Повечето големи градове са застроени така, че архитектите и урбанистите трябва да измислят нови начини за озеленяване. Зелените покриви са живи пространства с растения върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Те се явяват като алтернатива за озеленяването на градската среда, тъй като на покрива имаме всичко: слънце, атмосферни води, въздух и много неизползваема площ.

Воден резервоар
Зеленият покрив представлява воден резервоар, който улеснява работата на водоотвеждащата система на сградата. При силен и кратък дъжд се намаляват от 50 до 90% оттичащите се води и по този начин се предотвратяват задръстване на канализационните системи, а също спомага за по-бързото връщане на дъждовната вода в атмосферата при изпарението ѝ от покрива вместо влизането ѝ във водоотвеждащата система. В страни като Белгия и Германия има дори финансови стимули за зелени покриви, свързани именно с управлението на дъждовните води.

Поглъщат слънчевата радиация
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с минимум 4°С по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности. През лятото тази разлика може да достигне около 10°C. Ако максималната температура на въздуха е 25°С, температурата на асфалта под открито небе е 50°С, на повърхността на обикновен покрив на жилищна сграда 52°С, а под плътна дървесна сянка – само 21°С. По този начин зеленият покрив усъвършенства топлоизолационните свойства на сградата и подобрява микроклимата в нея.

Енергоспестяване
Озеленените сгради реализират енергоспестяващ ефект. Установено е, че покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10%. Чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 куб.м за отоплителен сезон. Според експерти зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото през зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат. Известно е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7°С.
Растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи, предпазва от механичните повреди от градушки и вятър, намалява температурните разлики и по този начин предпазва хидроизолационната система на покрива и увеличава нейната дълготрайност.
Покривното озеленяване намалява нивото на шума с 3 до 8 db, което е важно за живота в градовете с голям автомобилен трафик, за близко живеещите до магистрали, летища и промишлени зони.

Екология
Екологичните предимства също така са безспорни. По данни на специалистите 1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород. Според американски учени зелените покриви в градска зона с около един милион души улавят над 55 000 тона въглерод. Въглеродният диоксид би намалял с подобно количество, ако за една година от пътя се отстранят 10 000 джипа и товарни автомобили.
Живите покриви имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Не на последно място е и социален фактор като място за почивка и срещи на живеещите или работещите в сградата.
Независимо от предимствата

инвеститорите ги избягват
заради по-високата цена на сградата и психологическа бариера. Собствениците и строителите се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата. При съчетанието обаче на добро техническо изпълнение и използването на висококачествени материали това няма да се случи.
Проектът за зелен покрив трябва да бъде задължително изготвен от екип архитекти и инженери. Трябва да се вземат предвид местоположението, наклонът, видът дренажен композит, ветровото натоварване и други. Ако е решено покривната градина да бъде върху вече съществуваща сграда, трябва да се провери състоянието на конструкцията и да се прецени дали би поела допълнителното натоварване.

Два типа екопокриви: интензивен и екстензивен.
В първия случай има възможност за използване на широка гама от растения – цветя, храсти, треви, дори дръвчета. Тук дебелината на почвения слой е значителна - до 50 см, има по-специални системи за хидроизолация, за ограничаване на корените да проникват и разрушават изолационните слоеве, за дренаж и напояване. При замяна на почвата със специален водозадържащ слой от каменна вата се постига натоварване от само 50 кг./кв.м, което позволява изпълнение на зелен покрив върху скатен покрив или дървена конструкция, нещо немислимо дори при "само" 30 см почвен слой.
При екстензивните покриви почвеният слой е доста по-тънък – от няколко сантиметра до максимум 10, като 2–4 см се счита за идеалната дълбочина. Броят на растителните видове, които могат да се ползват, е ограничен – това са предимно растения, характерни за конкретния район, които не са претенциозни към почвата, имат плитка коренова система и издържат на продължително засушаване. Най-често използвани са седуми и различни други сукуленти.

От нормативна гледна точка
най-добре е развито строителството им в Германия.
За 87% от градовете във федералната република се предлага финансова помощ по изграждането на покривно озеленяване. В 29 от големите градове се дава директна финансова подкрепа за строеж на покривни градини в рамките на 25 до 100% от цената. В 41 града покривното озеленяване се възприема като мярка за балансиране на отрицателното екологично влияние на сградите, която е задължителна, а в 27 града се издава разрешително за строеж само ако проектът включва покривно озеленяване.
В момента няма евронорми EN. Единствените признати в повечето европейски страни като Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Дания и др. са т.нар. "Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви" на немския ландшафтен институт.
В България за първи път се регламентира строителството на зелени покриви чрез Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столичната община от 11.10.2007 г., в която се казва, че "в устройствените зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0.6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0.3 м) площта им се умножава с коефициент 0.8". Родните експерти оценяват като положително наличието на подобен нормативен акт въпреки противоречията в съдържанието му.