МБАЛДБ "Св. Анастасия"

Локация: жк "Зорница" - Бургас, до УМБАЛ "Бургас"

Инвеститор: община Бургас

Изпълнител: ДДЗД „МБАЛДБ - Св. Анастасия“ с участници "Планекс Бургас" ООД, "Планекс" ЕООД и "Планекс инфраструктура" ООД

Проектант: "Кабано Проект" ООД

РЗП: 28 000 кв.м

Легла: 142

Отделения: Педиатрия; Пулмология; Гастроентерология; Ендокринология и болести на обмяната; Офталмология; Ушно-носно-гърлени болести; Алергология; Дерматология; Физикална и рехабилитационна медицина; Анестезиология и интензивно лечение; Образна диагностика; Клинична лаборатория; Микробиология; Спешна медицина.

Старт на строителството на сградата: 15.01.2024

Завършване: 2026 г.

Локацията на болницата беше определена след анализ на възможните общински терени, които да отговорят на няколко основни изисквания – добра транспортна свързаност с всички населени места в общината и с останалите големи градове като Варна, Пловдив и София, близост до зелени пространства и пълноценно разгръщане на пространствата на болницата. Близостта на голямата университетска болница – УМБАЛ - Бургас, беше най-голямото преимущество на терена, на който създадохме детската болница, заради възможността да се ползва синергично потенциалът на двете лечебни заведения. Постепенно на същия терен беше изградена и хеликоптерна площадка, а в момента там се завършва и сградата на новия Районен център по трансфузионна медицина (РЦТХ) - Бургас. Така на входа на Бургас, с добра възможност за връзка с останалата част на общината, но и с други градове, на 350 метра от парк "Езеро" и от морето, създадохме медицински кампус, в който могат да се предоставят пълноценно и с координирана взаимовръзка между лечебните заведения съвременни медицински услуги.

ЕИБ предостави безвъзмездна техническа помощ за планирането и реализацията на проекта с модел, включващ архитектурната концепция и финансово планиране за десетилетие напред.

Първо бихме искали да коментираме участие на консултанта IDOM, който с изключителния си професионализъм и огромен опит в изграждането на лечебни заведения в цял свят направи нашия проект толкова успешен и възможен в оптимални срокове. Подходът по планиране и проектиране дори на най-дребните подробности и функционални взаимовръзки и зависимости, въвеждането на строителното информационно моделиране (СИМ) (BIM – Building Information Modleing) ни показаха един напълно нов процес на реализиране на подобен мащабен инвестиционен проект, което ни даде друга гледна точка и към останалите големи проекти на общината, включително и чрез използването на СИМ, като възможност за избягване на грешки и за пестене на парични средства, но и за радикално подобряване на качеството и скоростта на строителния процес чрез подобряване на сътрудничеството между партньорите в строителството.

IDOM направиха възможно и предварителното определяне на обхвата на техническото професионално оборудване и обзавеждане на болницата. Благодарение на тях успяхме да осигурим необходимото качество на медицинската грижа, като едновременно с това бяха заложени и основните финансови източници за бъдещото развитие на лечебното заведение.

Европейската банка от своя страна подпомагаше всеки етап от реализирането на проекта, прави връзка с партньори от останалите европейски страни, промотира болницата, но най-вече гарантира, че всичко се случва по правилния начин и при използване на най-добрите европейски практики.

Финансирането на такъв мащабен проект е сложна задача,

защото предполага осигуряване на средства от различни източници и усвояването им по различни правила, а това изисква и добра координация при разходването на отделните парични потоци – при това в една не особено спокойна и предвидима среда и икономически, и политически - през последните години.

Изграждането и оборудването на болницата беше финансирано от няколко основни източника – заем от Европейска инвестиционна банка, средства от държавния бюджет, средства като безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз по програма „Развитие на регионите“ и разбира се, собствени средства на общината. Балансът между всички тези източници е сериозно предизвикателство и ние продължаваме да се борим с него, защото отчитането на средствата ще продължи поне още година.

На всеки етап от изпълнението на проекта са прилагани всички изисквания на Закона за обществени поръчки, като при подготовката на документите за основните процедури и най-вече за инженеринга сме се възползвали от подкрепата и експертизата на чуждестранния консултант. Убедени сме, че сме успели да осигурим отлични изпълнители за проектирането и строителството, както и за доставката на оборудване и обзавеждане. Това се вижда по резултата.

Болницата е напълно готова за прием на пациенти.

Получено е вече и разрешение за извършване на дейност от страна на Министерството на здравеопазването, сега текат и преговори с Националната здравноосигурителна каса. С други думи, съвсем скоро детската болница ще започне да работи.

Осигуряването на достатъчно и различни източници на финансиране беше сериозно предизвикателство. Но най-сериозното и устойчиво предизвикателство беше и си остава осигуряването на достатъчно лекари и медицински сестри, които да подкрепят реализирането на проекта. Всички знаем, че в здравеопазването има криза за професионалисти, в детското здравеопазване тази криза е двойно по-сериозна.

Затова за нас е особено ценно, че успяваме да убедим все повече лекари, сестри, лаборанти буквално от цялата страна да дойдат тук и да станат част от голямата идея за детската болница на Бургас, да се включат в реализирането на мечтата за нов вид здравна грижа за деца. Неслучайно слоганът на болницата е „При нас е различно!“ – защото искаме всички при нас да е различно – и като среда за лечение, и като качество на грижа, и като топлота и емпатия на обслужване на пациентите ни. Защото децата на Бургас, на Югоизточна България го заслужават.

Приложеният модел за финансиране на експлоатацията на болницата е в съответствие с нормативно определения в България.

Стратегията за развитие акцентира по-скоро върху допълнителните възможности за осигуряване на ресурс за развитие на лечебното заведение – предлагане на уникални услуги, привличане на изключителни професионалисти, разширяване на обхвата (вкл. териториален) на пациентите, въвеждане на клинични изпитвания и т.н., така че екипът на „Света Анастасия“ да може да работи спокойно и заедно с това да имат възможности за развитие на самата дейност, за правене на наука и иновации, както се случва с останалите детски болници в Европа.

Детската болница в Бургас е общински, регионален проект. Тя е плод на усилията на много и различни институции на местно ниво, в центъра е на голям регионален проект, който обединява 18 общини. Но ние нямаме амбиции да даваме препоръки за създаването на Национална детска болница, която трябва да реши други проблеми, да преодолее други предизвикателства и да обедини други, национални участници. Готови сме и разказваме за пътя, по който ние преминахме, но пътят на Националната детска болница е различен и вероятно много по-сложен от този на нашата детска болница в Бургас.

Може ли да припомним основните параметри на проекта и най-специфичните изисквания, произтичащи от медицинската функция на сградата?

МБАЛДБ „Св. Анастасия“ е високоспециализиран болничен комплекс с близо 28 000 кв.м разгъната застроена площ, развит на девет нива, едно сутеренно, едно полусутеренно и седем надземни.

Функционалната програма включва 26 структури, клиники, отделения и лаборатории, обхващащи 27 медицински специалности. Предвидени са 142 болнични легла.

От строителна гледна точка най-съществена е взаимовръзката между тези функции. Болничната сграда е система от различни режими, всеки със специфични изисквания към достъпа, микроклимата, санитарно-хигиенните условия, инженерната обезпеченост и безопасността.

Особено важно беше разделянето на потоците. Пациенти, спешни случаи, придружители, медицински персонал и обслужващи дейности трябва да бъдат организирани така, че да се минимализират нежеланите пресичания. Именно тази функционална логика стои зад осемте самостоятелни входа, единадесетте асансьора и четирите стълбищни клетки.

Тук трябва да подчертая и ролята на проектантския екип. При болнична сграда доброто проектно решение е фундаментът, върху който стъпва цялото изпълнение. Работата с проектантите продължава и на строителната площадка, защото при толкова наситен с инсталации и медицинска технология обект възникват множество интерфейсни казуси, които изискват бърза и компетентна координация.

Проектът получи техническа и финансова подкрепа от Европейската инвестиционна банка. Как се отрази участието на ЕИБ върху реализацията?

Участието на Европейската инвестиционна банка беше стратегически важно още във фазата на подготовка. Проектът беше структуриран с международна консултантска експертиза, включително чрез екипа на IDOM, и това даде сериозна рамка на функционалното планиране и дългосрочния модел на болницата.

За нас като изпълнители това означаваше работа в среда с висока степен на проследимост на решенията. Всеки технически въпрос трябваше да бъде разглеждан не само през непосредственото изпълнение на СМР, а през бъдещата експлоатация и жизнения цикъл на сградата.

При болница не е достатъчно една система да бъде монтирана и приета. Тя трябва да бъде надеждна, поддържаема и съвместима с останалите системи в дългосрочен период.

Проект от такъв мащаб не може да бъде реализиран само с технически капацитет. Как оценявате ролята на община Бургас и лично на кмета Димитър Николов?

Един проект може да има силни проектанти, компетентен инженеринг и доказани строителни компании, но ако зад него няма последователна институционална воля, той може с години да остане само концепция.

При МБАЛДБ „Св. Анастасия“ основният двигател на проекта безспорно беше кметът на Бургас Димитър Николов. И смятам, че това трябва да бъде казано високо и ясно.

Строителството е само видимата част от един много по-дълъг инвестиционен процес. Преди първата копка стоят години работа по обосноваване на необходимостта от болницата, структуриране на проекта, привличане на международна експертиза, функционално планиране, финансов модел, подготовка на процедури и координация между множество институции.

Именно тук ролята на кмета Димитър Николов и екипа на община Бургас беше решаваща. Проектът беше последователно отстояван и придвижван през сложни административни, финансови и организационни етапи.

От позицията на човек, който беше непосредствено ангажиран с изпълнението на терен, мога да кажа, че личната ангажираност на кмета беше видима през целия процес. Това не беше обект, който възложителят е предал на изпълнителя и след това е наблюдавал дистанционно. Имаше постоянен интерес към напредъка, ангажираност при възникване на проблеми и готовност за координация там, където решенията изискваха взаимодействие между различни институции и участници.

„Св. Анастасия“ има много автори: инженери, проектанти, строители, медицински специалисти, международни консултанти и експерти. Но човекът, който превърна необходимостта от детска болница в последователна институционална кауза и не позволи тя да остане само идея, е Димитър Николов.

Без неговата лична ангажираност, постоянство и управленска воля този проект трудно би достигнал до реализация в този вид и мащаб.

Проектът включва 8 самостоятелни входа, 11 асансьора и 4 стълбищни клетки. Как гарантирахте качеството и правилното разделяне на потоците?

При болнична сграда вертикалната и хоризонталната комуникация е част от медицинската технология на обекта. Затова контролът не може да бъде сведен до проверка на отделен асансьор, стълбищна клетка или вход.

Подходът включваше контрол на съответствието с работните проекти, координация между архитектурната част и инженерните инсталации, проверка на геометричните параметри и монтажните допуски, както и съгласуване на евакуационните направления, противопожарните решения, достъпната среда и контрола на достъпа.

Контролът беше поетапен: входящ контрол на вложените продукти и съоръжения, контрол по време на монтажа, проверка на скрити работи и функционални изпитвания на завършените системи.

Какви бяха основните инженерни предизвикателства при интегрирането на специфичното медицинско оборудване?

Това беше един от най-сложните аспекти на проекта. Финалното медицинско оборудване беше избрано около средата на изпълнението, а всяка високотехнологична система има конкретни изисквания към електрозахранването, охлаждането, вентилацията, конструктивната носимоспособност, геометрията на помещенията и транспортния габарит.

Показателен пример е доставката на ядрено-магнитния резонанс. Поради габаритите и масата на апарата беше запазен временен транспортен маршрут на съответното ниво, като част от преградните стени по трасето не бяха изпълнени до позиционирането му.

След доставката възникна и второ сериозно инженерно предизвикателство. По изискване на доставчика Siemens трябваше да бъде осигурено непрекъснато електрозахранване с висока мощност, необходимо за поддържане на апарата в безопасен режим. На този етап обектът все още не разполагаше с необходимото постоянно захранване в завършен експлоатационен режим, което наложи реализация на временно инженерно решение.

Това е добър пример защо медицинската апаратура трябва да се разглежда като част от инженерната концепция и строителната последователност.

При договорна стойност близо 68 млн. лв. без ДДС как управлявахте рисковете по веригите за доставки и ценовите флуктуации?

При подобен проект управлението на доставките е част от управлението на критичния път. Голяма част от специализираните продукти и системи не могат да бъдат заменяни свободно с налични пазарни аналози, защото трябва да отговарят на конкретни технически, нормативни, санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания.

Затова още при планирането идентифицирахме позициите с дълъг срок на производство и доставка и проследявахме производствения и логистичния цикъл.

Критична беше синхронизацията между доставка и строителна готовност. Прекалено ранната доставка създава рискове при съхранението и опазването, а закъснялата може да блокира довършителните работи и комплексните изпитвания.

Как специфичните нужди на децата повлияха на визуалната концепция като фасадите с обемно-заоблени ъгли и цветни акценти, за да изглежда сградата по-малко стресираща?

Още на ниво концепция е търсена мека, природосъобразна форма. Заоблените ъгли на сградата са заложени от IDOM и не са само естетика — те имат и аеродинамична функция, която допринася за по-устойчивата ѝ експлоатация.

Ние надградихме фасадите с нови елементи на пластика и цвят. Искахме да получим повече уют и спокойствие на архитектурата - болницата да не е страшна — да е приветлива и интересна, за да може децата, като влизат в нея, поне от сградата да не ги е страх! Цветните рамки са с малка площ, но внасят колорит в неутралната естетика и придават на сградата ведър, приветлив вид — търсен психологически ефект, а не украса. Същата цветова логика продължава и вътре: в приемното пространство и в зоните за отдих по етажите, така че усещането за комфорт да не свършва на входа.

Как сградата се интегрира в своя контекст?

Да си го кажем направо: теренът не беше представителен. Новата сграда стъпи върху бивш стопански двор в доста неугледно състояние, в рамките на действащия болничен комплекс. През него минаваха морално остарели мрежи, а отгоре — въздушен топлопровод, който освен физическо ограничение беше и визуално несъвместим с търсения облик на пространството.

Затова част от проекта беше и мащабна реконструкция на инфраструктурата: изцяло нови площадкови ВиК мрежи — битова и дъждовна канализация и водопроводи, демонтаж на въздушния топлопровод и полагането му под земята в трасето на съседната улица, изцяло реконструиран трансформаторен пост, нови дизелгенератори и площадки с криогенни съдове за кислород, които вече обслужват и УМБАЛ – Бургас, и детската болница.

Обмислен е и достъпът: линейките имат независим подход и самостоятелен служебен вход-изход, до Спешното отделение има специализиран паркинг, а за посетителите — места в имота и в съседните общински паркинги, включително за хора с увреждания. Съвместяването на всичко това изискваше прецизен синхрон между проектантите по части, експлоатационните дружества и община Бургас — и резултатът е терен, който днес работи безконфликтно.

Какви конкретни архитектурни решения заложихте за максимализиране на естествената светлина и контрол на слънчевото облъчване във вътрешните пространства?

Болничните стаи са ориентирани приоритетно на юг и изток, а остъкляването им осигурява ослънчаване в дълбочина над нормативните изисквания. На запад, където слънцето е по-тежко, са организирани тераси като дворни пространства, засенчени от горните нива: на петия етаж — полуоткрито пространство за игри, а на седмия — покрит двор за отдих и занимания на открито.

Тези площадки не са екстра, а част от лечението. Идеята е децата да общуват, да играят и да се чувстват в обстановка, близка до нормалното им ежедневие — усещането за общност помага за по-бързото възстановяване. В същата посока работят и оборудването, обзавеждането и цветовите решения в интериора, подбрани така, че средата да е близка до детската психика.

Проектът предвижда обособени зони за почивка в двора и на покривите на сградата. Как тези рекреационни пространства са интегрирани в облика на болницата, така че да отговарят на строгите норми за безопасност при престой на деца?

Всички зони, достъпни за малките пациенти, са обезпечени с парапети, преградни решетки, зелени прегради и необходимото оборудване. Но нека бъдем честни: никоя архитектура не замества човешкото внимание — децата остават под постоянното наблюдение на медицинския персонал и на придружителите си.

Дворът е обмислен колкото и сградата: благоустроен и озеленен, с малки „острови на спокойствие“ за отдих, така че новият обект да се впише органично в болничния комплекс. Има и една скрита екологична подробност — подземен резервоар северно от сградата събира дъждовната вода от покривите и площадката и с нея се поливат зелените площи.

А главната задача си остава една: правилно лечение и спокоен престой на децата, разнообразени с игри и забавления винаги когато състоянието им го позволява. Вярваме, че тази сграда прави точно това възможно.

Вижте стaтиятa в бpoй 4/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT