Енергийната ефективност е инвестиция, не разход
Харченето трябва да е съобразено с резултатите. Според бизнеса при новото строителство може да се постигне най-добро съотношение между разноски и ползи
Всичко това е много хубаво, но колко ще ми струва? И преди да има финансова криза, обновяването на дома е трудно решение за собствениците, свързано с немалко средства. Оказва се обаче, че средства могат да се намерят. Дали си струва обаче?
Отговорът на Борис Радулов, председател на Българската асоциация за изолации в строителството, показва, че в общия случай това е така.
Сметки
"Съвременните технологии и материали за постигане на енергийни икономии могат да осигурят 2/3 по-ниски разходи за отопление и климатизация", казва за "Строителство Градът" изпълнителният директор на "Фибран България", производител на строителни изолации.
Тази сметка би трябвало да даде ориентир за хоризонта на инвестицията за всеки потребител. Нещо повече, цените на енергията исторически повече се повишават, отколкото падат, а това значи, че с течение на времето тази инвестиция може да стане още по-печеливша.
А все пак в нея трябва да влезе и относително по-високата стойност на имота му, в случай че реши да го продаде: новото строителство държи по-високи цени от съществуващите имоти и в общия случай се кредитира при относително по-облекчени условия – по-ниски прагове за самоучастие и по-дълги срокове на кредита. При всички случаи санираният панелен апартамент е по-привлекателен за купувача, отколкото необновения.
Проучванията за жилищните сгради по тази тема са малко, но едно изследване, проведено наскоро в Холандия, показа, че сертификатите за енергийна ефективност на сградите са донесли средно 2.8% по-високи цени на продавачите им в сравнение с имотите, които не са ги притежавали. Разликата не е решаваща за сделка, но е допълнителна компенсация към спестеното от месените разноски за отопление и климатизация.
Зелена директива
Не на последно място сградите имат дълги експлоатационни срокове – от перспективата на продължителността на обитаването им от собственика те на практика са вечни. От 1 януари 2020 г. всички сгради в Европа трябва да бъдат строени така, че да осигуряват нулево или близко до нулата нетно потребление на енергия. Макар че това определение от последната евродиректива по темата от миналата година оставя отворена врата за приспособяване към местните условия и възможности, жилище, купено днес, при продажба след по-малко от десетилетие ще трябва да се конкурира с ново строителство, което най-вероятно ще има по-добри енергийни характеристики.
"Европейската директива за енергийна ефективност в сградите поставя краен срок 2020 г., за да се строят сгради с нулево или близко до нулевото енергийно потребление. Но единици са примерите за работа в тази посока извън практиката да се санират панелни или изобщо стари сгради", каза в интервю за "Строителство Градът" миналия ноември Атанас Буглов, управител на българското предприятие на световния производител на керамични тухли Wienerberger. "Енергийната ефективност е на дневен ред и може да се започне с нея. Не трябва да чакаме 2020 г., за да разберем, че Европейската комисия изисква нещо от нас под заплаха от санкции", казва още той.
Ново строителство
Като че ли именно новото строителство е по-видимата сцена, на която този проблем се адресира. Докато българското законодателство се адаптира към европейските правила, строителите започват да отговарят на по-строгите норми. Но и производители на строителни материали, и предприемачи неведнъж са алармирали, че това невинаги е така, особено в момент като днешния, когато предприемачите строят върху земя, купена при разчети за 50% по-високи цени на жилищата, отколкото са тези, на които продават днес. Буглов казва, че големият натиск върху цената и ниската заинтересуваност към качеството на това, което се купува, са върнали пазара назад в това отношение. Затова според него държавата трябва да има активно отношение не само към санирането на съществуващия, но и към изграждащия се сграден фонд, като внимателно контролира влаганите материали и като създава условия, които да дадат по-голяма сигурност на инвеститорите.
И държавата, и местните власти могат да играят стабилизираща роля за цените на имотите чрез намаляването на пазарния риск, смятат участниците на пазара. По време на бума предприемачите направиха значителни печалби, но при поемането на съразмерен риск с покупката на скъпи парцели. Сривът на продажбите и цените принудиха финансово по-нестабилните малки и средни компании да се опитат да спестяват от себестойността на сградите, влошавайки качеството им, за да оцелеят.
"Проблемите са свързани с неправилно технологично използване на материалите - поевтиняване на обекта чрез полагане на по-малки дебелини и плътност, на по-леки вати, отколкото изисква даденият проект", присъедини в интервю през декември и Борис Радулов.
Без достатъчна информираност на крайния клиент и без практика за прилагане на достатъчно доказателства за енергийната ефективност на жилищния фонд пазарът пропуска възможността да реализира спестяванията при по-висока възвращаемост на инвестициите. Борис Радулов обяснява: "При нови сгради ефективността може да се постигне с по-малко разходи за всеки спестен киловат енергия, като се започне от проектирането: ограждащи конструкции, в това число големина на отвори, вид дограма, функционалност на сградата и, разбира се, правилно подбрана по вид и дебелина топлоизолация."
Според него, ако се подходи със същия стандарт и към избора на електрически уреди, отоплителни системи и системи за климатизация, общият ефект може да доведе до 80% икономии спрямо съществуващия сграден фонд.
Съществуващ сграден фонд
При съществуващите сгради решаващата роля се пада на топлопроводимостта на ограждащите елементи на сградата – външни стени и покрив, посочват специалистите. Това значи, че най-важните компоненти на обновяването са полагането на топлоизолация на външните стени, ремонт, хидро- и топлоизолация на покрива и подмяната на старите дограми. Но подходът "направи си сам", за който свидетелства стилистиката на панелните блокове в повечето жилищни комплекси, не може да доведе до същия резултат, колкото цялостното им обновяване. Съветът към собствениците е да търсят професионални проектанти и фирми за енергийно обследване. А Радулов им препоръчва да отидат още по-далеч от нормативните изисквания, защото това няма да им струва много, но пък ще засили резултата. "Съветът ми е да се завишават с 20% пресметнатите дебелини. При конвенционално полагане на топлоизолация по фасади с финишно покритие мазилка може да се окаже, че стойността на топлоизолацията е 20-30% от стойността на системата с включен труд за полагане."
И докато проблемите при новото строителство са преодолими при внимателно проектиране, при съществуващия фонд той смята, че промените във фасадата, постигането на пълно съгласие на собствениците и по-високата себестойност на енергоефективните мерки могат да затруднят процеса.
Перспектива 2020
Докато европейската директива влезе в сила през 2020 г., правителствата ще трябва да подготвят почвата за нейното прилагане, а заедно с бизнеса и обществото да намерят и адекватни форми за икономическата й устойчивост. "Нулево енергийно потребление е сериозно предизвикателство не само пред България, а и пред европейските страни, които, трябва да признаем, са много по-напред от нас по отношение на енергийната ефективност", казва Борис Радулов. Затова той коментира, че разходите трябва да се съпоставят с постигнатия ефект. "Съответно да се стремим и към нормална възвращаемост на инвестицията, а не към самоцелни действия по енергийна ефективност. Със сигурност постигането на енергийни икономии има не само екологичен ефект, а също и социален. Активната работа в посока постигане на енергийна ефективност и покриване на европейските директиви са също и шанс за българската икономика."
| Бизнес гледна точка: кое прави санирането скъпо и трудно - ако собствеността е смесена и няма съгласие за цялостно топлоизолиране и реновиране - от архитектурна гледна точка – промяна на фасадата - функционалност на сградата - повишена себестойност на енергоефективните мерки. |