В последно време все повече се употребява терминът "енергийна ефективност", но не се обръща достатъчно внимание на основния "виновник" за загубите в сградите- стъклопакета в прозореца. Най-често при смяната на дограмата се избира изпълнител с най-евтината оферта без да се обръща внимание на характеристиките.
Освен многокамерния профил, много е важно да се инвестира в качествени стъкла и "топъл край" дистанционери.

Какво означава "топъл край" дистанционери
Това са композитни дистанционери, които за разлика от стандартните, правят термична бариера между стъклата в стъклопакета.
Трябва да се направи промяна в мисленето и действията на институциите при провеждането на търговете и да не се търси само най-ниската оферта.
Няколко примера:
1. При подмяната на дограма на обществени сгради има някакъв бюджет и с него трябва да се подновят максимален брой обекти. Тъй като нормативната ни уредба е далеч от тази в европейските страни, се залага коефициент на топлопреминаване на целия прозорец 1,7 W.m/K, слага се евтин стъклопакет и се постига енергийна ефективност 30-50 %. Но ако експертите в общината или министерството вземат пример от Германия, Чехия, Австрия, Англия, където се изисква този коефициент да е под 1,2 W.m/K, нтнаистина ще става въпрос за енергийна ефективност.
Трябва да се залага в тръжните изисквания ползването на наистина качествени материали.
2. От 2007 г. в ЕС бе въведена ЕН1504 за защита на бетонови повъхностти на мостовите съоръжения. От няколко години се опитваме да предлагаме сертифициран продукт на строителите на мостове, но отговорът им е, че тъй като тази защита не е заложена в тръжните изисквания, те нямат бюджет и нужда да я правят.
3. Трети пример: лунния пейзаж по улиците. Поради неправилния подход на търга да се избира само най-евтината оферта, производителят бива принуден да пести както от цимент, така и от водоотблъскващи добавки, които предотвратяват навлизането на вода и луга в плочката и оттам я запазват здрава много дълго време. Такава добавка  оскъпява  цената на кв.м с около 2,5-3 лв. Някои пробваха да наложат на пазара плочки с по-високо качество и цена, но не успяха да се преборят на търговете с критерия най-ниска цена.
След две години се прави нов конкурс за подмяна на изронилите се плочки и никой прави сметка за новите разходи по 15-20 лв/кв.м за подмяната.
И накрая най-болният проблем.
Държавата в лицето на министерства и общини трябва да спрат с порочната практика да започват проект без да има финансиране за него. Безброй са примерите за неплатени сметки с години към строителите, от което страдаме всички по веригата.