- Ако трябва да подберем от комплексните проекти на метролиниите, кои за вас са най-впечатляващите постижения - повод за особена гордост?
- Те са много. На всеки участък от всичките 14 етапа, на които са реализирани линиите на нашето метро, и 3 етапа, които се изграждат в момента, няма участък, където да не се е налагало да преодоляваме сериозни предизвикателства.
В исторически план Софийската котловина е била дъно на езеро и поради това горните почвени пластове имат слоеста структура от слаби, предимно водонаситени почви. Поради тази причина твърдите и по-благоприятни за строителство на метро почви са разположени на големи дълбочини. Градската планировка не позволява значителни участъци от метрото да се строят надземно. При тази ситуация, въпреки че слабите почви не са най-добрите за строителство на тунели и метростанции, се налага строителството на подземните участъци в подобни почви.
При строителството на тунелите и метростанциите в слаби, предимно водонаситени почви се налага прилагането на специални методи като водопонижение, дренажни системи за временно отвеждане на водите, което позволява осигуряване на условия за изграждане на конструкциите на станциите и тунелите, заздравяване на почвите чрез инжектиране на циментни разтвори, водонепропускливи гелове и набъбващи полиуретани, изпреварващи тръбни чадъри, разработване на забоя на части, изграждане на временно междинно дъно към тунелните конструкции в слаби почви и др.
В частност при възникване на непредвидени ситуации като пропадания вследствие повредени канализационни колектори и магистрални водопроводи се е налагало във всеки конкретен случай да се разработват и прилагат сложни технически решения.
С оглед запазване на богатата археология на древна Сердика, без да се нарушава нейната цялост, значително предизвикателство беше строителството на МС "Сердика 2" подземно с голямо напречно сечение с отвор 21 м и височина на свода 16 м с двуслойна носеща конструкция с обща дебелина 120 см. Това стана по т.нар. модифициран Нов австрийски тунелен метод с разработване на почвите и изграждане на конструкцията на станцията на части - две опорни пиедритни галерии, сводова част между тях, разработване на опорно ядро и на почвите в дъното с изграждане на обратен свод и затваряне на конструкцията на напречното сечение. Впоследствие се монтира ходроизолацията от два пласта усилено ПВЦ фолио и се изгради на части - дъно, стени и свод, вътрешната носеща конструкция на станцията с дебелина 60 см. Дъното се бетонира върху готовата част на първичната конструкция, стените със специален кофраж, а сводът с разработен преместваем кофраж. Покривната конструкция над разкритата археология под бул. "М. Луиза" се изпълни от наредени плътно една до друга 21 м предварително напрегнати стоманобетонни греди върху предварително изпълнени дълбоки 32 м шлицови стени с дебелина 0.8 м.
Предизвикателство беше укрепването на изкопите на двата еднопътни тунела под подлеза между ЦУМ и хотел "Шератон". При изпълнението на стоманобетонните пилоти ф600 от укрепванията започна неконтролируемо потъване на пилотите с 60 - 80 см на ден. Оказа се наличие на подземна хралупа с размери примерно 6х11х4 м, пълна с вода, и на пилотите не можеше да се осигури челно съпротивление. За да се преодолее този проблем, се наложи встрани от стената да се изпълнят два сондажа с обсадна тръба. От единия се подаваше гъст бетон с ускорители на втвърдяването, а през другия се изпомпваше избутваната от бетона вода. След запълване на хралупата с бетон започна отново безпроблемно изпълнение на стоманобетонните пилоти от укрепването на изкопите.
Друго сериозно предизвикателство беше преминаване на тунелопробивната машина (ТПМ) под подлеза пред университета. Там на трасето на машината се оказаха две мощни колони с диаметър 1 м, подпиращи покривната плоча на подлеза. Трябваше по проект да се разкрият колоните под дъното на подлеза и да се премахнат частите им в обхвата на сечението на ТПМ. Това налагаше изграждането на мощни стоманобетонови греди, обрамчващи колоните с връзка на носещата армировка на колоните и гредите. За целта гредите стъпват на определен брой микропилоти от двете страни на колоните. Проблем възникна при изграждането на тези микропилоти. При изпълнението на пилотите от тях започна на извира напорна вода, която не позволяваше изпълнението на пилотите. Наложи се промяна на предварително приетото проектно решение, като пилотите се замениха с ибоанкери, запънати под заздравеното проектно дъно на пилотите.
Мога да посочвам много примери с предизвикателства, които се налагаше да се преодоляват при строителството на отделните участъци на метрото. Това е спецификата на подземното строителство.