Какво е въздействието на ВЕИ електроенергията върху свободния пазар на електроенергия, при положение че тя  се предлага на преференциални изкупни цени и е с дългосрочни договори?
- При съществуващите схеми за подпомагане възобновяемите източници на енергия получават определена цена за произведената енергия за фиксиран период от време (между 12-20 години за различните източници), което на пръв поглед наистина изглежда пречка пред развитието на пазара на електроенергия. При изтичане на този фиксиран срок обаче производителите се включват в свободния пазар и тъй като инвестицията е изплатена, произведената енергия се продава на значително по-ниски цени и допринася за намаляването на цената за потребителя.
Наскоро Европейската комисия започна обсъждане за промяна и хармонизиране на схемите за подпомагане производството на енергия от ВЕИ, като  предложението е съществуващата фиксирана цена да бъде променена на т.нар. feed-in-premiumе. Такъв тип ценообразуване имахме в България при предходния Закон за възобновяемите и алтернативни източници на енергия и биогоривата от 2007 г. Изчисляването на крайната цена за изкупуване на енергия от възобновяеми източници беше 80% от средна продажна цена на всички източници на енергия (например 80 лв. при средна продажна цена от 100 лв.) + надбавка, като последната се променя в зависимост от вида на ВЕИ, свързаните инвестиционни разходи, инфлация и др.  Предложението е при бъдещото изчисление  базата отново да бъде изчислявана въз основа на средната продажна цена на енергията, но надбавката, която досега бе заплащана от крайния потребител, вече да се покрива/компенсира от фондове, които продават спестени въглеродни емисии и/или част от акцизите за конвенционална енергия. По този начин ще се осигури прозрачност и потребителят няма да бъде толкова уязвим към последствията, които следват от покачването на цените на конвенционалните енергоносители, но и от неправилното  управление на енергийната система.
 
Кои възобновяемите източници е най-подходящо да се развиват в България?
- Преди да ви отговоря, нека направим едно уточнение. Източниците на енергия разделяме условно на неизчерпаеми – такива, които не зависят от степента и мащаба на използване (вятър, слънце, енергията на вълните), и възобновяеми (реки, геотермални извори, биомаса)  - които имат необходимост от известен период за възстановяване на изходните си нива.
За щастие България е страна, богата на природни енергийни ресурси (неизчерпаеми и възобновяеми), и с цел енергийна диверсификация би следвало да развиваме всеки един от начините за чисто и устойчиво енергийно производство. Тук решаваща роля играе цената за произведена единица мощност, т.е. да произведем възможно най-евтината енергия от съществуващите ресурси.
В последните години с напредването на технологиите станахме свидетели на рязък спад на цените на инсталации и оборудване на производство на енергия от вятър и слънце (т.нар. фотоволтаични панели) и вземайки предвид изобилието им в страна ни, естествено е да препоръчаме именно тях като най-удачен избор за следващите няколко години. Любопитното е, че новите вятърни централи през 2011 г. са  произвеждали по-евтина енергия от нови централи на въглища, газ и ядрена енергия.
 
Какви са наличните у нас възможности за балансиране на производството от ВЕИ и в частност от вятърни централи?
- С една дума - огромни. Какво имам предвид? България е страна, богата на водни ресурси – имаме над 1000 MW мощности ПАВЕЦ (помпено-акумулиращи водноелектрически централи и други близо 3000 MW ВЕЦ (водноелектрически централи), които биха могли да балансират производството на 30 000 - 40 000 MW вятърни мощности. Калкулацията е много проста – 1000 MW вятърни мощности могат да се балансират от едва 100 MW водноелектрически централи. Всички инсталирани мощности (657MW към 11.2012 г.) могат да бъдат управлявани с помощта на най-малкия ни ПАВЕЦ - "Орфей".
 
Какви са възможностите България да стане част от европейската супермрежа за максимално използване на вятъра и други ВЕИ източници?
- Европейската супермрежа е един амбициозен и мащабен проект, който се планира да бъде завършен през 2050 г. и представлява " паневропейска електропреносна мрежа, която да улесни интерграцията на големи количества възобновяема енергия и да балансира преноса на електричество с цел подобряване на Европейския пазар". Като страна -членка на ЕС, България е планирала да се включи в този проект и свързаните етапи и ще допринесе за сигурността на енергийните доставки.

Каква част от енергията  у нас се произвежда от вятърни турбини и имат ли бъдеще така нар. офшорни вятърни паркове?
- За 2011 г. едва по-малко от 2% от енергийния микс е бил произведен от вятърни централи въпреки отличния ни потенциал.
Понастоящем в България все още няма стартирани проекти за инсталиране на ветрогенератори в Черно море. Интересът нараства, но въпреки това едва ли преди 2016 г. ще има инсталирани офшорни паркове. Предвижда се първите големи вятърни централи в българския сектор на Черно море да са в експлоатация към 2020 г.
Затрудненията към момента са свързани с необходимостта от подробни изследвания за характера на дъното, които да картират типа дънен субстрат, сериозната инвестиция, необходима за присъединяване, и неясната процедура за концесия на необходимия район. Допълнителни сериозни пречки пред развитието на сектора са липсата на законова рамка за този тип технологии, както и липсата на експерти, които да проведат необходимите търгове/конкурси за изграждане на мощности.