Инж. Орлин Илиев, Директор на "ЕСХА България": Нужни са мерки за минимум използване на енергия

Защо няма построени пасивни сгради в България?
- Не само в България, но и в света съществува т.н. "порочен кръг на вината", описан от Дейвид Кадман през 2000г. и развит от RICS (Royal Institution of Chartered Surveyors, бел.ред.). Според него строителите не строят природосъобразни сгради, защото предприемачите не им ги възлагат. Предприемачите не ги възлагат, защото инвеститорите не ги искат, инвеститорите не ги искат, защото не вярват, че обитателите ще ги търсят, а обитателите не ги търсят, защото никой не им ги предлага. И кръгът се завърта отново и отново...

Тогава какво трябва да се промени?
- За промяна на порочния кръг имат огромна роля допълнителни участници, като изследователски и образователни институции, банки, специалисти по недвижими имоти, оценители и сертифициращи органи. Оценителите и оценяващия процес като такъв играят ключова роля, тъй като мнозинството финансисти не включват въпроса за устойчивостта при оценка на недвижимия имот и финансовите си решения освен ако устойчивите строителни решения не са интегрирани в сградата и докато "финансовия сектор не разбере ползите и приноса на "зеленото" строителство в стойността на актива".
За съжаление в България все още не се разбира термина "устойчиво развитие", това балансиране на икономическите, природосъобразните и социалните цели на глобално, национално и местно ниво с цел посрещане на днешните нужди без да се излага на риск способността на бъдещите поколения да посрещнат техните нужди.
В Германия, например, общини като Франкфурт са приели стандарта пасивни сгради за задължителен за строителство и реновиране на всички общински сгради – училища, болници и жилищни сгради. Там обаче общините са едни от най-големите инвеститори в жилищни сгради, а пасивните се заемат на-бързо. В много от тях консумацията на енергия за отопление е толкова малка, че цената за нейното измерване и фактуриране е по-висока от стойността на самата енергия и наемателите не получават месечни сметки за отопление.

Какво трябва да се направи в България?
- Логиката е първо да се намали до минимум енергията, необходима за отопление и охлаждане на сградите, после да се поставят възобновяеми енергийни източници – фотоволтаици, а защо не и малки ветрогенератори на всяка сграда с цел осигуряване на определен процент от потреблението й и на последно място да строим фотоволтаици и ветрогенератори с големи мощности. Колкото България е по-малко зависима от нефт, газ и уран, толкова по-добре.
Като говорим за енергийна неефективност, ако разгледате данните на Националния статистически институт, ще видите, че близо 23% (10 000 GWh) от произведената енергия в България е необходима за самите производители на тази енергия.
Ако се приеме национална програма на база стимули и задължителни изисквания можем да постигнем стотици милиони лева икономия и разкриване на огромно количество работни места. Ако 10% от новите жилищни сгради се строят по стандарта пасивна сграда, както и ако реновираме всяка година по 0,1% от съществуващите жилищни сгради в България за един кратък 10-годишен период ще се спестят над 1 милиард лева. Ако прибавим и обществените сради – училища, болници и др. ще надхвърлим горепосочената цифра.
Странното е че и дори специалистите топлотехници са против навлизането на стандарта ПС, както поради непознаването му, така и поради страха, че ще им намалее работата и доходите. А истината е точно обратната – проектантите по ОиВ ще имат огромно количество работа и приходи. Дори търговците на климатични и отоплителни системи ще имам повече приходи поради задължителното вкарване на вентилационна рекуперативна система във всяка сграда.

А какво реално се прави?
- На организираната от "Строителство градът" през март кръглата маса "Енергийната ефективност - тенденция в съвременното строителство и политика в сектора без алтернатива в световен и европейски мащаб" (проведена в рамките на изложението "Българска строителна седмица", бел.ред) се говореше за завишаване изискванията по отношение на топлоизолационната способност на фасадните стени с промяна на коефициента на топлопреминаване U от 0,5 на 0,35 W/(кв.м.оK). Сега се оказва, че коефициента е намален не на 0,35, а само на 0,45 W/(кв.м.оK), с което се пропусна възможността България да се изкачи на едно от първите места в Европа. Да не говорим, че поради искане на асоциация "Врати и розорци" обяснено с технологичните възможности (по-правилно невъзможности) на българските (често гаражни) производители коефициентите на прозорците остават едни от най-високите в Европа. В проектите част "Архитектура" в повечето случаи липсват разработени топлоизолационните системи на ограждащите елементи на сградата, както и детайлите за тяхното изпълнение. А липсата на проект за топлоизолационната система и детайли демотивират изпълнителите да постигнат нормираните показатели на енергийната ефективност на ограждащите елементи. В редица случаи се използват нискокачествени или неподходящи топлоизолационни материали и импровизирана система на строителната фирма, като целта и на инвеститора, и на изпълнителя е постигане на минимална цена.
Тук трябва да споменем и архитектурното лоби, което наложи проекта "Изолации" да бъде в част "Архитектура", вместо в "Конструкции", въпреки, че строителните инженери, а не архитектите, изучават специалността "Строителни изолации", в резултат, на което сега архитектурните бюра ни наемат за подизпълнители.

С колко е по-скъпа една пасивна сграда и за колко време се връща тази инвестиция?
- Изчисленията са за еднофамилни къщи, при големи сгради процентът "оскъпяване" е по-малък и срокът за връщане на инвестицията е по-кратък, въпреки, че времето на отопление, охлаждане и вентилация е относително по-малко средногодишно.
Ако сравняваме т.н. къща по БДС с пасивна при площ от 180 кв.м. разликата е около 36 хил. лв., като не трябва да се забравя, че е налице намаление на цената на отоплителната система. За съжалание не можем да оценим ценово южната ориентация, липсата на засенчване и компактната форма. Как да оценим и по-големия полезен обем заради по-малките радиатори, много по-чистия въздух без полени и прах, по-малкия шум, оптимална влажност, липсата на резки температурни промени при отваряне на прозорците за проветрение (например по 5 минути на всеки 2 часа, вкл. през нощта), липса на топлинни мостове, а оттам и на конденз и мухъл, много бавно намаление или увеличение на температурата при авария в енергоподаването (по-малко от 0.5 градуса на ден) и т.н. и т.н. Ако искате да сте още "по-зелен" може да си инсталиране слънчеви колектори или фотоволтаици, резервоар за използване на дъждовните води за тоалетните, а също и зелен покрив.
При ориентировъчна строителна стойност на къща по БДС - на шпакловка и замазка, от около 200 хил. лв. разликата е 18%. Но ако прибавим и стойността на парцела, проектиране, разходи за инфраструктурата и по-луксозно изпълнение разликата може да стане някакви си 9%. Парите се "връщат" чрез намаление на сметките за енергия за отопление и охлаждане, като разликата годишно е до 15 000 kWh или 2775 лв. при цена (за снабдяване, пренос и достъп) на електроенергията от 0.185 лв. с ДДС. Без отчитане на лихви по евентуален кредит, нито увеличение на цената на електроенергията инвестицията се "връща" за около 13 години. В пресата се появиха мнения на "специалисти", които твърдят, че подобна инвестиция се връщала десетки пъти, което не е вярно най-малкото защото живота на рекуператора, дограмата и дори фасадата е много под 100 години. Връщане за 13 години означава 8% лихва по депозит. След много кратко време ще мечтаем за такава доходност.