Монокристалните фотоволтаични панели са с най-добра производителност на kW инсталирана мощност в сравнение с хибридните и тънкослойните панели, сочат резултатите от проекта "Модел за ефективно производство на  слънчева елекроенергия в Северното Черноморие".

В сравнение с монокристалните хибридните имат с 6.59% по-ниска производителност, а тънкослойните – с 8.13%.

Проектът е финансиран от програма "Малки проекти" на Глобалния екологичен фонд и се изпълнява от Черноморската регионална агенция за управление на енергията Варна (ЧРАУЕ). Партньори по проекта са Асоциацията на българските черноморски общини, Българското дружество за защита на птиците и Архитектурният факултет на Варненския свободен университет.
Основната цел на проекта е проучване на производителността на трите вида фотоволтаични модули в реални местни условия и демонстрация на екологичната полза от използването на слънчевата енергия.

Параметърът, който определя производителността на фотоволтаичните системи, е изходна мощност, измерена във ватпик (Wp), което отговаря на максималната им мощност при стандартни (лабораторни) условия на изпитване: слънчева радиация 1000 W/кв.м, температура на фотоволтаичните клетки 25° С, коефициент на въздушна маса АМ 1.5.

Но действителните работни условия по Северното Черноморие се различават от стандартните, което налага изследване на възможностите на фотоволтаичните модули чрез експериментално заснемане на техните характеристики на изходна мощност при реални работни условия.

Факторите, които влияят на производителността на PVмодулите, са слънчева радиация, температура, ъгъл на наклона на панела, конструкция на закрепване (фиксирана или слънцеследяща), засенчване, запрашеност, вятър и мъгливост.

За целта е изградена демонстрационна фотоволтаична система с обща мощност 2.76 kWp. Разположена е върху терен в кв. Аспарухово, в близост до канала, свързващ морето с езерото, и захранва намиращата се в близост сграда. Системата, изградена от "3 К" АД, се състои от три подсистеми – едноосноследяща система с монокристални панели с мощност 1260 Wp, едноосноследяща система с хибридни панели със същата мощност и едноосноследяща система с тънкослойни панели с мощност 240 Wp.

Системата е въведена в експоатация на 1 юли 2010 г. и до момента се извършва пълен мониторинг, като се наблюдават различни параметри – слънчевата радиация, специфичната производителност на трите подсистеми, температурата на модулите, някои параметри на времето. Производителността се приравнява на 1 kWp инсталирана мощност, а получените резултати могат да се видят от графиката.
До 11 април тази година системата е произвела 3252 kWh електроенергия и е предотвратила изхвърлянето на 2281 kg въглероден двуокис.

Другото предимство на интегрираните в сградните елементи системи е, че произвеждат енергия в точката на използване, избягвайки разходите и загубите по пренос и разпределение.
На фона на международните тенденции интегрираните в сгради фотоволтаични системи в България са на много ниско ниво. Една от основните пречки е липсата на адекватно законодателство. Друга – себестойността на инвестицията и цената на енергията от слънцето. Към настоящия момент инвестиционните разходи за изграждане на сградна фотоволтаична система са все още много високи, като най – скъпата част от една система е фотоволтаичният модул. Фотоволтаичните клетки са 65-75% от разхода за изграждането на модула, така че промяната в цената им се отразява директно на цената на системата.

Според мащабно проучване на MarketResearch цената на фотоволтаичните клетки на международния пазар е намаляла от $4.66  за ват инсталирана мощност през 2004 г. до $2.01 през 2010 г. Очаква се цената да продължава да намалява и в бъдеще и до 2015 г. да бъде $1.49 за ват.  

Как стоят нещата в България?
При подготовката на проекта през 2009 г. цената на Wp инсталирана мощност е била 11 лв./Wp, сочат данните на ЧРАУЕ. Следвайки световните тенденции, цената на Wpинсталирана мощност към 2011 г. е 8 лв./Wp. Цените са се понижили с 27% за две години, коментират от агенцията. При запазване на тенденциите може да се очаква до няколко години разходите да станат конкурентоспособни на конвенционалната енергия.