Г-н Георгиев, как философията за устойчиво и зелено строителство е залегнала в концепцията на проекта " Геша Вю"?
Преди всичко трябва да Ви кажа как ние разбираме тази философия. Казвам го, защото усещам, че в много случаи, по мое мнение, сме свидетели на прекалено залитане в преследване на устойчивото развитие и зелените концепции. За нас като инвеститор, философията за устойчиво развитие означава да мислиш много за ползвателя на продукта който създаваш, за неговите нужди, усещания и комфорт на живот. Що се отнася до зеленото строителство, то ние го разбираме като съхраняване на околната среда и използване на прости решения, които да намаляват въздействието върху природата.

Всъщност това е основната политика, която следвате при изграждането на селището?
Да, това е и нашата основна политика. Изграждане на проект, в който всеки детайл да допринесе за комфорта на ползвателите, да са налице всички основни елементи, които да позволят устойчивото му развитие във времето. Да съхраним средата, която заобикаля проекта и да избегнем конфликта с онова, което е построено и съществува стотици години преди нас. Всеки един от тези аспекти изисква от инвеститора да намери ефективни решения на цял комплекс от въпроси и проблеми. Това за мен е основната работа на инвеститора, освен стандартната грижа за количеството и качеството на "бетона и тухлите".

Проектът е инвестиция на българо-английска компания. Как това сътрудничество помогна за осъществяването на проекта? Какъв е чуждестранният опит при подобни проекти?
За мен лично като българин, възможността да участвам в проект на българо-английско дружество и да работя с хора от друга нация ми позволи да разбера в дълбочина изискванията и потребностите на европейските ползватели, да намерим начин да съобразим проекта с критериите на западните купувачи, да оценим и да се съобразим с разликите в култура, бит и потребности, да постигнем стандарт и качество, отговарящи на европейските.

Какви са приоритетите ви от сега нататък?
Проектът "Геша Вю" е в заключителна фаза. Освен довършването на първите три фази на проекта ние сме съсредоточени в изработването на цялостния комплекс от въпроси и функционални схеми и регламенти за бъдещия мениджмънт на селището. Предстои ни най-трудната част от работата, а именно да вдъхнем живот на проекта и да посрещнем собствениците и посетителите. Да накараме да заработят целият комплекс от функционални решения, взети при проектирането. След това предстои и работа по развитието на последната фаза от реализацията на комплекса.

Какво може да накара един предприемач днес да инвестира в устойчив и енергоефективен проект? Къде са рисковете и какви са ползите?
Мисля, че по този въпрос няма значение дали изграждаш проект край морето, в планината или в провинцията. Ако той не е съобразен с критериите за устойчивост и енергийна ефективност, то той няма как да е успешен. Времето на масовия, некачествен и лишен от мисъл продукт отмина. Така че, ползата от този подход просто се нарича успех. Съществува, обаче и риск да отидеш твърде далеч в използването на скъпи и не дотам икономически обосновани решения за енергийна ефективност.Притеснява ме усещането, че философията за зелено строителство и енергийна ефективност може лесно да се превърне просто в мода, чрез която да се извличат печалби от скъпо струващи технологии, продукти и системи. Това ще доведе до сериозно оскъпяване на строителството, което не винаги ще е икономически обосновано и трудно продаваемо.

Доколко темата за устойчиво строителство и енергийна ефективност е приложима в България и доколко е актуална по време на криза?
Темата е изключително актуална. Особено за България и особено в кризата. Твърдя това, защото ако тя не се изопачи, би следвало да бъде използвана в решението на основния проблем на българския пазар, а именно качеството на строителството и средата на живот. Всички знаем, че именно липсата на правила и философия в строителството, е основната причина да изгубим имидж, конкурентноспособност и чужди инвестиции.

Каква е ролята на държавата за стимулиране на подобни проекти? Какво показва чуждият опит?
Ролята на държавата е сериозно да стимулира подобни проекти, да налага и контролира определени критерии за енергоефективност и устойчивост. За съжаление в България все още липсва ясно структурирана и цялостна нормативна база за това. Разбира се, че съществуват редица програми за стимулиране и финансиране на подобни проекти, но моето виждане е, че държавата и администрацията трябва да бъдат активна страна в работата с инвеститорите. Ние изпълняваме проект, който определено е приел да изпълнява философия за устойчивост, енергийна ефективност и запазване на средата, но дали държавата знае за нас?!

Може ли да определим еко-селищата като неразработена златна мина и какви са начините да се популяризира идеята?
Приказките за "златна мина" и "златната ябълка" са само приказки. Реалността е такава, че успехът на всеки от нас зависи от подходът му вработата и едиственият начин да се популяризира идеята е, когато се виждат успешните примери. За сега в Европа и по света, дай Боже утре и в България.

На страниците на в. "Строителство градът" представихме основните три сертификационни системи, които действат в Европа и САЩ – BREEAM, германският сертификат DGNB и LEED. Кои от заложените там параметри според Вас са най-приемливи за българските строителни практики и кое от предложенията в тези сертификационни програми ще вдигне стойността на продукта?
Погледнато чисто теоретично, смятам, че сертификатът DGNB е най-близък до българските условия, но той просто е най-близко. Необходим е сериозен професионален анализ и адаптиране на критериите към даденостите в нашата страна, спецификите на сградния ни фонд, урбанизираната среда, законодателство, строителни материали и т.н. И отново инициаторът на това трябва да са отговорните институции. След като се говори за това, надявам се в най-скоро време да са факт и конкретните действия, защото "няма време".