Как се реализира енергоефективен проект в България? Какви са основните предизвикателства, които срещате?
Димитър Паскалев (Д.П): Когато започнахме този проект, темата енергийна ефективност в България звучеше доста екзoтично. Целият път, който се извървя и продължава да се върви при създаването на такъв тип сгради, е много сложен. Изключително важна е и подкрепата на инвеститорите. Това, към което ние като архитекти се насочихме, беше да почерпим опит от германския архитектурен авангард в областта на енергорешенията. Това, което правим, е до голяма степен да следваме западноевропейските тенденции за използване на дневната светлина, децентрализираната система и синергетиката – обвързване на всички системи в една обща и автоматизиране управлението на системите с цел понижаване разходите на потреблението и подобряване приходите на енергия.В резултат реализираните печалби в сравнение с конвенционалните могат да бъдат 30-40%, а дори над 50% в зависимост как се управлява системата. Това е темата, която е много съществена за инвестиционния процес.

С колко се оскъпява един енергоефективен проект?
Кирил Велковски (К.В.): Въпросът с цената е плуващ. Особено сега, в момент на криза, днес е една, утре - друга. Пазарната ситуация е изключително динамична, затова е трудно да се говори за изчисления. Например базата цена на енергия към цена на материали е коренно различна. Затова днес да говорим за цени не е важно, важно е да се говори за перспективи и технологии на бъдещето.

Какви са етапите при проектиране на енергоефективна сграда?
Д.П: Първо трябва да има архитект и инвеститор, които са на едно мислене и подкрепят проекта. Следват знание и специалисти, които да разработят инженеринга във форма, възможна за реализиране. Трябва постоянно да се държи сметка кое как ще работи, идеята за енергийна ефективност да минава през целия път. Проиграват се варианти какво ще стане, ако едно нещо е така или не. Проектираните системи и фасади трябва да бъдат обследвани, защото често инвеститорът мисли, че ще вложи готови системни решения, които със своите сертификати ще докажат, че имат определени качества. Всяка сграда обаче трябва да има свое собствено обектово проектиране, което означава и свои системи. Често се правят прототипи на фасадата, проиграват се различни сценарии. Например в процеса на проектиране ние използваме авангарден софтуер, който ни позволява да контролираме процеса.
Следват материалите, например композицията на използваните стъкла се избира много внимателно, стъкло по стъкло. През цялото време следим процеса, наблюдаваме взаимодействието със слънцезащитата, с рамките, как ще се разпределя енергията. Знаем какви ще се натоварванията в помещението. Факторите вече не са само енергетика, но и комфорт, ергономичност.

Всичко това звучи като цяла наука...
К.В: Трябва знание както от страна на архитекта, така и от страна на инвеститора. Когато това знание се превърне в практика, тогава ще се изисква и друг начин на поведение, използване и управление на тази сграда, надявам се това да се наложи като традиционна практика. В България за тези сгради ще се чуе и ще започне да се чува, но мисля, че след като се видят реализирани и се покажат техните предимства, вратите ще се отворят за нови проекти и инвеститорите ще се убедят.
Д.П: Изключително важен е западният опит, има много неща, за които ние просто няма как да знаем. Това е школа, за която се иска образование, изследвания, обучение, тук няма как да се научи. Имах възможност да сравня нивото на знание в България и Германия - няма база. Не може всички неща да се научат чрез статии в интернет. Има нужда от местни лаборатории, специалисти, развитие на научни програми. Бях свидетел как в Германия са реализирани сгради с грешни научни твърдения и те са просто един провал. Такива са първите поколения двойнодишащи фасади, които използват слънчевата светлина и енергия. Днес се оказва, че експлоатационните разходи са много големи. Затова пък ние имаме шанса да вземем и от грешките, които са правени.
К. В: Ако държавата си въобразява, че може да не поддържа научните си лаборатории и да има работещи специалисти, няма как да стане. Университетите трябва да излязат от фазата, че са вързани с дадена фирма, и да работят за интереса на държавата. Авангард така не се прави. Има нужда от специалности за устойчиво строителство. От другата страна е бизнесът. Често се мисли, че една технология просто се пренася от чужбина. Но без тя да се преобразува, няма как да работи, просто нещо, което не се прави тук, то не работи. За сферата на високите технологии от голямо значение е локалният климат например. Ето тук идва мястото на университетите – хора, които да ги адаптират. Тази връзка е разкъсана. На запад всяка фирма има университет, с който работи, и когато има проблем, отива при него и казва какъв е той.

Що се отнася до технологиите и материалите, разполагаме ли в България с подходящи за изграждане на енергоефективна сграда? И какви са последните разработки в областта на енергийната ефективност и устойчивите решения, които навлизат тук?
Д. П: За съжаление не може да използваме само местни материали. Ние сме страна консуматор, без собствена индустрия. Разбира се, хубаво е, където е възможно, да се ползва всичко произведено в България.
К.В. Сред разработките, които ние използваме в България, са оптична слънцезащита, която обработва енергията и я изхвърля изцяло. Използват се ламели, изобретения на арх. Кьостлер, които могат да останат отворени, а силният лъч на слънцето се изхвърля и не позволява да се нагрее интериорът. Новост е и гъвкавата фасада, която управлява енергията сама и допуска толкова, колкото е нужно.
В световен план иначе съществуват многобройни енергоефективни решения и технологии. Вече имаме нанотехнологии, космически технологии, аерожеле. Битката сега е да се пребори статуквото на печелившите пазари и да се въведат тези технологии. Много от консервативните компании обаче не искат да приемат новите идеи и да ги разработват, а залагат на по-остарели концепции. Но технологиите се развиват и нашето решение днес ще бъде заменено утре от друго. Затова не твърдим, че трябва да има универсално решение, а да се стимулират нови технологии и начините за усъвършенстване. Авангардът - с лаборатории, специалисти, обучения, е шансът на индустрията да оцелее. Защото всичко това, което не е такова, просто потъва и се продава на по-ниска цена.