В края на юни тази година Европейската комисия ще одобри и публикува директива, отнасяща се за енергоефективността на сградите. Според нея всички нови сгради в Европа трябва да са с приблизително нулева консумация на енергия до 2020 г., а за административните сгради ограничението е до 2018 г.
Това стана ясно по време на дискусия  "Младите за устойчивото развитие", организирана от Българския съвет за устойчиво развитие (BGBC) и Националното сдружение на българските европейски клубове (NABEC).

Замърсяването, постоянно изчезващите ресурси и икономическото мислене налагат необходимостта да се възприеме нов екологичен модел, който да се базира на философски и природосъобразен подход. Това заяви по време на срещата Цветелина Бориславова, вицепрезидент на BGBC и председател на надзорния съвет на СИБанк. Тя допълни, че устойчивото развитие всъщност е процес, при който се задоволяват нуждите на настоящето, без да се застрашава задоволяването на нуждите на бъдещето, т.е. упражняване на комплексен подход към решаване на проблемите и разумно потребление на ресурсите.

Според  Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, политиката за устойчиво развитие не е само за богати хора, а точно обратното и е от изключителна важност за всеки от нас с оглед на запазване и подобряване качеството на живот. Освен това в абсолютно всяка политика на Европейския съюз присъства идеята за околната среда, устойчивото развитие и климатичните промени.

Прилагането на политиката за устойчиво развитие е тясно свързана със сградите. Кирил Величков, ръководител на  управление "Европейски проекти и финансови институции", е на мнение, че със залагането на условия за енергоефективност още на етап проектиране стойността на една неголяма жилищна сграда например ще се увеличи между 5 и 7%. Той представи и конкретни инструменти на Европейския съюз по посока на устойчивото развитие и стимулирането на бизнеса за изпълнение на стратегия "Европа 2020", а именно: програми за финансиране на проекти по енергоефективност, законодателни промени, държавни субсидии и информационни кампании.