Броят на старите сгради, които се нуждаят от саниране у нас, е над 700 хил.
Огромна част от жилищния фонд е изградена в жилищни комплекси в периода от 60-те до 80-те години на XX век, а състоянието му непрекъснато се влошава, най-вече поради недостатъчната поддръжка и липсата на управление.
Междувременно България е на челно място в Европа с жилищния сектор с много ниска енергийна ефективност и неикономични системи за разпределение на енергия. Крайната енергийна интензивност на българската икономика, или енергийното потребление спрямо брутния вътрешен продукт, е 40% над средното за Европейския съюз и 60% над най-високия резултат, което означава значителен потенциал за пестене на енергия, показват редица изследвания. Съществен принос за тези резултати има сградният фонд, което предопределя и необходимостта от неговото обновяване. 
Все пак в страната има извършени, макар и малко на брой, обновявания на жилищния и на публичния сграден фонд както с нисколихвени кредити от международни организации, така и с действащи оперативни програми. Като цяло обаче все още липсват ясни и решителни действия в тази насока, а според експерти причините за това се коренят в несъгласуваността между отделните нормативни актове – Закон за енергийната ефективност, Закон за етажната собственост, Закон за устройство на територията, както и липсата на единен държавен орган, който да прилага политиките по подобряване на енергийната ефективност в частния и обществения сграден фонд.

В тази връзка Камара на строителите в България (КСБ) излезе с официално становище до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) относно настоящата ситуация и проблемите в областта на енергийната ефективност в етажната собственост и обществените сгради, както и възможностите за подобряване и финансиране на процесите.
От КСБ предлагат този модел да стане част от антикризисната програма на държавата, а това ще допринесе за подпомагане на бизнеса, банковия сектор, икономиката, създаване на работни места, както и изпълнение на задълженията на страната относно енергийната ефективност и вредните емисии.

Съществуват и добри предпоставки за развитието на процеса, като наличие на добра нормативна уредба и възможност за привличане на частния капитал за първоначално финансиране на проектите и изцяло или частично изплащане от гарантирани икономии, смятат от КСБ. Такива са възможности  за съфинансиране чрез Международен фонд "Козлодуй", еврoпейските програми за подпомагане, Фонд за енергийна ефективност.

Инж. Кирил Велковски, арх. студио "Хелмут Кьостер":
Смятам, че като цяло процесите в сферата на енергийната ефективност в България трудно вървят. Надявам се със създаването на новите неправителствени организации колелото да се завърти и да започне да случва нещо. От друга страна, законодателството не е адекватно, промени не се правят, защото няма интерес, пазарът е целево ориентиран.
Мисля, че законите трябва много внимателно да се прочетат отново, да се анализират от експерти и юристи и да се изчистят максимално. Защото идеята на един закон е да бъде ясен, праволинеен и целенасочен.
Що се отнася до програмите за саниране на съществуващия сграден фонд, мисля, че трябва да се направи много добър икономически анализ кое е оправдано и кое не. Но няма смисъл да се надяваме на държавата само, бизнесът трябва да се размърда, за да се ускори процесът. Разбира се, има нормативи, които трябва да се съблюдават и държавата да намери своето място.

Таско Ерменков, изп. директор на АЕЕ:
Констатацията, че България е на последно място по енергийна ефективност, е вярна, но не трябва да забравяме, че постоянно работим за това да се повишава капацитетът й. Благодарение на въведените от 2003 г. насам мерки, считано от миналата година, страната пести по половин милиард лева годишно от икономии.
Благодарение на мерките за енергийна ефективност от Фонда за енергийната ефективност и от кредитните мерки за последните две години и половина са спестени 400 мегавата мощност, което прави спестени около 400 хил. лв.
Що се отнася до държавата, тя не финансира достатъчно мерките за постигане на енергийна ефективност. В страната 65% от сградния фонд се нуждае от саниране, за миналата година правителството не е отделило нито един лев, за тази година са предвидени 10 млн. лева, но не се знае дали ще се отпуснат в действителност. В същото време Австрия отделя 2 млрд. евро за подобряване на жилищния фонд.