Пазари и инвестиции

Eurostat Housing in Europe 2021

Споделяне

Как живеят хората в ЕС, каква е достъпността на жилищата, какви са разходите и качеството на обитаване и къде е България 2010 - 2020

В Европа съществуват големи различия в размер, тип и качество на обитаваните жилища, както и по отношение на типа собственост - собствени или под наем. Развитието на цените на имотите и наемите също варират значително в зависимост от дадената държава.

Изследването на Евростат Housing in Europe – 2021 показва особеностите на жилищния сектор в страните от ЕС - в къща или апартамент, собствена или под наем, размер и качество на жилището, както и въздействие върху околната среда.

Как са нараствали цените и наемите през последните десетилетия? Доколко са достъпни жилищата в градовете и селските райони?

Специален раздел за жилищното строителство анализира строителния сектор - неговата добавена стойност в националните икономики, броят на заетите лица, делът на земята за жилищни цели и на разрешенията за строеж на жилища.

Къща или апартамент, собствени или под наем

Собственост или наемане на жилище - този въпрос има различни отговори в страните от Европейския съюз. През 2020 г. 70% от населението в държавите от ЕС са живеели в собствен дом, а 30% - под наем. Най-високи са нивата на собственост в Румъния - 96%, Словакия - 92%, Хърватия и Унгария - 91%, в Германия 50% от хората живеят под наем, следват Австрия (45%) и Дания (41%).

* В България 84.3%  от населението имат собствено жилище, 17.5% живеят под наем

 

Над две трети от населението на ЕС обитава къщи

Обитаването на къща или апартамент, в града или селото също е различно - 53% от цялото население на ЕС обитава къща, 46% - апартамент. С 92% Ирландия е на първо място сред обитателите на къщи (включително редови къщи), следват Хърватия (78%), Белгия (77%) и Холандия (75%). Най-висок дял на обитаване в апартаменти има в Испания (66%), Латвия (65%), Естония (61%), Гърция и Литва (59%). В градска среда 72% от гражданите на ЕС живеят в апартаменти и 28% в къщи, в крайградски зони - 59% в къщи и 41% в апартаменти, в селски райони - 82% са в къщи и 18% в апартаменти.

* 53% от българите притежават градска или селска къща, 46% притежават само апартаменти

Размер на жилището и гъстота на обитаване в ЕС: средно по 1.6 стаи на човек

Средно на един човек в ЕС се падат 1.6 стаи, като най-високи са числата в Малта - 2.3, Белгия и Ирландия - 2.1, в другата част на скалата са Румъния - 1.1 на човек, Хърватия, Латвия, Полша и Словакия - 1.2 стаи на човек.

Друг показател е броят на хората в домакинство - средно по 2.3 души, който варира от 2.9 в Словакия, 2.8 в Полша и 2.7 в Хърватия до 2 в Германия, Дания, Финландия и Швеция.

* Средно на човек в България се падат 1.3 стаи

Качество на жилищата: Около 18% от населението на ЕС - в пренаселено жилище

През 2020 в ЕС 17.8% от населението са обитавали жилище с недостатъчно площ, като делът спада от 19.1% през 2010 г. Най-високи са числата в Румъния (45.1%), Латвия (42.5%) и България (39.5%), най-ниски - в Кипър (2.5%) и Малта (4.2%).

32% от населението на ЕС - в слабо населени жилища

На другия край на скалата по пренаселеност е жилището с прекалено малък брой обитатели. Класически пример са възрастни двойки след израстване и напускане от децата на семейното жилище. През 2020 в такива условия са живели 32% от жителите на ЕС - колкото и през 2010 г. Най-високо е нивото на слабо населени жилища в Малта (72.5%), Кипър (71.4%) и Ирландия (63.3%), най-малко - в Румъния (7.1%), Латвия (10.3%) и Гърция (11.0%).

* Средно едно жилище в България е обитавано от 2.4 души

© UNSPLASH.COM

Еволюция на цените на жилища, наемите и инфлацията

Цени и наеми на жилища

От 2010 до 2020 - 26% ръст на средните цени на жилища в Европейския съюз

Налице е постоянен ръст на цените на жилища след 2013 г., особено ясно изразен между 2015 и 2020 г. в 23 държави - Естония (+108%), Унгария (+91%), Люксембург (+89%), Латвия (+81%) и Австрия (+77%), спад е регистриран в Италия (-15%), Испания (-5%) и Кипър (-4%).

Наемите също са се увеличили средно с 14% - Естония (+145%), Литва (+107%) и Ирландия (+63%), намалели са в Гърция (-25%) и Кипър (-5%).

Инфлацията е нараснала с 14% за същия период - Унгария и Румъния (+26%), Естония (+25%), Чехия, Литва и Австрия (+20%). Най-нисък е нейният ръст в Гърция (+2%), Ирландия и Кипър (+5%).

* България регистрира ръст на цените на жилищата за десетгодишен период със 137.4%. Ръстът при наемите на жилища е 109.6%

Разходи на жилища

Разходите на едно жилище варират значително в рамките на страните от ЕС - в Ирландия те са с 84% по-високи от средното за ЕС, Дания (66%) и Люксембург (64%). Най-ниските разходи са регистрирани в България (65% под средното за ЕС) и Полша (61%).

Разходите на жилищата са нараснали в 16 от държавите - най-много в Ирландия (от 17% под средното до 84% над средното за ЕС) и Словакия (от 44% до средното за ЕС), и са намалели в Гърция (от 8% под средното до 32% под средното) и Кипър (от 8% до 26%).

* Най-ниските разходи на жилище са регистрирани в България (65% под средното за ЕС)

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Строителните разходи за жилищно строителство - ръст със 17% за 10 години за Европейския съюз

Цената за изграждане на ново жилище в ЕС е нараснала особено очевидно след 2016 г., общо със 17%. Най-голямо е повишението в Унгария (+63%), Румъния (+49%), Латвия (+46%) и Литва (+39%). Единствено Гърция регистрира намаление с 6%.

* В България ръстът на строителните разходи за жилища към 2020 г. се е увеличил спрямо 2015 г. с 14%

Достъпност на жилищата: най-високи са експлоатационните разходи в градовете

Ръстът на цените на жилищата и наемите увеличава трудностите за поддръжка, която достига до над 40% от разполагаемия разход на домакинство. През 2020 г. 12.3% от градското население живее в домакинства с подобни затруднения, при селското население процентът е 7. Разходите за поддръжка на жилищата са по-високи в градовете, отколкото в селските райони, с изключение на България, Румъния, Хърватия и Литва. Най-високи са разходите за поддръжка за градското население в Гърция (36.9%), Германия (22.2%) и Дания (20.3%), за селските райони високи са стойностите за поддръжка на жилища в държави като Гърция (23.9%), Германия (17.6%) и България (16.4%).

Една пета от разполагаемия доход - за жилището на домакинството/ток, газ и т.н.

Друг показател за достъпността на жилището е размерът на дела на разходите за жилището като част от разполагаемия доход. Средно в ЕС през 2020 г. 20.1% от разполагаемия доход е бил за разходи за жилището, най-високи са нивата в Гърция (36.6%), Германия (29.7%) и Дания (26.4%).

При хората с разполагаем доход под 60% от средния за дадената държава (в риск от бедност) делът на разходите за жилището от техния разполагаем доход се увеличава до 40.2% средно за ЕС. При хората с разполагаем доход над 60% от средния за дадената държава делът на разходите за жилища спада до 16% средно за ЕС към 2020 г.

* България: При хората с разполагаем доход под 60% от средното за страната разходите за поддръжка за жилища достигат 38.9%, а при хората с доходи над 60% от средното - 18.3% от разполагаемия доход

Намалява делът на хората в домакинства с просрочени ипотеки, наеми и сметки

Изоставането в плащанията по ипотеки, наеми или битови сметки е друг индикатор дали разходите за жилищата са прекалено високи. Въпреки че цените на жилищата и наемите са се увеличили в периода 2010 - 2020, делът на хората в домакинства с изоставане в плащанията на ипотеки, наеми или битови сметки в ЕС е спаднал от 12.4% през 2010 до 8.6% през 2020 - Гърция (36.5%), България (23.6%), Ирландия (15.1%), Румъния (14.8%) и Кипър (14.7%), най-малък е спадът в Чехия (3%), Холандия (3.2%), Люксембург и Швеция (4.9%).

* България: Делът на домакинствата с просрочени ипотеки, наеми и сметки е 23.6%

Брутната добавена стойност в строителния сектор: 6% от БВП

Развитието на строителния сектор се измерва чрез генерираната брутна добавена стойност като дял от общия размер на БДС за икономиката, а именно между 5 и 6% за ЕС. Тя е била най-висока през 2010 г. - 5.7%, намалява до 5.1% от 2014 до 2017 и нараства отново до 5.6% през 2020 г. Най-голямо е било намалението в 14 държави, сред които Гърция, България и Испания, ръст отбелязват Ирландия, Латвия, Дания, Германия и Унгария. През 2020 г. най-голям е бил делът на строителния сектор в БДС във Финландия (7.5%), Литва и Румъния (7.3%), Полша (7.2%), Австрия и Латвия (7%).

Друг начин за оценка на строителния сектор е по броя на предприятията и на заетите лица по регионите от второ ниво на самоуправление (NUTS 2). През 2018 г. на първо място са парижкият Ил де Франс (155 000 предприятия в сектора), Ломбардия, Италия (97 000) и още два френски региона - Provence-Alpes-Côte d’Azur (78 000) и Rhône-Alpes (76 000). По брой на заети лица в строителството съответно там работят 544 000 в Ил де Франс, Ломбардия (255 000), Каталония (213 000) и Мадрид (208 000).

* България: Брутната добавена стойност в строителния сектор е 4.9% за 2020 г.

© UNSPLASH.COM

Инвестициите в жилищно строителство: 5.4% от БВП през 2020 в ЕС

През 2020 г. 5.4% от БВП в Европейския съюз са инвестирани средно в жилищния сектор - от 7.6% за Кипър, 7.1% във Финландия и 7% в Германия до 1.1% за Гърция, 2% в Полша, 2.1% в Ирландия и 2.3% в Словения.

* В България инвестициите в жилищно строителство през 2020 г. са 2.9% от БВП

Гъстота на застрояване: Разрешителните за строеж на жилища в ЕС намаляват

Броят на разрешителните за строеж на жилища в ЕС намалява до 2013 г. и след това се увеличава до 2019 г. През 2020 г. спадът е с 8%, а за целия период 2010 - 2020 - 11%. Разрешителните за строеж са се утроили в Естония (+242%), следват Ирландия (+141%) и България (+129%). Най-голям е спадът в Гърция (-63%), Италия (-59%) и Испания (-46%).

* В България ръстът на разрешителните за строеж на жилища от 2015 до 2020 е 70.5%

Почти 3% от земята в ЕС е използвана за жилищни цели

Според данните на Eurostat почти 75% от земята в ЕС се използва за селско стопанство и гори и 2.9% - за жилищни проекти. Най-висок е делът на земята за жилища в района на Берлин (33%) и Бремен (31%), и най-малък - в Арагон, Испания (0.2%), и Övre Norrland в Швеция (0.3%).

* Дял на използваната земя за жилищни проекти в България по региони: Североизточен район за планиране - 2.2%, Северен централен - 0.9%, Северозападен - 1%, Югозападен - 1.7%, Южен централен - 1.2%, Югоизточен район за планиране - 0.6%.

Вижте статията в дигитален формат в брой 2/2022 на списание ГРАДЪТ

Обратно нагоре ↑