Нормативната уредба по изграждане на енергоефективни сгради
Минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите, техническите изисквания за енергийна ефективност, както и методите за определяне на годишния разход на енергия, като се отчитат функционалното предназначение и режимът на експлоатация на сградата, външните климатични условия и параметрите на вътрешния микроклимат и др., както и техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради са определени с разпоредбите на Наредба №7/2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради.
С разпоредбите на ЗЕЕ е въведено изискването инвестиционните проекти за нови сгради с разгъната застроена площ над 1000 кв.м задължително да са съобразени с възможностите за използване на децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници, инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, термопомпи.
Изискването да се съставя енергиен паспорт на сградите преди въвеждането им в експлоатация, регламентирано с разпоредбите на Наредба №5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите, е въведено именно за удостоверяване на съответствието на сградата с проектните нормативни изисквания за енергийна ефективност след завършване на строителството на цялата сграда.
С цел удостоверяване актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите е предвидено задължително сертифициране за енергийна ефективност по реда на ЗЕЕ на всички сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв.м.
Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради се извършва след обследване за енергийна ефективност, чиято цел е установяване нивото на потребление на енергия, определяне специфичните възможности за намаляването му и посочване на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Предотвратяване на "саниране" на санирани сгради и прилагане на нормативната уредба за енергийна ефективност и енергийните характеристики на сгради
Така нареченото явление "саниране" на санираните сгради може да се прояви при съществуващи сгради в експлоатация, които са проектирани и разрешени преди обнародване и влизане в сила 14.11.2008 г. на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) (ДВ, бр.98/2008 г.) и въведената с него нова ал.9 в чл.142 от ЗУТ, с която е регламентирано изискването оценката за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите за енергийна ефективност да се извършва от физически и юридически лица, които отговарят на изискванията на Закона за енергийната ефективност и са вписани в публичния регистър към Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Съгласно разпоредбите на ЗЕЕ всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в Закона за енергийна ефективност.
В тази връзка преценката за необходимостта от "саниране" на целия строеж или отделни части от строежа е от компетентността на проектантите, притежаващи необходимата проектантска правоспособност, и на вписаните в публичния регистър към Агенцията за устойчиво енергийно развитие лица, извършващи оценката за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания за енергийна ефективност на строежите, съобразно спецификата на всяка конкретна сграда поотделно.

Законността на извършените остъклявания на балкони
Съобразно разпоредбите на Закона за устройство на територията за издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии с изключение на разположените към първостепенната улична мрежа не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, а представяне на становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, като тези строежи се категоризират в шеста категория и съобразно разпоредбите на ЗУТ, Наредба №1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и Наредба №2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не подлежат на въвеждане в експлоатация.
Следва обаче да се има предвид, че до влизане в сила на ЗУТ през 2001 г. по решение на общината за остъкляване на балкони е било допустимо да не се издава разрешение за строеж.
Също така трябва да се знае, че всички допустими строежи, които са извършени до 1987 г., са в режим на търпимост по ЗУТ и не подлежат на премахване.
От гореизложеното е видно, че вероятно немалка част от остъклените балкони попадат в обхвата на горепосочените хипотези. В тези случаи няма основания за предприемане на действия по премахване от страна на ДНСК.
Причините за сигналите и жалбите от граждани за остъкляване на балкони обикновено са породени от завземане на общи части, които чрез обзиждане и остъкляване се приобщават към жилища и търговски обекти без съгласието и без отстъпено право на строеж от останалите собственици. Това обикновено са козирки, общи тераси, общи покриви и др. Често при тези случаи именно поради липсата на съгласие обзиждането или остъкляването е извършено без издадени разрешения за строеж.
При установяване на подобни строежи те се квалифицират като незаконни и органите на ДНСК нямат друга възможност освен образуване на производство по премахване, като към реално премахване от органите на ДНСК може и се пристъпва едва след влизане в сила на издадени заповеди за премахване.
При всички случаи извършителите на незаконни строежи по смисъла на ЗУТ имат право и могат да предприемат действия по отстраняване на незаконното строителство (привеждане на обектите в съответствие с одобрените строителни книжа) и преди влизане в сила на заповедите за тяхното премахване.
Следва да се има предвид, че при проверки по сигнали на граждани за остъклени балкони освен присвояване на общи части се установяват и недопустими намеси в конструкциите на сградите, които представляват премахване на цели панели от панелните блокове, направа на отвори в носещи конструктивни елементи, допълнително натоварване върху конзолни елементи и др.
Именно подобни случаи биха породили проблеми и биха възпрепятствали своевременно изготвяне на техническите паспорти на строежите, тъй като Наредба №5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите не допуска съставяне на технически паспорти на незаконни строежи.
Считаме обаче, че разрешаването на проблеми от подобно естество, свързано с реда и управлението на етажна собственост, не следва да бъде търсено само със законодателни промени в Закона за управление на етажната собственост и Закона за устройство на територията, но и с ефективното управление на етажната собственост.