- Това е свързано с една по-висша идея, а именно изграждането на бранда „България“. Какви са крачките, с които се движим към тази цел?
- Бранд „България“ е ключово да бъде развиван съвместно от държавата и бизнеса. До момента бизнесът инвестираше повече време и средства за промотиране на дестинацията, но в последно време се засили диалогът между бизнеса и държавата и вярваме, че с общи усилия ще постигнем по-добри резултати.  Активната работа на летище София и откриването на нови линии също са от изключително значение за постигане на по-добри икономически резултати на дестинацията. Новата линия Баку - София, която е една от големите инвестиции в тази посока, отваря врата към пазар с висока покупателна способност. 
- Как се отразява имиджът на дестинацията по отношение качеството на хотелиерската услуга?
- В нашите хотели работим с гости от най-високо ниво – и бизнес, и лайфстайл, и политика. Това, което получаваме като обратна връзка, е, че продуктът ни е над масово предлаганото ниво в 5-звездни хотели в Европа.  Услугите, които се предлагат в петзвездните хотели в София, с малки изключения, са на много високо ниво. Често успяваме да надхвърлим високите очаквания на нашите гости и да покажем, че в България хотелиерството е на световно ниво. Има още върху какво да работим за позиционирането ни като дестинация, но смятам, че в последните години заедно с колегите от бранша вървим в правилната посока. 
- Бизнесът прави големи стъпки, но и се спъва понякога. Кои са основните проблеми, които хотелската индустрия среща в момента?
- Пазарът на труда. Ние много се гордеем със стабилен екип. В Grand Hotel Millennium Sofia нямаме наети служители от трети страни, а сме екип от над 500 души. Успяваме да задържаме кадри, да обучаваме колегите и да ги стимулираме да се развиват. Наскоро отбелязахме 20-ата годишнина на Grand Hotel Sofia с партньори и служители, част от които са с нас през последните две десетилетия. Работим и с университети и професионални гимназии, за да мотивираме младите хора да търсят развитие и професионално израстване в бранша. Факт е, че в сектора работят  хора от различни възрастови групи, което е от голяма полза за нас, защото работят заедно, обменят опит, виждания, гледни точки и черпят нови идеи. Това помага да бъдем по-актуални спрямо новите тенденции.
- Как хотелиерството адаптира изискващата се иновативност?
- С желание, планиране и инвестиции. Групата ни от хотели оперира под независими български брандове и цялата развойна дейност се случва от екипите на място. В тази си роля ние можем да взимаме решенията много по-бързо, да тестваме, да експериментираме. Това е по-трудно за хотели, опериращи под международни брандове, защото процесите за одобряване на промени са по-сложни. Това ни  различава от конкуренцията – взимаме решение да тестваме, ако не постигнем  желания резултат – опитваме с нещо друго, докато не постигнем целите си. Ключово е да си иновативен във всички посоки. От внедряване на нови технологии до имплементирането на идеи и концепции. Възможностите за пътуване ни позволяват да виждаме нови модели и тенденции, които да прилагаме на нашия пазар.  

- Тук идва и един важен момент, в който ролята на държавата също е необходима. Връзката между бизнеса и зелената трансформация каква е - тенденция или фундамент?
- ESG политиките винаги са присъствали в управленските стратегии на успешните компании, но в последните години се забелязва засилване на ролята им както за сформирането на дългосрочни партньорски отношения, така и за развиването на успешна работодателска марка. Все повече от международните ни партньори и гости вземат под внимание отпечатъка върху околната среда, който оставят с всяко пътуване или събитие. Компаниите търсят възможности за устойчив туризъм в сгради от последно поколение, където се минимализира енергийното потребление, рециклират се материали, оптимизират се веригите за доставки на хранителни продукти от местни производители и се инвестира в местните общности. Служителите също стават все по-взискателни към работодателя си и търсят работни места, които изповядват сходни на техните социални ценности. 
Комбинацията от тези фактори променя постепенно и изискванията към самата сграда и оказва влияние върху всички процеси – от генерирането на идеята, през проектирането, до самото въвеждане в експлоатация. 
- Какви са оперативните предизвикателства и отношението им към самата сграда?
- Най-голямото предизвикателство винаги е да се открие балансът между функционалност, устойчивост и естетическа стойност. Когато и трите условия са изпълнени и сградата функционира според нуждите си, резултатът е постигнат. При проектирането на хотели е нужно да познаваш из основи бизнеса. Отлично проектираният хотел е създаден така, че да оптимизира работата на оперативния персонал и да минимализира разходната част.
- Какво е въздействието за оперативните разходи от тази политика?
- Трудно и по-скъпо е да се създаде от нулата подобна политика. Ако говорим за вече съществуваща сграда, внедряването на едни такива стратегии е много по-трудно, когато обектът не е ново строителство, а трябва да адаптираш вече съществуваща архитектура. Обученията на служителите също са от значение за добрата адаптация. В много направления бизнесът може да спести с внедряването на ESG практики и инфраструктура, но инвестицията е доста голяма. Има разлика, когато се планира разходването на средства от началния проект, и в това да инвестираш, за да трансформираш, съответно този вариант е много по-труден.
- В краткосрочен план какво предстои за хотелския сегмент?
- Посоката пред бранша е ясна – въвеждане на ESG политики, създаване на силни работодателски марки, въвеждане на нови обучения, иновации при предлагането и следване на тенденциите в световен мащаб, трансформирани за българския пазар. И разбира се, най-важното за хотелиерството – подобряване удовлетвореността на госта. 

Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT