Презентацията е част от научната разработка на арх. Ирина Атанасова като докторант към катедра "Теория и история на архитектурата", УАСГ, с научен ръководител доц. д-р Йорданка Кандулкова

І. Културното наследство на железопътния транспорт
Културното наследство на железопътния транспорт е наследство от ново време и сравнително късно е осъзнато като ценност, която трябва да бъде опазвана и съхранена за бъдещите поколения. Първата културно-историческа жп линия, получила административна защита, е Та1уllin Railway в Уелс през 1950 г., а едва от 2002 г. е първият международен документ, касаещ опазването на наследството на железопътния транспорт - Хартата от Рига.
Основната значимост на културното наследство на жп транспорта се състои във важната роля както в миналото, така и в настоящето като фактор за развитие и влиянието му върху обществения живот – в политически, икономически, социален и културен аспект.
Превръщайки се в един от символите на индустриалната революция, железопътният
транспорт става фактор за развитие, упражнява силно влияние върху обществения живот
- в политически, икономически, социален и културен аспект. Разрастването на жп мрежата
по света е причина за нарастването на влиянието на европейските сили - "европеизация" в
колониите (Индия, Канада, Латинска Америка), развиващите се страни и отслабените
империи (Османската).
За начало на съвременната железница се смята преминаването на изобретението
на Стефансон - парния локомотив Тhe Rocket, по жп линията Ливърпул - Манчестър през
1830 г. Бързо се разпространява из целия свят - в САЩ, Германия, Франция.

Културното наследство на железопътния транспорт включва
Материално културно наследство:
- движимо културно наследство (подвижен състав, оборудване и др.)
- архитектурно наследство (жп гари, обслужващи сгради, инфраструктура, малки арх. елементи и др.).

Нематериално културно наследство - технология и организация на работата (пр. с парен двигател), други.

ІІ. Характерни особености
- Голяма част от архитектурното наследство на железопътния транспорт е в експлоатация - живо наследство.
- Автентичността - важен критерий при опазването на културното наследство. Комплексен подход: всяка действаща жп линия вследствие физическата амортизация и въвеждането на нови технологии губи част от своята материална автентичност, но запазва автентичността на функцията.
- Необходим е баланс между съвременните изисквания за комфорт и достъпност и принципите на опазването на културното наследство.
- Железниците като социално-технически системи (сп. Anthony Coulls) – отразяват развитието на технологията вследствие от нарастващите социални изисквания и същевременно също влияят върху обществото.
- Железопътните линии са строени с определена цел - политическа, икономическа -
като средство за осъществяване на връзка - тяхната съвременна интерпретация е необходимо да отрази специфичния динамичен характер на този тип наследство.
Особено популярни по света са Неritage railways - специфични "музеи на открито", пресъздаващи атмосферата на исторически жп линии.
- Ценни са не само архитектурните шедьоври - градските термини, но по-малките гари и съоръжения като част от една линеарна система. Основната ценност на архитектурното
наследство на железопътния транспорт е в техния принос за обществото.

ІІІ. Архитектурното наследство на железопътното строителство в България
Архитектурното железопътно наследство в България е свидетелство за приноса на транспортно-комуникационните връзки в развитието на българската държава.
В периода преди Освобождението е открита първата жп линия (1866 г.): жп линията Русе – Варна, построена от английската компания "Братя Бърклей". Вследствие на нарастналата нужда от изграждането на транспортен коридор от Западна Европа към Истанбул през България Османската империя възлага строежа на жп линия по това направление на компанията "Източни железници". Под ръководството барон Хирш през 1873 г. компанията завършва участъка Цариград – Белово. Междувременно независимата българска държава построява участъка Цариброд – Вакарел, а през 1888 г. всички жп линии на територията на страната са собственост и се експлоатират от "Български железници".
Следва строежът на други жп направления: Ямбол – Бургас, 1890 г.; Роман – Плевен – Шумен 1899 г.; Мездра – Брусарци, 1913 г.; Русе – Велико Търново 1900 г. и др.
Основната част на жп мрежата у нас е изградена през 1940 г.