На пръв поглед сградите са сравнително консервативни - с изключение на някои проблясъци се променят по-скоро еволюционно, отколкото революционно.

Но колкото повече дебатът за глобалното затопляне се превръща в конкретни и материални цели за намаляване на потреблението на енергия и на замърсяването от производството й, толкова по-бързо сградният фонд ще се изменя, за да се приспособи към новите модели на потребление.

Европа в момента има конкретна цел - сгради с нулево енергийно потребление от 2020 г. нататък. А това значи, че разполагането на слънчеви панели за топла вода за бита, които украсяват все повече покриви на къщи, не само няма да бъде екзотика, а малка част от палитрата от енергоизточници на бъдещето.

България вече има своите примери. Проектът, който спечели наградата за офис в националния конкурс "Сграда на годината" през 2008, вече имаше фотоволтаични панели на покрива. Конкурсът същата година отличи за екологичност корпоративна база, която разчиташе освен на соларна система и на използването на геотермалната енергия за увеличаване на ефективността на отоплението.

Тези първи примери бяха по-скоро имиджови, тъй като са направени целенасочено от компании, които имат бизнес интереси в тези сектори. Освен това бяха изградени във време, в което фирмите можеха да си позволят значително по-големи инвестиционни разходи.

Това далеч не е достатъчно, за да се посрещнат нарастващите изисквания, но изигра ролята си на знак за възможностите, които усъвършенстваните сградни технологии ще разкрият за собствениците и ползвателите на имотите.
А по този начин и за широките бизнес възможности, които се отварят пред производители на материали, доставчици на решения, строители и инвеститори.