Една от най-популярните и коментирани теми в последните седмици е тази за устойчивото развитие и строителство.
И изглежда, това е само началото, защото по всичко личи, че актуалността й ще продължи и занапред.

Доказателство за това са редица събития, на които ставаме свидетели – от глобалната среща на върха в Копенхаген, която се очаква да даде решения за бъдещия световен "зелен" ред, през най-голямата конференция за устойчиво строителство в Съединените щати, до местните заслуги на национално ниво в лицето на конференции за енергоефективно и пасивно строителство, семинари, както и ангажираността в лицето на правителството за усилена работа и действия по тези проблеми.

И логично на всичко това е и желанието на редица организации за създаване на българска сертификационна система за устойчиво строителство, така както е в страни като Германия, Англия, Франция, Италия, САЩ.

Мотивите - това е пътят към по-високо качество на строителството, по-ниски оперативни разходи, грижа за околната среда, по-добра и здравословна среда на обитаване и живот.

Именно това са целите и амбициите на новоучредения Български съвет за устойчиво строителство - БСУС (Bulgarian Sustainable Building Council - BGSBC).

Съветът е неправителствена организация с нестопанска цел. Нейни учредители и членове на управителния съвет са Уорд Милър от консултантската фирма за устойчиво развитие Denkstatt, арх. Георги Николов, преседател на управителния съвет на информационна група "Пасивни сгради", Елисавета Петрушева, представител на BREGlobal в България, арх. Андрея Момерин от организацията за устойчива архитектура и строителство Greenworks и проф. Александър Александров, ръководител на катедра "Градоустройство" в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

"Идеята за подобен комитет съществува много отдавна. А когато срещнах и подходящите хора, разбрах, че е дошло точното време да го създадем", разказва Уорд Милър.
Според него най-важното при избора на управителния съвет е в него да бъдат хора, които да са наясно по темата устойчивост в строителството, да имат нужния опит, знания и интерес към предизвикателствата на индустрията.

Една от водещите идеи от самото начало е при създаването на комитета и определяне на основните цели да не участват бизнес или търговски организации, за да няма залитане в различни посоки.

Цели
Създателите на Съвета за устойчиво строителство осъзнават, че устойчивостта е термин както на политическо, така и на социално и икономическо ниво. Затова и сред първите задачи, които си поставят, е разпространение на идеята сред обществото и отделните фирми чрез кампании, обучения и сътрудничество. "Искаме да покажем на хората, че трябва да направят съвсем малко, за да подобрят състоянието на средата, в която работят и живеят. А това става дори и чрез отделни елементи, системи, начин на строителство", обясняват те. Техният опит показва, че като цяло терминът устойчивост в България се разбира много трудно, поради което целта е да се обясни, че устойчивото строителство не е строителен стандарт, а нов по-качествен подход в проектирането, строителството, реконструкцията и експлоатацията на сградите. "Стандартите за устойчиво строителство по света, каквито са BREEAM, LEED или DGNB, са изразител на този подход – не само при сертифицирането на вече построени сгради, но и през целия строителен процес още от първата скица на проекта", казва арх. Георги Николов. Устойчивостта е цялостен подход, който носи в себе си идеята за постигане на баланса между икономически, социални и екологични характеристики.
"Много сериозно ще се насочим към обученията на различни обществени и бизнес групи. И най-важното - задължително ще правим обучения  за най-младите – нашите деца", обяснява арх. Андрея Момерин.

Следваща цел, която си поставят от съвета, е създаването на стандарт за устойчиво строителство в България.
"Какъв ще бъде той зависи от индустрията, но това ще бъде един български стандарт за устойчиво строителство. Искаме да бъде възможно най-подходящият и приемлив за България и за строителните практики тук", казва Милър.

От съвета имат идея да поканят собственици на имоти, търговски фирми, браншови организации, правителствени и неправителствени организации, различни специалисти и представители на държавата на събитие, на което да бъдат представени действащите в света сертификационни системи.
Общественото обсъждане по време на събитието и след него ще покаже кои са най-важните елементи в тези системи, как тези елементи могат да бъдат приложени на практика в България и коя е посоката за разработване на единен метод за оценка на устойчивото строителство тук.

Задача номер три е работата с правителството, с правителствени и неправителствени организации за изграждане и въвеждане на стандарта в България. "Той ще бъде доброволен за всеки частен инвеститор. Добрата идея, която действа и на запад, е всеки проект, който се финансира от държавата, да бъде сертифициран по този стандарт. Това ще бъде добре както за правителството, така и за самите хора", казват от БСУС.
За да бъде един подобен комитет успешен, един от ключовите моменти тук са неговите членове."Това е изключително важен фактор, затова сме отворени към всички участници в строителството и каним компании в борда на основателите, които са доказали с политиката и действията си, че подкрепят устойчивите практики. Например при комитетите в Германия и Англия тези компании основатели са повече от сто. От друга страна, съветът вече регистрира и първите си членове. Това е от значение, за да има по-широко представителство, влияние и обществена подкрепа. "Това е и мисията на нашия комитет - да намери консенсус между всички страни", добавя Милър.

"Трансформацията към устойчиви строителни практики е наложителна", убедени са от Българския съвет за устойчиво строителство, "защото устойчивостта е единственият избор, който планетата ни има".