Подготвя се Национална стратегия за енергийна ефективност до 2020 г.
Средно по 84 млн. лв. годишно трябва да се инвестират за подобряване на енергийната ефективност в България, за да се постигнат целите на ЕС за намаляване на емисиите СО2 с най-малко 20% до 2020 г. Това е заложено в разработваната национална енергийна стратегия, която е в процес на обсъждане, заяви новият изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност инж. Кольо Колев на кръгла маса в Пловдив. През 2008 г. крайната енергийна интензивност на БВП на България е 0.14 koe/€2000p, или 35% над ЕС, което показва, че българската икономика като цяло и в частност използваните технологии са ориентирани към употреба на големи количества електроенергия. Ако енергийната ефективност на нашата икономика е на средно европейско ниво, БВП на България може да бъде произведен с половината от сега използваната енергия, заяви още инж. Кольо Колев. В концепцията за Национална стратегия за енергийна ефективност до 2020 г. са заложени три основни вида цели - социални, екологични и икономически. Тези дългосрочни цели ще бъдат хармонизирани с климатичния пакет 20-20-20 на ЕС и ще интегрират заложените вече приоритети в Националния дългосрочен план по енергийна ефективност 2008 - 2016 г. За разлика от него обаче в стратегията освен индустрията и битовото потребление е обхванат и транспортът. Възможностите за финансиране на проекти в областта на енергийната ефективност и ВЕИ ще бъдат значително увеличени в следващия програмен период на ЕС. Освен стартиралата през 2007 г. амбициозна инициатива на Европейската комисия – Конвентът на кметовете, където присъединилите се 1528 града, сред които и девет от България, ще могат да получат до 50 млн. евро за енергоефективни проекти, в проектната енергийна стратегия на Европа до 2020 г. е заложено да се финансира изграждането на 30 града с нулево потребление на енергия, които да станат еталон за устойчиво развитие, заяви по време на форума Иванка Диловска, изпълнителен директор на Института за енергиен мениджмънт (ЕMI). 40 на сто от обсъжданата в момента допълнителна компенсация в размер на 300 млн. евро за извеждането на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", ще бъдат капитализиранаи във фонд "Енергийна ефективност" за реализацията на проекти за саниране на сгради, подобрения на топлопреносната мрежа и топлоизточниците, улично осветление, подмяна на горивна база и др., посочи Диловска. Тя оповести още, че се очаква значителен финансов ресурс от 1 млрд. евро в периода от 2013 – 2020 г. от една нова форма за търговия с емисии, при която всички централи ще плащат за изхвърляния в атмосферата СО2. Средствата ще бъдат целево насочвани за осъществяване на проекти за енергийна ефективност. Д-р арх. Здравко Генчев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" и на мрежата "ЕкоЕнергия", каза, че пред общините стои задачата да станат водещи в политиката за енергийна ефективност, като по този начин дадат тон както на останалата част от обществения сектор, така и на частните енергопотребители. "Това изисква много по-голям интерес към проектите за енергийна ефективност и ВЕИ, както и значително повече знания и умения за тяхната подготовка, изпълнение и контрол. Критериите за оценяване на проектите, които ще се финансират чрез оперативните програми, би трябвало да отговарят на по-високите стандарти за енергийна ефективност, заложени в новото европейско законодателство, което вече се прилага в някои европейски страни", допълни още д-р арх. Генчев. Основна задача на мрежата "ЕкоЕнергия" е ускореното внедряване на общинското енергийно планиране като необходима и дълбоко осъзната практика във всяка българска община и отказ от частични неефективни проекти за енергийно ефективни подобрения.
Концепция за Национална стратегия за енергийна ефективност
Индустрия - Повишаване на ефективността в производствените процеси: по-ефективно производство и използване на сгъстен въздух; оптимизация на кондензационни системи, отпадни технологични води; рекуперация на димни и отпадни газове, термопомпи и др. - В системите за вентилация въвеждане на плавно регулиране на оборотите (вариатори); използване на естествената вентилация, рекуперация на топлината на отработен и замърсен въздух и др. - Модернизиране на системите за управление на потреблението: управление на товара; системи за намаляване на реактивните товари; акумулиране на енергия - Съвместно производство на електрическа и топлинна/хладилна: енергия чрез въвеждане на нови и/или повишаване ефективността на съществуващи когенерационни системи и др.
Транспорт - Насърчаване използването на енергийно-ефективни превозни средства - Промени в съществуващите начини на придвижване: придвижване до дома/офиса без автомобил; общо ползване на един автомобил на разменни начала; прехвърляне от по-енергоемки към по-малко енергоемки начини на транспорт (измерени като пътник - километър или тон - километър); дни без използване на автомобили; заместване на нискоефективни двигатели с по-икономични и др.
Домакинства - Отопление и охлаждане: инсталиране на термопомпи; замяна на съществуващи с по-ефективни котли; модернизиране на системите за централно топлоснабдяване/охлаждане; разширяване на директната битова газификация; замяна на ниско ефективни печки на твърди горива с автоматизирани котли или камини с водна риза на преработена биомаса или природен газ - Подобряване енергийните характеристики на сградите и използване на пасивно отопление и охлаждане - Гореща вода: инсталиране на по-ефективни устройства; пряко използване на горива вместо електроенергия; по-ефективни перални машини; инсталации за слънчевата енергия за осигуряване на гореща вода - Осветление: по-ефективни осветителни тела, електронна пусково регулираща апаратура ; използване на датчици за движение и др.
Цели Социални: подобряване на здравето на нацията; създаване на нови работни места; повишаване на енергийния комфорт на домакинствата с ниски доходи Екологични: влияние на повишаването на енергийната ефективност върху състоянието на околната среда; намаляване на замърсяванията и СО2 емисиите Икономически: повишаване на конкурентоспособността чрез намаляване на енергийната интензивност; повишаване на енергийната сигурност и намаляване на необходимостта от допълнителни генериращи мощности.
Инж. Кольо Колев, изпълнителен директор на АЕЕ: Практиката показва, че 80% от обследванията на сгради са в частния сектор
Инж. Колев, постижимо ли е до 2016 г. България да намали консумацията на енергия с 9 на сто? Какво е изпълнението на Първия национален план за енергийна ефективност (2008 - 2010)? - Националният план за енергийна ефективност предвижда триетапно изпълнение до 2016 г. на индикативната цел за енергийно спестяване на 7291 GWh горива и енергии, или 9% от средната стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001 - 2005 г. Постигнатата икономия на енергия към момента е 1329 GWh (114 ktoe)/година, а очакваната икономия на енергия е 1680 GWh (147 ktoe)/година. Тези данни показват, че страната ни е в състояние да изпълни националната цел за енергийни спестявания. Необходимо е обаче и публичният, и частният сектор да се активизират много повече, тъй като средствата за изпълнение на препоръчаните мерки за енергийни спестявания в сгради и предприятия са 3-4 пъти по-големи от текущо инвестираните. Ако се запази размерът на текущите инвестиции, ще бъдат необходими повече от 20 години за подобряването на енергийните показатели на предприятия и сгради - публична собственост.
Какви средства трябва да бъдат инвестирани? - Според оценката на необходимите средства за енергоспестяващи мерки в сгради – държавна и общинска собственост, общата инвестиция възлиза на 1.13 млрд. лв., а очакваната спестена ел. мощност е 70 MW, а за предприятията съответно – 822 млн. лв. и 90 MW. За обществения сграден фонд трябва общините и държавните институции да положат усилия да дефинират програмите си по енергийна ефективност, да проведат обследване и да идентифицират необходимите енергоспестяващи мерки и с подготвени проекти да кандидатстват за финансиране от действащите финансови инструменти, които не са малко. Крайният срок за обследване на публичния сграден фонд над 1000 кв.м съгласно Закона за енергийна ефективност е ноември 2011 г. Досегашната практика показва, че 80% от обследванията на сгради са в частния сектор, т.е. бизнесът е по-активен и настроен да внедрява мерки по енергийна ефективност, отколкото общините, които все още не могат да осъзнаят, че вложените средства са възвращаема инвестиция. Необходим е анализ на прилаганите методики и наредби, регламентиращи тази дейност. Не са обхванати секторите с най-голямо енергийно потребление в обхвата на Закона за енергийната ефективност - "Транспорт" и "Домакинства", което дава отражение върху резултатите от политиката по енергийна ефективност.
Какви са бариерите при реализиране на проекти за енергийна ефективност? - Най-общо заинтересуваните общински и държавни ведомства и предприятията изпитват затруднен достъп до финансов ресурс, нямат достатъчен капацитет за разработване на проекти по енергийна ефективност, липсва новаторско финансиране на такива проекти и все още са слаби финансовите стимули за крайния енергиен потребител. Усилията за преодоляването на тези пречки засега се ограничават преди всичко в рамките на международната финансова помощ за България за този тип проекти.
През май Европейският парламент прие на първо четене нова директива за енергийна ефективност на сгради. Кои са основните момента в нея и как тя ще се отрази върху строителния бранш? - Според новата директива на ЕС от края на 2020 г. всички сгради трябва да отговарят на високи стандарти за енергийна ефективност и да бъдат захранвани до голяма степен от възобновяеми енергийни източници. Държавните и общинските власти трябва да бъдат пионери в тази област и да отговарят на тези условия две години по-рано. Това означава, че от 2018 г. всички обществени сгради трябва да бъдат преведени към изискванията за нулево потребление на първична енергия. В момента енергийното потребление в сградите е много високо - около 180 кВтч/кв.м за година, а изпълнявайки изискванията на тази нова директива, която ще бъде приета до края на годината, трябва да се снижи 18 пъти - 0-10 квтч/кв.м на година. За тази цел страните – членки на ЕС, трябва да разработят национални програми за изпълнение на пакет от мерки, които да бъдат подкрепени финансово. Тези програми трябва да бъдат предхождани от промени в действащата нормативна уредба. В България ще трябва да се актуализира Законът за устройство на територията и нормите и наредбите към него, така че още в процеса на проектирането да се заложат новите високи стандарти за енергийна ефективност и още при изграждането си новите сгради да имат нулево потребление. Агенцията за енергийна ефективност ще участва в този процес с дефиниране на конкретните специфични изисквания в България по отношение на енергийната ефективност, а компетентен орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
