В България липсват точни данни за това колко туристи виждат културно-историческите ни паметници. Липсва статистика колко чужденци идват, за да видят средновековните крепости, старите манастири и тракийските чудеса. Доскоро възприетият критерий за броят на посетителите в музеите не отчита интереса към богатото културно историческо наследство от недвижими паметници на културата.

Според данните на ЮНЕСКО
страната ни се нарежда на трето място
по своето културно-историческо наследство в Европа. По брой и разнообразие на културно-историческите паметници пред нас са само Италия и Гърция.
България обаче остава далеч назад по популярност от средиземноморските държави, въпреки че е земя на седем цивилизации. Съгласно действащото у нас законодателство държавата е тази, която полага грижи за опазване на културно–историческото богатство. В хода на реализацията на проекта "ЦАРИ МАЛИ ГРАД" това вменявано ни с години разбиране еволюира: опазването на културно–историческото наследство не е само специализирана дейност, представляваща частно научен и професионален интерес, а морално задължение и пряка цел на всеки от нас.
Основен принцип за опазване на паметниците на културата освен тяхното регистриране и категоризиране е изработването на програма за тяхното консервиране, реставриране и социално ангажиране.

Като автори на проекта за консервация и реставрация на късноантичната крепост и църковния ансамбъл
изхождахме от разбирането, че консервацията и реставрацията са дейности, които имат за цел да запазят и разкрият естетическите и исторически стойности на паметника и се основават на респекта към оригиналния материал и към автентичните документи. Основната ни цел при реализирането на проекта беше да запазим духа на времето, в което тази крепост е съществувала, и да предадем атмосферата на отминалите времена на съвременния посетител.
В резултат на извършените в периода 2005 – 2011 г. обстойни археологически проучвания, които предоставиха данни за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост, ни беше предоставена възможността да изработим професионално архитектурно изследване, което не се гради на хипотези, а на артефакти, сигурни доказателства, позволяващи с предприетата намеса да се разкрият изключителните естетически и исторически достойнства на обекта.

В процеса на проучванията бяха установени 5 фази на обитаване на обекта,
което доказа неговата значимост и историческа ценност като стратегически и духовен раннохристиянски център. Уникален шанс за реставрационните дейности се оказа откритата паднала при земетресение северна стена на кула №2, от която получихме безспорна информация за височината на кулите и точния вид на градежа. Откритите в хода на теренните проучвания над 300 находки (монети, накити, стрели и др.), както и множеството архитектурни артефакти позволиха да се направят обосновани заключения.
Всички тези археологически данни, както и детайлното архитектурно изследване, направиха възможно да предложим вид и обхват на консервационно–реставрационните работи, каквито не са били реализирани в България в последните десетилетия. Използвайки метода на реконструиране, чрез използването на оригинални материали и съвременни технологични решения ние възстановихме в пълен обем двете северни кули и част от северната крепостна стена, южната кула №5, както и средновековната църква от XV век. Консервацията и частична реставрация на останалата част от крепостните стени, както и на раннохристиянските църкви допълниха цялостното реставриране на комплекса, пресъздавайки максимално атмосферата на времето, в което е бил създаден и обитаван този паметник.

Възстановените в пълен обем кули и средновековна църква
функционират като музейни експозиционни площи, в които са експонирани голяма част от археологическите находки от обекта с богата илюстративна и текстова информация за тях. Чрез експонирането на находките в естествената им среда се опитахме да подчертаем връзката между историческото значение на обекта и съвременната среда, в която той съществува.
Отчитайки факта, че крепостта "Цари Мали град" се намира на хълма Св. Спас над с. Белчин, в природна среда, предвидихме изграждането на допълнителна дребномащабна туристическа инфраструктура, която допълва функциите на комплекса, като го превръща в пълноценен туристически продукт. Въжено релсово съоръжение – фуникуляр, качва посетителите от селото до комплекса. Две екопътеки предоставят алтернативна възможност за достъп до обекта, а въжен парк с мост и детски съоръжения допринася за съчетаването на интереса към културно-историческото наследство с възможност за отдих и туризъм сред природата. Така превърнахме територията с различни по своята същност туристически обекти в интегрирана туристическа система.
Финансовата подкрепа на европейския съюз чрез ОП "Регионално развитие"
направи възможна реализацията на стойностната и значима идея да възстановим историята в цялото и величие и да я представим на съвременни посетител достъпна, разбираема и интересна.
Гордеем се с факта, че възстановяването на късноантичната крепост, известна от древността с името "Цари Мали град", завършва един уникален по своята същност културен екокомплекс, състоящ се от реставрираната през 2007 г. средновековна църква "Света Петка", изградения през 2007 г. филиал на историческия музей в Самоков с етнографска насоченост и късноантична крепост с църковен ансамбъл и християнски оброк, изграден върху древно тракийско светилище.
Комплексът създава пълноценна представа едновременно за бита и култура на българското село, за нормите на православието и за мястото на българската държава в европейската история.