Градът

Публичните пространства като социален градски център

арх. Емил Бурулянов

Арх. Емил Бурулянов е председател на Съюза на архитектите в България - Бургас, и на Сдружение "Посока Бургас". Бакалавър по инженерство и архитектура - Малта, магистър по висша архитектура - Барселона, Испания. Главен архитект на Бургас (2019 - 2022). Носител на награда в Национален конкурс "Сграда на годината 2015" и Сграда на публиката. Носител на "Архитектон 2017" - националната награда за архитектура на САБ.

От праисторически времена, през античността, Средновековието и до наши дни в градовете съществуват пространства, където мъдростта намира младостта, където социалните контакти кипят със завишени енергийни нива и където домът и личното пространство постепенно се сливат със заобикалящата го градска тъкан. Тези мултифункционални зони са публичните пространства, за които стойностният дебат в България все още предстои. Дефинициите за добро публично пространство са много, но най-акуратните са неговото определяне като неформална площ, обзаведена или необзаведена с градска мебел, подходящо засенчена или предпазена от атмосферни влияния, характерна с удобни и качествено поставени и дълготрайни настилки, рамкирана от сгради и/или улици и освежена с озеленяване чрез дълготрайна мало- или едрогабаритна растителност. Всеки може да се запита колко са пространствата, отговарящи на тези изисквания в нашите градове, а те наистина са малко или им липсват някои от ключовите компоненти, за да бъдат истинското социално градско средище, за което са предопределени.

Създаването на едно такова пространство е сложна задача, колкото и в България то да е опростено до поставянето на настилки, колчета и осветителни стълбове със съмнително качество в бърз порядък преди избори. Римските форуми и гръцките агори са внимателно планирани, изпълнени без обществени поръчки, но с безкомпромисен авторски надзор, а за тяхното качество като материали и като функция са свидетелство самите те, служейки ни вече десетки столетия. Качествената градска среда все повече навлиза във фокуса както на архитектите, така и по-важно - на администрациите и местните власти, които чрез различни конкурси и публични прояви все повече търсят правилната формулировка и точните задания, за да получат ефективен продукт, който да е синоним на добра организация и симбиоза между различните заинтересовани страни.

Добри примери в тази насока са както няколкото конкурса за площад "Св. Неделя" в столицата, така и конкурсите за нова публична зона на територията на пристанище Бургас, градския център на Ямбол, обживяване на центъра на Добрич. Във всички тези случаи обаче процедурите са тромави, подлежат на няколкостепенен контрол и това резултира в липса на финансиране, промени в движение, компромиси с качеството и най-вече забавяне на реализацията. Баланс трябва да бъде намерен в средата, така че предложенията за градска мебел и обзавеждане да бъдат подчинени на обща концепция по градове, но и гъвкави при разрешителните процедури, включително и чрез промени в Закона за устройство на територията и градските наредби за дизайн и преместваеми обекти. Нужен е нов прочит на нормативните актове, който едновременно да стимулира добрия градски дизайн и качествените публични пространства, да ги контролира и може би най-важното - да ги стимулира да се развиват и да бъдат социалните центрове, които градовете ни заслужават. Дали под образа на мебел, дали на перголи и екзотично озеленяване, дали на графити и арт инсталации, публичните пространства трябва да се анализират добре предварително според нуждите на ползвателите и според перспективите за развитие и само тогава те ще прилепнат като "дрехи, шити по поръчка", към местните общности.

Бъдещето на градските пространства трябва да бъде изцяло фокусирано върху крайния потребител – младежи, възрастни, майки, деца, хора в неравностойно положение, художници, писатели, улични музиканти и артисти, просто пешеходци – целият набор от човешка енергия, правещ едно публично пространство добро, разпознаваемо, красиво, оживено и едновременно безопасно. За тази цел за такъв тип проекти не трябва да бъде щаден ресурс, точно обратното - само целенасоченото финансиране и подкрепата на сложни и смели идеи ще направят публичните ни пространства обекти с добавена стойност - както социална, така неминуемо и икономическа. Мащабирането на успехите в градския дизайн ще стане лесно и осезаемо, след като всички заинтересовани страни трябва осъзнаят своята тежест и да започнат да се стремят към конструктивен дебат и адекватни дискусии със специалисти в сферата на градското планиране. Българските градове имат възможността в новоизградените си, а и в исторически части да започнат преследването на целенасочена политика на иновации при градската мебел и да се превърнат в синоним на адекватно планиране, качествено изпълнение, последващ контрол и поддръжка.

Metropol Parasol

Както нова забележителност за град Севиля, така и инженерно приключение – една от най-големите дървени конструкции, строени някога. Архитект Юрген Майер и Arup разработват този много награждаван уникален силует. Проектът се състои от шест големи дървени чадъра, засенчващи Plaza de la Encarnación и защитаващи археологическия обект под тях. Чадърите, изградени в дървена решетка с форма на гъба, рамкират структурата и създават сенки, които се движат непрекъснато през целия ден. Това е наблюдателна платформа, публично пространство, място за срещи и концерти, ресторанти и кафета, социализация и екстремни спортове, миксирано с археологически разкопки.

Metropol Parasol

V-Plaza by 3deluxe architecture

Още един пример за органичен архитектурен дизайн, V-Plaza е визионерски площад, празник на съвременната мобилност. Велосипедисти и скутери обикалят по органично извити нива, между които има оазиси на спокойствие, водни съоръжения, кафенета и ресторанти. Този хибрид от скейтпарк, детска площадка и градска всекидневна осигурява идеалното място за събиране на младото, динамично общество на Литва.

Публична библиотека – Рапана

Дизайн на Downtown Studio за улична отворена книжарница във Варна, България, който използва инструментите на параметричния дизайн, за да създаде дървена конструкция, която е лека и транспортируема. Проектът - естествена вълнообразна форма, която се развива в полукръг, е изграден от серия дървени модули, които осигуряват обществено пространство с рафтове за съхранение и споделяне на книги.

1 / 2

Публична библиотека – Рапана, Варна

2 / 2

Публична библиотека – Рапана, Варна

Loop of Wisdom

Вълнообразна пешеходна пътека е създадена от базираното в Ротердам архитектурно студио Powerhouse Company като част от плана за развитие в Чънду, Китай. Тази неофициална икона, известна още като Примката на мъдростта, се извива, върти, сгъва и следва богатия озеленен терен през ярък парк, насърчавайки здрави взаимоотношения в естетически баланс.

New Wave Bench на площад "Св. св. Кирил и Методий" в Бургас
Обратно нагоре ↑