Последните години картината на пазара на недвижими имоти е интензивна и разноцветна. Градовете растат, свободните терени намаляват, а границите между „подходящо“ и „немислимо“, що се отнася до парцели за строителство, постепенно се размиват. В този контекст жилищните сгради, разположени в непосредствена близост до гробищни паркове, вече не са изключение, а част от новата градска реалност. Локации, които дълго време са били възприемани като крайни, неудобни или социално неприемливи, все по-често попадат във фокуса на инвеститори и архитекти.

Макар за много хора близостта до гробищен парк да носи културни, религиозни и емоционални натоварвания, редица европейски и световни примери показват, че подобно „съседство“ може да функционира като тиха, зелена и дори привлекателна градска среда. Да, трудно се възприема на пръв прочит, но като се поставят на везната плюсове и минуси, не може да се скрие, че положителните страни не са никак малко.

Европа вече дава пример с някои градове, в които гробищните паркове отдавна са интегрирани в урбанистичната тъкан – не като табуирани територии, а като зелени буферни пространства на памет и спокойствие.

Имат ли бъдеще жилищата до гробищни паркове?

Да. Имат. Маргиналните пространства тепърва предстои да се обособят като едни от най-търсените за инвестиция места по много причини. Сред най-основополагащите са водещите концепции при планирането на жилищна среда в близост до гробищни паркове. При тях ключови са няколко принципа: ясно и конкретизирано отстояние, визуален и функционален буфер, озеленяване и почит към мемориалния характер на мястото. Сградите, които вече са построени в близост до такива места, залагат на ниска до средна етажност, ориентация на сградите, така че да няма пряка гледка към гробището, както и създаване на междинни зелени пространства.

Фактори като тишина, липса на интензивен трафик, установена средата (около гробищните паркове не може да се презастрои) и наличието на многовековна растителност често се оказват положителни за качеството на живот – при условие че архитектурните решения са съобразени с контекста на пространствата, както и с нуждите на живеещите наоколо.
 

Предимствата на подобно местоположение

Както всяко нещо – и това си има своите предимства. От урбанистична гледна точка гробищните паркове често представляват големи, уредени зелени площи, които осигуряват тишина, по-чист въздух и отворени пространства – качества, все по-рядко присъстващи в плътно застроените централни части на градовете. За някои купувачи това означава гарантирана гледка, чист въздух, тишина, големи свободни площи, гаранция за липса на бъдещо застрояване и по-спокойна среда. В градове, където гробищата се поддържат като градски паркове, те се превръщат в част от ежедневния живот – място за разходки, размисъл и културна памет. Интегрираното мислене за живот в близост до тези места със символична натовареност изисква преосмисляне на традиционните граници между мемориално и жилищно пространство. Вместо да се възприемат като конфликтни територии, тези зони могат да функционират в симбиоза, когато архитектурата подходи с необходимата чувствителност, ясно зониране и уважение към контекста. Разбира се, в българската действителност има още доста какво да се желае и постига, за да догоним тези резултати, но едно е сигурно – началото е поставено.

Арх. Андрей Андреев и инж. Методи Костадинов са сред онези професионалисти, които подхождат към архитектурата не като към сбор от ограничения, а като към поле за осмислени решения. За тях близостта до мемориални пространства не е табу, а специфичен контекст, който изисква по-голяма чувствителност, отговорност и ясно архитектурно намерение.

В свят, в който градската среда все по-често се формира от компромиси и краткосрочни решения, те избират по-сложния път – да работят със среда, натоварена със символика, тишина и памет. Именно там архитектурата е призвана не да доминира, а да съжителства, да уважава и да допълва.

Проектът ТАUРЕ е резултат от това разбиране, комбинирано с опит, а резултатът безспорно е създаване на качествена жилищна среда, която не игнорира контекста, а го превръща в част от своята идентичност.

ТАUРЕ е иновативен жилищен проект, който представлява новаторски подход в развитието на жилищните среди, поставяйки фокус върху интеграцията на устойчиви практики, напреднали технологии и качество на живот. Целта на проекта е да създаде съвременни градски пространства, които отговарят на най-високите стандарти за екологична ефективност и жизнен комфорт.

Арх. Андрей Андреев и инж. Методи Костадинов споделят една обща цел: да създадат не просто домове, а среда, която стимулира сетивата, вдъхновява ума и подкрепя устойчивия начин на живот. ТАUРЕ е концепция за живот с минимално въздействие върху околната среда и максимален комфорт – среда, която съчетава функционалност, красота и отговорност към бъдещето.

ТАUРЕ не е просто сграда – тя е интелигентно проектирана среда за живот, която поставя в центъра човешкото преживяване и ценността на природата. С минимален въглероден отпечатък, оптимално използване на ресурси и внимателно съчетание на технологии и природа, проектът предлага ново измерение на устойчив и качествен живот.

Предизвикателствата и как могат да се преодолеят

Основните недостатъци са ясни и изцяло свързани с психологическия дискомфорт, културните нагласи и страха от стигматизация на имота. Тук идва ред на работата, която трябва да свършат архитекти и инвеститори, за да успеят да неутрализират всички тези предразсъдъци чрез съобразен дизайн, плътно озеленяване на площите, ясно обособени буферни зони и комуникация на предимствата на средата вместо избягване на темата.

Иновативни подходи и бъдещи възможности

Интегрирането на гробищните паркове в мрежа от зелени коридори, велоалеи и пешеходни маршрути, както и третирането им като част от градската екология отварят нови възможности. Вместо „край на града“ те могат да се превърнат в негови тихи, устойчиви ядра, които дори биха подпомогнали възприятието на идеята за смъртта като нещо, което е част от живота, част от човека и няма нищо лошо или срамно в това да живееш в близост до гробищен парцел.

Жилищата до мемориални паркове имат бъдеще – но не навсякъде и не на всяка цена. Успехът им зависи от културния контекст, качеството на планиране и способността градът да приеме паметта като част от живата си тъкан. В свят на ограничени ресурси и растящи градове подобни локации все по-често ще бъдат поставяни „на масата“. Въпросът не е дали ще ги използваме, а как.

ТАUРЕ е иновативен жилищен проект, който представлява новаторски подход в развитието на жилищните среди, поставяйки фокус върху интеграцията на устойчиви практики, напреднали технологии и качество на живот.

В обществото все още съществуват резерви към подобни локации. Смятате ли, че това се променя?

Да, наблюдаваме постепенна промяна. Все повече хора започват да оценяват реалните характеристики на средата и всички позитиви, които носи със себе си (по-горе изброените), а не да се водят само от предразсъдъците. В редица европейски градове жилищата в близост до гробищни паркове се възприемат като напълно естествена част от градската структура, а често и като привилегировано местоположение. Смятам, че и в България вървим в тази посока, особено когато проектите са добре обмислени и комуникирани.

Какъв е основният архитектурен урок от подобни проекти?

Качеството на живот не се определя само от сградата, а и от средата около нея. Понякога именно липсата на определени функции – индустриални, търговски, логистични – се оказва най-голямото предимство. Когато архитектурата умее да разчете контекста и да работи с него, а не срещу него, се получават устойчиви и дългосрочно ценни жилищни среди, каквато е и амбицията на ТАUРЕ.

Макар в България темата все още да е чувствителна, международният опит показва, че нагласите постепенно се променят. За по-младите поколения и за хората, търсещи качество на средата, а не осланящи се само на символика и сантимент, близостта до гробищен парк все по-често се възприема прагматично – като съседство със зелена площ, а не със страх и черни мисли.

TAUPE не е просто луксозна жилищна сграда – това е дом с характер, който обединява простор, спокойствие, традиция и история.

Четириетажният проект е изграден около три водещи принципа: светлина, въздух и свобода на движение. Минимализмът е водещ във визията и отговаря на потребностите и динамиката на съвременния човек.

Сградата предлага 30 отлично организирани жилищни единици – от комфортни студиа до функционални и просторни двустайни, тристайни и четиристайни апартаменти. Всеки детайл е проектиран с мисъл за удобство, хармония и качество на живот.

TAUPE не е просто сграда – това е стил на живот.

Проф. д-р Валери Иванов, дългогодишен преподавател в кат. „Градоустройство“, Архитектурен факултет, УАСГ. Член на УС на КАБ, РК - София-област. Управител на АТЕК ДИЗАЙН ЕООД.

Жилищни територии и гробищни паркове

Архитектурата свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация оставя зад себе си. Кенет Кларк

Защо започвам с тази знакова мисъл на великия английски интелектуалец? Защото диалогът „живот – смърт“ в неговите материални измерители - „жилищни територии – гробищни паркове“ е цивилизационна характеристика на едно общество!

Психологията на българина

Традиционно българската народопсихология възприема гробищните паркове (гробищата) като зона, натоварена с негативни конотации, като източник на „лоша“ енергия, като еманация на тайнства, суеверия и религиозни предразсъдъци, като материално напомняне за края на човешкия живот (Memento Mori).

Реалната материална среда на българските гробищни паркове

За съжаление българските гробищни паркове не носят духа на модерност, на спокойствие, на уют и тишина. Те са бетонирани, неподдържани, замърсени, осеяни с паметници (част от тях – кичозни, помпозни, дори агресивни и лишени от естетика). Всичко това допълнително допринася за негативизма, отрицанието, предубедеността към тези иначе значими и като градска памет, и като екологичен ресурс зони на съвременната градска среда.

Темата поставя три особено значими урбанистични, психологически и цивилизационни проблема!

Развитието на градовете в условията на ограничен териториален ресурс

Модерните урбанистични теории безспорно доказват, че в условията на ограничен териториален ресурс, висока социална и икономическа значимост на земеделските земи, огромни финанси за изграждане на комуникационна, инженерна и зелена инфраструктура при разширяването на градовете тяхното интензивно, компактно развитие чрез целесъобразно уплътняване на съществуващи градски зони е почти безалтернативно. Бъдещето на съвременния град акцентира върху целесъобразното използване на всички налични градски ресурси, устойчивото им развитие и социалното приобщаване. Това означава съхранение и модерно усъвършенстване на урбанизираните територии, рационалното им и комплексно използване, особено на зелените зони, активен и креативен обществен диалог с всички градски компоненти. В този контекст близостта с гробищните паркове следва да се възприема не като ограничител, а като сериозен градски потенциал, разбира се, с необходимата сензитивност, уважение и респект към тези специфични и сакрални зони.