
Вижте cтaтиятa в бpoй 3/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT
Промениха ли се работните модели на компаниите и офисите им?
През последните няколко години, когато говорим за работна среда, неизменно изникват като тема за дискусии няколко основни въпроса. Докато в интересните времена на COVID ситуацията и ориентирането на всички ни след нея това бяха въпросите за един милион долара, с времевото отдалечаване от тази екстремна ситуация те започват все повече да намират по-ясен отговор. Едва ли има специалист в света, който може категорично да застане зад доказан и работещ еднакво за всички модел, но практиката ни от последните 2 години оформя ясна тенденция и мнение, базирано на комуникацията ни и работата ни с компании, които не просто трансформираха и нагласяха съществуващите си офиси към новото време, но предприеха стъпката да изградят изцяло ново работно пространство, взимайки предвид особеностите на бизнеса си и желанието на хората.
Често, когато говорим за работна среда и промяната й, в съзнанието ни се проектира образът на технологичните компании като основен двигател за революциите в работната среда. Практиката ни позволява да имаме преки наблюдения и опит със световните лидери, идващи и от други зони на бизнеса и най-вече с различен профил на самите хора в тях. Този широк поглед ни позволява да намерим разликите, но и най-вече приликите между големите международни компании в решенията и отговорите им на поставените по-горе въпроси.
Отговорът е ДА. Но не категорично и не 100% за всички. Ясно е, че спецификата на работата на различните компании е индивидуална и това налага различен подход и решения към всеки проект, така че да предложи работещ модел и съответната функционална среда за всяка от тях. Още по-любопитно е, когато скъсим фокуса дори само върху една компания и видим как различните й екипи имат нужда от индивидуален подход, за да функционират добре всеки ден. Някои от тях могат да работят изцяло отдалечено и в дигитална среда и да използват офиса като място за срещи и пряка жива комуникация, но други все още са свързани с ясното си присъствие в офиса, работата с конфиденциална информация и клиенти.
Немислимо е да приложим един и същ модел дори само за една компания в офис пространството й, да не говорим да се подмамим от идеята, че имаме готово решение за всички. Зоните за колаборация са много добър пример. Това беше „генералното“ решение за новите хибридни модели на работа. Имаме нужда от повече зони, където да се срещаме. Като допълнителен бонус тези зони изглеждат чудесно, „разчупват“ пространството и внасят разнообразие.
Абсолютно вярно, но не за всички. Тази тенденция беше и продължава да бъде смело и често на сляпо прилагана масово на места, където хората поради спецификата на работата си просто нямат нужда от нея. Факт е и че тези зони намират все по-голямо приложение и присъстват в офисните пространства, но прилагането им трябва да е премерено и не на всяка цена.