Как оценявате възможностите за изпълнение на европейската директива за сградата и какво означава тя за новото строителство и за прилагането на ВЕИ в сградите? Какви решения трябва да се вземат в България, а и в другите държави, за да бъде изпълнена директивата?
- Като гражданин на света аз лично се радвам, че ЕС прие тази директива. Всички ние трябва да бъдем отговорни към опазването на природата и ресурсите на планетата. Силно се надявам, че в България ще има политическа воля и че ние възможно най-скоро ще приведем нормативната си база в съответствие с тази директива.
До 2020 г. остават цели 10 години, но всъщност това време не е никак много. Колкото по-скоро променим мисленето си и законите, толкова по-добре.
Разбира се, за да бъде ефективна тази директива, тя трябва да се разпространи по цялото земно кълбо, а не само в рамките на ЕС, който е флагман на тази идея. Дано и САЩ, и другите държави, които не подписаха Протокола от Киото, също да прегърнат зелената идея.
Наясно съм, че в България сме много далеч от толкова висококачествено строителство, но през последните 2-3 години виждам как темата постепенно набира скорост и популярност. Създадоха се организации като Българския съвет за устойчиво строителство, на който "Рейнарс Алуминиум България" е член–основател, и ИГ "Пасивни сгради България", в която също членуваме.
Провеждат се много форуми и се подеха много инициативи във връзка с енергийната ефективност. По мое наблюдение днес България е една от държавите в Европа, в която тази тема най-бързо влезе в дневния ред на обществото.
В съседни държави, като Румъния например, темата не е на дневен ред. Това ме прави оптимист относно прилагането на тази европейска директива в нашата страна. На всички е ясно, че строителството на сгради с нулеви въглеродни емисии е скъпо, тъй като материалите, които се влагат, са качествени, а качеството струва пари.
Моментната реалност в България е, че ние сме ценово ориентиран пазар, но въпреки това според мен перспективите европейската директива да бъде успешно приведена в действие към 2020 г. в нашата страна са добри.

Енергийната ефективност все още в голяма степен се възприема като обновяване на сградата и по-малко като използване на възобновяема енергия. Какъв е вашият коментар от гледна точка на фасадните системи?
- За да бъде една сграда с нулева консумация на енергия, тя трябва не само да бъде добре изолирана, а и да произвежда електроенергия.
От гледна точка на фасадните системи това например означава във фасадата, покрива, слънцезащитните елементи на сградата или в парапетите й да бъдат вградени фотоволтаични панели.
За всички гореизброени типове системи "Рейнарс" има решения с предвидено вграждане на фотоволтаици. Чудесна илюстрация на това е соларното поле, изградено на покрива на складовете на "Рейнарс" в централата в гр. Дюфел, Белгия, което произвежда 80% от потребяваната електроенергия. Общата площ на соларните панели е 11 000 кв.м. Редукцията на вредните СО2 емисии е около 800 т на година. Инвестицията ще се изплати за период от 9 години. Такъв тип инвестиции изискват влагане на сериозен финансов ресурс.
Но в дългосрочен план не само се изплащат, а и след това носят финансова изгода за инвеститора, като в същото време допринасят за опазване на околната среда.

"Рейнарс" като отговорна и глобална компания има специална политика по темата за устойчивото строителство. Какви са основните примери за иновативни технологични решения?
- Последната ни иновация например е нова система за врати и прозорци Reynaers CS 104. С най-добрите си изолационни стойности на профилната комбинация - Uf = 0.88 W/m2K и стъклопакет с Ug = 0.5 W/m2K, се постига общ коефициент на топлопреминаване на прозореца Uw = 0.77 W/m2K. Това е първата в света алуминиева система за дограми, покриваща стандарта за пасивни сгради. Досега само някои PVC системи можеха да се похвалят с подобно достижение. Както знаете обаче, за разлика от PVC-то алуминият е 100% рециклируем материал. Това го прави идеален за целите на устойчивото строителство.

Как оценявате ролята на законовата среда и въвеждането на подходящи стимули за по-широко навлизане на енергийноефективните решения в строителството?
- Както споменах и по-рано, законовата среда е от изключително значение. Тя е фундаментът, върху който да стъпим всички ние и да променим заобикалящата ни среда към по-устойчив вид. Смятам, че с времето идеята ще узрее дотолкова, че държавата ще осмисли и предложи адекватни стимули за всички, които са готови да инвестират в енергоефективни решения в нашия сектор.
Защото само една директива не е достатъчна, има много работа за вършене, най-вече от страна на нашите законодателни и регулаторни органи. Енергоефективното строителство е строителството на бъдещето и колкото по-скоро се намери формулата за стимулиране на промяната, толкова по-добре за развитието на страната.

От икономическа гледна точка какви са стъпките, за да започне санирането на остарелия сграден фонд и в България, и опитът на другите държави?
- На ниво законодателство вече има направени постъпки, но реалното прилагане до момента ми се струва компрометирано. Санира се като че ли за да се отчете дейност. Избира се най-ниската оферта, влагат се евтини материали. Няма как саниране с нискокачествени материали да има сериозен положителен ефект.
Държавата трябва да даде пример, като започне активно саниране на нейните собствени сгради, и то чрез влагане на доказано качествени материали. Оттам може да се започне.
Санирането на сгради става европейски приоритет и като такъв страните членки имат задължения, които трябва да изпълнят. Доколкото знам, този проблем го имат и други държави, така че не сме сами.
В момента в Европа има отпуснати 8 милиарда евро за енергийна ефективност в жилищния сектор, от който само 3% се използват, нито цент не е усвоен от новите страни - членки на ЕС.
За мен една от основните причини специално в България е повсеместната липса на асоциации и сдружения на собствениците на жилищни сгради. Скорошните промени в законодателството, които целят именно създаването на такива сдружения, засега не дават реален резултат и мисля, че тук трябва много сериозно да се работи.
Друг значим проблем е финансовият. Безлихвените заеми за саниране на блокове също са добра мярка. Германия например има богат опит със санирането на жилищни блокове след падането на Берлинската стена и мисля, че можем да ползваме техния опит.