Повече от половината хора по света живеят в градовете, които консумират повече от половината ресурси и създават повече от 80% от парниковите емисии. Обитаването на толкова много хора на едно място създава специфични изисквания към околната среда и поради всестранната интеграция - необходимост от все по-умни градски системи.

Ето защо градовете в Европа са и във фокуса на проучването European Green Cities Index на Economist Intelligence Unit и световния концерн Siemens по повече от пет основни показателя - емисии CO2, сграден фонд и енергийна ефективност, транспорт, води и отпадъци.

Северните градове доминират класацията. Копенгахен води, следван от Стокхолм, на трето място е Осло в тройката на скандинавските държави. Хелзинки е на четвърто място. Виена, Амстердам и Цюрих са на пета, шеста и седма позиция.

Осло има 2.2 тона на глава от населението, по-малко от половината от средното за 30-те първи световни града с 5 тона на човек, което пък е по-малко от средното за Европейския съюз от 8.46 тона.
Градът се възползва напълно от своите природни ресурси - високото ниво на годишни валежи и планинският релеф осигуряват добри възможности за хидроелектрическа енергия, което е голям бонус в усилията за намаляване на въглеродните емисии. В резултат на това емисиите за единица БВП, или 20.2 тона за 1 млн. евро продукция, са несравними със средното за Европа 339 тона. Ако Европа можеше да постигне резултатите на Осло, щеше да е надминала своите цели за намаляване на въглеродните емисии.

Градската управа насърчава централното парно отопление, чиято употреба е нараснала с 36% между 2000 и 2006 г., и разчита главно на биогоривата и на електричеството от въглеродно неутрални източници.
Напредъкът е резултат от подхода на администрацията - възприема се стратегията локалната топлофикация, която е общинска собственост, да снабдява всички нови сгради и да не се издават разрешителни за строеж на други проекти. Съществуващите общински сгради са задължени да преминат на централно отопление, като се оказва натиск върху институции като болници и университети също да преминат. В момента все повече частни дружества се присъединяват поради по-ниските цени и лесната поддръжка.

Осло намалява въглеродните емисии и от транспорта. Пръчката тук е таксата "задръстване", която води до намаляване на трафика с 4 до 7% и реално намалява ръста на пътуващите по улиците частни превозни средства при непрекъснато увеличаващо се население.

За тези жители, които искат да продължат да шофират въпреки наказателните такси и отличния обществен транспорт, е предвидена стратегия за преминаване към екологични горива. Градът насърчава използването на електрически и хибридни возила чрез различни стимули като освобождаване от такси за паркиране или разрешение за електрическите автомобили да ползват лентите за градския транспорт. Резултатът - в момента в района има 1700 електроавтомобила, без хибридните.

Други стратегии използват по подобен начин данъци и стимули. Градският Фонд за климат и енергия на Осло със 100 млн. евро се финансира от данъци върху местната енергетика, който в момента осигурява 50% грант за конверсията на дизеловите котли на биогориво.