложения. Швеция работи в посока на използването на горивото за ток и отопление на домекинствата, докато в САЩ и Азия насочват усилията си към намиране на приложението му в автомобилната индустрия. Много производители на коли инвестират в изграждането на хидрогенни горивни клетки, тъй като този вид газ не е скъп. По време на Световната конференция за водородна енергия Daimler AG, Honda, Hyundai и Toyota са потвърдили плановете си за производство на автомобили с хидрогенни горивни клетки, които ще бъдат пуснати за продажба през 2015 г. Единствената причина за момента цената на водородния газ да бъде завишена е липсата на инфраструктура за производството и обработката му. С преодоляване на разходите по добиването му обаче цената му значително ще спадне, категорични са специалистите. Автомобилите с горивни клетки конвертират водород и кислород от въздуха в електричество вътре в самата горивна клетка.
В Калифорния е създадена водородна горивна клетка, която използва газ от отпадните води.
Метанът се извлича от отпадните води и се съхранява в специални резервоари. Това са стоманобетонови съоръжения с цилиндрични контейнери, конични дъна, херметично покритие и система за отвеждане на метана. Разделянето на метана от въглеводородния диоксид става чрез промиване с вода под налягане, след което газовият поток преминава към директни горивни клетки, където се трансформира във водород. Създадената топлина има различни приложения – може да се използва за отопление, производство на ток или гориво.
Автобуси, моторни лодки, голф коли, мотори, кораби, самолети, подводници и ракети вече могат да се задвижват с водородна смес. НАСА използва това гориво за совалките, които изпраща в Космоса. Рекордът за развита висока скорост на превозно средство, захранвано от водород, е над 460 км/ч.
| Заводите по света Един от първите заводи за преработка на отпадъци е "Шпителау" във Виена. Съоръжението е построено преди повече от 40 г. и се е превърнало в една от туристическите атракции на австрийската столица. При изгарянето на отпадъците не се отделят вредни газове в атмосферата, тъй като пушеците минават през различни филтри и се отвеждат към катализатори, разположени в комините на завода. По този начин парата, която се отделя във въздуха, съдържа единствено вода. След изгарянето на боклука се произвежда пепел, равняваща се на 1/3 от общия обем отпадъци. С помощта на магнити металите се отделят от пепелта, а отделеният водород се използва за производството на енергия. Сред пионерите при заводите за преработка на отпадъци и използването им за енергия е и английската столица Лондон. Строителството на Лондон Екопарк е започнало през 1971 г., а съоръжението е пуснато в експлоатация през 1974 г. В началото на 2002 г. са били отхвърлени плановете за изграждане на нови мощности към завода, които са щели да го превърнат в най-големия в Европа. Отпадъците се преобразуват в електричество и генерират 55 мегавата (MW) на енергия – достатъчно за да отговори на нуждите на 24 000 домакинства. |