Последната година мина под знака на две теми, които ще продължават да оказват влияние на начина, по който ние като проектанти подхождаме към работата си. Първо, последиците от климатичните изменения и това, че нашите сгради трябва да са с все по-високи технически показатели и все по-слабо да въздействат на околната среда. Последиците се проявяват под формата на законодателни механизми, но и все повече като пазарно търсене на устойчиви сгради.

Второ, икономическата криза оказа и продължава да оказва чувствително въздействие и както фирмите, така и специалистите изпитват затруднения.
В тези трудни времена Сдружението на фасадните инженери – Society of façade engineering (SFE), неотстъпно разпространява и популяризира фасадния инженеринг като съществена част от интегрирания дизайн на сградите и сградните обвивки.

Отрасълът се стреми към максимална стойност за клиентите и предлага широк технически подход,
необходим за реализирането на устойчиви сгради в рамките на все по-трудно изпълними програми и бюджети на глобалния пазар. Това може да бъде десетилетието на фасадното инженерство.
SFE е още в зародиш и е необходима поетапна промяна в посока към внедряването му в отрасъла. Ние трябва да достигнем критична маса, за да може отрасълът да признае членството в SFE като единствено свидетелство за професионална квалификация и опит, за да може специалистите да се стремят към членство като начин за напредване в кариерата и за да могат клиентите да разчитат на акредитирани професионалисти, които ще работят по изпълнението на проектите им. Свършена е добра работа и ние продължаваме да се разширяваме географски и да излизаме извън обхвата на традиционните дисциплини.
В своя влиятелен труд "За архитектурата" римският архитект Витрувий говори за трите елемента на архитектурата: устойчивост, полезност и изящество. Тук има интересни паралели с естеството на фасадния инженеринг по отношение на това, че сградната обвивка трябва да съответства на функционалните изисквания и да отговаря на зададените критерии за ефективност, като наред с това оказва съществено влияние на архитектурната естетика и на качествата на полученото затворено пространство. Дали не сме свидетели на формирането на нова генерация от технически ориентирани архитекти и архитектурно ориентирани инженери?

Няма съмнение, че
природата на фасадното инженерство може да бъде едновременно сложна и стимулираща.
Адекватното прилагане на високо специализирани умения може да се окаже разликата между един успешен и един недотам успешен проект.
Нуждата от участието на специалист произтича от постепенния преход от традиционни към нетрадиционни методи и технологии. Техническият прогрес и индустриализацията на строителната промишленост води дотам, че задачата на архитекта се променя от контролиране на дизайна, през дълбоко познаване на материалите и техниките до съчетаване на множество специални умения, познания и начетеност в областта – вероятно с използване на фасадното инженерство през различните етапи от процеса на проектиране. Нарастващата сложност на технологиите и признанието, че малко архитектурни практики могат да разполагат с конкретни умения във всяка област, доведоха до налагането на фасадното инженерство като сравнително нова професионална дисциплина. Първите групи по фасадно проектиране се сформираха преди около 20 години в отговор на нуждата от експертно участие в проекти, представляващи техническо предизвикателство. Фасадното инженерство запълва празната ниша между по-традиционните дисциплини, но също така значително се припокрива с всяка една от тях в различна степен в зависимост от обстоятелствата.
Напредъкът на средствата на компютърния дизайн даде повече възможности на дизайнери и производители и резултатите проличават в реализирането на мащабни архитектурни проекти в произволни форми. Докато технологията прави възможно изпълнението на проектите, те поставят значителни предизвикателства по отношение на взаимодействието и координацията на проектантския екип и на цялата производствена верига. Организирането на информацията е от първостепенна важност за ефективността и инженерното проектиране на ранен етап е решаващо за преценяването на техническата осъществимост и определянето на бюджета за сградната обвивка.

Едно от най-големите предизвикателства през следващите години ще бъде наличният сграден фонд,
който трябва да се приведе в съответствие с днешните стандарти и да допринесе за намаляване на отрицателните последици от климатичните промени. Ние трябва да променим из основи преобладаващото мнение, че съществуващите сгради са по някакъв начин по-безинтересни от новите. Обновяването на сгради и градове ще се превръща във все по-важен пазарен отрасъл и ние се нуждаем от подходящи технологии и умения, за да отвърнем на предстоящите предизвикателства. Сградната обвивка е от голямо значение за успешното съчетаване на подобрени експлоатационни качества и архитектонични характеристики. И двата аспекта ще увеличат стойността на имотите и ще доведат до търсене на нови технологии и техники за реконструкция, включително термоизолация и системи за защита от слънце.
Забелязваме нарастващо внимание към материалите в проектирането на сградни обвивки. Терминът нови материали често се отнася до високотехнологични продукти, разработвани в отрасъла и/или понякога заимствани от други сектори като авиокосмическата или автомобилната промишленост.
Например виждаме все по-широката употреба на композитни материали и лепила в архитектурните приложения. Въпреки това също толкова често материалите се използват просто по нов начин или се внедряват като модерна интерпретация на традиционни методи на строителство. Пример е неотдавнашното повишено внимание към строителството на основата на дървесина, която е особено популярна като покритие поради естетическите си качества и екологичните си характеристики.
Съществува потребност от фасадни системи, които да отговарят на енергийните изисквания към сградите и на значително по-строгите изисквания за в бъдеще. Технологичният отговор трябва да бъде отговорен към околната среда, тъй като планирането и законодателството все повече се използват като инструменти за по-устойчиво развитие. По-далновидните клиенти често от самото начало поставят устойчивостта сред най-важните си изисквания, докато сравнително по-консервативните клиенти трябва да разрешат проблемите, за да отговорят на строителните изисквания и/или да получат разрешително за проектиране.

Стремежът да направим сградите енергийно ефективни и с неутрално ниво на въглеродни емисии
(т.е. такива, които не отделят емисии на въглероден двуокис, понастоящем се водят пространни дебати по повод точното определение за неутрално ниво на въглеродни емисии) може в крайна сметка да доведе до появата на сгради, които, общо погледнато, са нетни износители на енергия. Подходът е първо да се максимизира енергийно ефективният дизайн и функционирането (като се намали до минимум потребяваната енергия) и впоследствие да се въведат подходящите системи за възобновяема енергия, като например геотермални помпи. Фотоволтаичните технологии са област, в която сградната обвивка предлага истински интеграционен потенциал и следователно приемливи периоди на възвращаемост. Способността на професионалистите да въведат адекватно такива системи става все по-важна. Техническата изпълнимост на концепциите трябва да се проверява на ранните етапи на проектирането, за да има сигурност, че проектът ще отговаря по показатели на изискваните стандарти, ще бъде технически осъществим и е вероятно бюджетът да бъде изпълнен. Обединяването на аналитичните инструменти за проектиране потенциално улеснява този процес. Отново интеграцията и интердисциплинарната работа е рецепта за успех и внимателното дефиниране на работните сфери от подходящо квалифицирани професионалисти ще бъде от решаващо значение за избягване на скъпо струващи проблеми в хода на работата, по време на въвеждането в експлоатация и в периода на експлоатация.

Разработването на високи технологии често води до появата на привидно комплексно решени сгради
с адаптивни и автоматизирани фасади, които отговарят на промените в условията на околната среда и поведението на ползвателите. Ясно е, че тези системи представляват напредък в технически смисъл, а когато към нея се подхожда правилно, технологията може да улесни постигането на високи показатели и да предостави интересни архитектурни възможности. Съществува обаче и рискът някои системи да се прилагат, защото се възприемат като висока технология и са се превърнали в символ на дизайн с високи технически показатели (или дори устойчиви решения). Преекспонираният термин "зелен’’ (greenwash) се използва за дизайн с висока продажна цена и ниски технически показатели, предлаган като устойчив чрез високотехнологични уловки за разлика от прагматични и може би по-малко интересни решения, основани на доказателства. Всеки проект е уникален и трябва да отговаря на изискванията на клиента, на местния климат и т.н., и няма едно-единствено идеално решение за строително проектиране. Целта трябва винаги да бъде високи технически показатели – слабо неблагоприятно въздействие на околната среда.
Понякога подходящото решение ще бъде високотехнологичен дизайн, друг път повече ще подхожда пасивен дизайн. Пасивният дизайн почива върху основни принципи и се стреми към максимално използване на естествения климат, ориентация, материали и др. Затова сградната обвивка е от основно значение и изследването на въздействието на сградната обвивка на ранен етап може да допринесе много за екологичните показатели на сградата. Модерните средства за проектиране и подходящото прилагане на строителната физика могат много да предложат в тази област. В известен смисъл ние сме свидетели на завръщането към проектирането отпреди епохата на климатизацията и на преоткриването на основните принципи в проектирането, съчетани с най-нови технологични решения.