Инфраструктурата по подразбиране се отдръпва, когато архитектурата трябва да покаже блясъка, естетиката, красотата, фантазията, визията. Но под красотата обикновено е силата и сложността на конструкцията, на инфраструктурата. В последно време се говори и за архитектура на инфраструктурата, а метростанциите се превръщат в съвършени съоръжения със светлина от повърхността. За предизвикателствата пред архитекти, инженери и експерти, свързани със създаване на съвременната инфраструктура, разговарят участниците в панел 4: Инфраструктура - опитът говори.

Фарид Пактиавал, Ар Джи Би ЕООД:
Идеята е да се получи по-голям комфорт на обитаване в подземните съоръжения
Първата метростанция, която ще представя, е

метростанция "Мусагеница"
Тя е проектирана преди почти 10 години, част е от първи метродиаметър, а ние се включихме в този проект съвсем случайно, за да я довършим. Първоначално проектът представляваше тубус - решихме, че трябва малко да се разчупи, и го "насякохме", за да не е монотонен и еднообразен, а там, където излизат стълбищата, формата трябваше да реагира на функцията и затова увеличихме обема. Интересното, което направихме в станцията, е осветлението. Първоначално искахме да я осветим отгоре с прожектори, но след изчисленията видяхме, че те няма да са подходящи за поддръжка впоследствие. Нашето решение беше да се използват фасети с диаметър 60 см. Над тубуса разположихме прожектори, които насочихме нагоре. Така те осветиха и целия обем, и фасетите, които успяха да върнат светлината. По онова време още нямаше модерно осветление - използвахме обикновени металхалогенни прожектори, които още действат ефективно в метростанцията.
По другата метростанция работим с колеги архитекти, инженери и специалисти от всички специалности.

Тази метростанция е в концептуален стадий и не е в България
Предварително беше заложено покривно осветление - оберлихт, който да осветява вестибюла. Метростанцията е разположена под булевард и оберлихтът попадаше между двете платна. Обследвайки тази станция, стигнахме до извода, че такова решение не е рационално, защото:
- Трябваше да се изгради метална конструкция, която да поеме трафика през целия процес на строителство на метростанцията, която после да се разруши. Това щеше да изгуби време.
- Под целия булевард вървеше подземна инфраструктура, която трябваше да се измести.
След дълъг анализ от страна на всички специалисти решихме да преместим цялата метростанция в западно направление. Така спестихме преместването на подземната инфраструктура и изграждането на металната конструкция. А метростанцията спечели, защото вместо един се получиха два оберлихта и светлината достигна пероните, докато при първия вариант осветяваше само вестибюла. Каква е идеята?
Двата оберлихта приемат и светлината, и топлината. Оказа се, че е необходима много енергия, за да се охлади топлината, която влиза през оберлихта. Затова направихме нещо допълнително. Разработихме система, все още на идейно ниво, която да абсорбира топлината, но да пропуска слънчевата светлина. Останалата топлината се закарва в абсорбционна хладилна машина, но тя вече охлажда много по-малък товар - големия процент топлина го спираме на по-ранния етап.
Осветлението на цялата метростанция е с фибростъкла, които да достигнат надалеч (дори 1 км разстояние), без да губят от силата на светлината. Чрез някои усъвършенствания на създадената фиброоптична система светлината се разпръсва, където ни е необходима.
В повечето подземни съоръжения идеята е да се получи по-голям комфорт на обитаване. Това може да стане с вкарването на естествена светлина. Така станцията не се усеща като подземна, а като наземно съоръжение и е по-комфортна и по-приятна за ползване.
Като използваме естествената светлина, реално удължаваме и живота на осветителните тела в станцията - с 50%. Те ще имат датчици за измерване на светлината - когато естествената светлина е недостатъчна, ще се включват осветителните тела.

Доц. д-р инж. Елена Демирева, преподавател в МГУ:
Подземната инфраструктурата започва от малките тръбички под земята и стига до метрополитена
Инфраструктурните обекти са нещата, за които разбираме, че съществуват, когато те престават да работят. Тогава ни боли, че няма ток, газ... Тази невидима част от нашата инженерна задача - изграждането на подземната градска структура, за която подготвяме кадри в Минно-геоложкия университет, е толкова отговорна, колкото и архитектурата. Не толкова видима и красива, но е важна, отговорно е нейното изграждане и поддържане и тя е неотменна част от бъдещето.
Метрото е най-изявеният проект на подземното строителство: често оставяме автомобилите си с идеята, че ще пристигнем по-бързо с него. Но подземната инфраструктурата започва от малките тръбички под земята и стига до метрополитена. Всяка от тези комуникации е изключително важна. Да не говорим за подземните части на сгради, които ще стават все по-належащи заради съвременната градска среда, към която ще се стреми бъдещият град.
В МГУ ние подготвяме експертите в специалност "Подземно строителство", като магистърските ни програми са насочени към взривно разработване на подземни комуникации, подземно строителство по открит и закрит способ, а една от най-интересните магистратури, която набира скорост, е геотехника - съвременни решения на включване на земната среда и като съоръжение, и като начин за укрепване на земята. С други думи, земята сама себе си да държи, като малко й помагаме - като изграждаме съоръжения, ги правим по-евтини и вписани в средата.  Даваме решения и за свлачищните проблеми - те невинаги са тежки и скъпи съоръжения. Понякога едни дренажни ребра биха били достатъчни, за да свалим водите и да забавим свлачище, което иначе би било опасно за средата. Въпрос на решения на експерти.