На 8 март тази година конференцията BuildinGreen постави на обсъждане няколко ключови теми, касаещи развитието на екологично устойчиви сгради в България. След провеждането на конференцията "Строителство Градът" се обърна към модераторите на дискусиите и представянията на отделните теми за обобщение на основните проблеми и препоръки за решаването им, изказани по време на събитието. Те бяха редактирани и обобщени на следващите страници. "Строителство Градът" ще продължи дискусията по темата, като очаква предложения на читатели и професионалисти в сектора на адреса на редакцията или на e-mail: predlojenia@buildingreen.bg.

1.     Препоръки за стартиране на обновяването на съществуващия жилищен фонд с цел подобряване на управлението и привеждането му в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност и топлосъхранение в сградите.
1.1. Продължилият почти две десетилетия дебат върху това дали изобщо е необходима жилищна политика в условията на пазарна икономика вече е приключил. Сега пред жилищната политика има две основни предизвикателства:
(а) да се създадат необходимите организационни условия за провеждането ѝ, като се реабилитира нейният главен субект - собственикът на сградата, и
(б) да се осигурят финансови източници и подходящи инструменти за изпълнение на проектите за обновяване на сградите.
1.2. За да проработят програмите за саниране на жилищните сгради, е необходимо да се вземат силни мерки, които да принудят всички собственици да се включат активно в енергоспестяващите дейности.
1.3. Необходимо е да се подложат на широко обсъждане, включващо представители на етажната собственост, професионални домоуправители и консултанти, финансовия сектор и оперативна програма "Регионално развитие", всички варианти за колективно финансиране на обновяването на етажната собственост. Този дебат трябва да определи конкретния механизъм и стъпки за усвояване на безвъзмездното финансиране, допълнително кредитиране и кредитни гаранции при инвестиции от страна на етажната собственост.
1.4. Необходимо е въвеждането на допълнителни гаранционни инструменти, финансирани от държавата, общините и/или собствениците на идеални части в сгради в режим на етажна собственост.
 1.5. Необходимо е продължаване на демонстрационния проект  "Обновяване на многофамилни жилищни сгради" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Програмата за развитие на ООН под различни форми, като се акцентира на нерешените до момента въпроси на сдружаването, съфинансирането от различни източници и качественото изпълнение на строителните работи.
1.6. Препоръчва се инициирането на пилотен проект за обновяване на сграден фонд, който не е етажна собственост – еднофамилни, двуфамилни жилищни сгради, в една община. Анализът на сградния фонд показва, че около 30% от подлежащите на енергийно обновяване сгради са в категорията "малки къщи" (собствениците са до три семейства).
1.7. Необходими са мерки за изграждане и разпространение на знания и умения за енергийната ефективност в сградите.
 
2.     Препоръки за ускоряване на пазарната трансформация в създаването на устойчив сграден фонд.
2.1. Минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите трябва да се спазват през целия им жизнен цикъл – строеж, експлоатация, разрушаване.
2.2. Необходимо е въвеждане на  изискване за рентабилност на енергоефективните мерки при новите сгради, което сега важи само за съществуващите.
2.3. Необходимо е  преразглеждане на  целия набор от енергийните показатели в светлината на промените в европейските изисквания. Те трябва да бъдат определени на минимално балансирано равнище, така че да пораждат най-ниските възможни енергийни разходи и да се реализират ползите от тях.
2.4. Препоръчва се разширяване на прилагането на системи за устойчиво строителство, включително на национална система.
2.5. Необходима е адекватна система за оценка на устойчивостта на градското развитие. Акцентът трябва да бъде насочен към икономическите, социалните, екологичните, управленските и културните измерения на устойчивостта.
2.6. Намаляването разхода на енергия трябва да бъде приоритетизирано, защото то съставлява 40% от оперативните разходи на сградите.
2.7. Устойчивото строителство е нова тенденция и за развитите общества, където дебатът по темата продължава и води до политически промени. България като развиваща се икономика рискува да бъде вечно изоставаща в областта на устойчивото строителство, ако формира политиките и стратегиите си само на тази база. Препоръчва се нейните политики да бъдат ориентирани пряко към решаването на проблемите, свързани с големия разход на енергия в сградите, вместо просто да се следват зададените от общата европейска политика цели.
 
3.     Препоръки за изграждането на устойчиви градове.
3.1. Препоръчва се да се направи реалистична оценка на екологичната ситуация в българските градове чрез сравнение със световнопризнати измерители. Страната заема 107 място в последното подреждане на 221 града по целия свят според тяхната екологичност, изготвено от глобалната компания Mercer.
3.2. Да се идентифицират и приоритетизират слабите места, които водят до неправомерно разхищение на енергия: вода, ток, пътища, лоши изолации и др.
3.3. За да се подобри мястото в класацията, е необходимо да се разкрият тези слаби места, където относително бързо може да има подобрение: усилията в елиминиране на течовете във водопроводната система са по-важни от усилията да имаме водоспестяващи кранове (също важни). Усилията в намаляване на загубите по електропренасяне са по-важни от енергоспестяващи крушки.
3.4. Реалистичното формулиране на проблемите и възможностите за решаването им е това, което трябва да направим.
3.5. Показател за това колко е зелен един град е ефективното използване на енергия - не само физическата енергия, но и човешката. Затова е необходимо да се подобри възможността за придвижване, транспортната инфраструктура, услугите, превръщането на града в по-приятелски за пешеходеца и др. Това е в пряка връзка и с подобряването на качеството на живот.
3.6. Необходимо е създаването на среда, благоприятна за всички възрасти.
3.7. Зелените сгради не са достатъчни и не могат да компенсират дефицитите на градско ниво, също така отделните елементи на сградата сами по себе си не правят сградата зелена, а тяхната съвкупност е определящият фактор.
3.8. Необходимо е бързо подобряване в програмите в училищата и университетите, в програмите за квалификация на съсловните организации. На квалификационно и образователно ниво - тук ролята на обучението - от професионалистите, през инвеститорите, до администраторите и гражданите – потребители. Да създадем зелен град и да го придвижим напред в класациите е отговорност на всеки индивид поотделно, на обществото като цяло и на всички отделни негови елементи.
3.9. Необходимо е непрекъснато наблюдение на процеса и отчитане на резултатите. Следващата конференция BuildinGreen трябва да започне с това какво направихме, за да се придвижим по-напред в класацията.