През последните две десетилетия Черно море и неговият хинтерланд съществено промениха геополитическата си роля. От периферия на Европа, от външна граница на Европейския съюз постепенно морето отново започва да връща историческата си роля на обединяващо страните на крайбрежието си и на ключ към възстановяване и развиване на връзките между Европа и Азия. Тази съвременна роля на Черно море стимулира редица инициативи на Европейския съюз, в това число и финансиране на проучвания, програми и проекти за по-цялостно обхващане на проблематиката на акваторията, крайбрежните зони, икономическото взаимодействие, транспортните връзки, охраната на природата и в крайна сметка интегрираното управление на сложната социална и биологична екосистема на черноморското крайбрежие.

Проблемите на българското черноморско крайбрежие са много,
а повечето от тях се задълбочиха през последните 15-20 години като резултат от по-слабата регулация от страна на държавата, на икономическото и пространствено развитие на територията на страната, засиленото строителство, в това число и незаконно, и липсата на насочващи устройствени разработки в макрообхват. Последните устройствени проучвания за територията на българското черноморско крайбрежие датират от 1996 г. и са вече твърде далече от появилите се тенденции и реалното усвояване на територията. През последните 5 - 10 г. беше възложено разработването на общи устройствени планове на отделни фрагменти (територии на отделните общини) - Варна, Бургас, Приморско, Шабла и др. Наред с очевидната полза от тези проучвания те показаха с още по-голяма острота нуждата от обединяващ ги и насочващ  решаването на редица ключови проблеми макроподход, т.е. обхващането на цялата територия на българското черноморско крайбрежие от комплексна устройствена разработка. Впрочем такова изискване е заложено и в приетия през 2007 г. Закон за опазването и устройството на българското черноморско крайбрежие, но все още не е пристъпено към изготвянето на този важен документ. А наред с другото той ще способства за изготвянето на интегриран план за управление и развитие на крайбрежието и за ускорено усвояване на предназначените за Черноморския регион еврофондове.
Като израз на

политика на университета за обучение на принципите на устойчивата архитектура
и на иновационния подход към процеса на завършване на обучението бе решено да се разработи и тази първа по рода си екипна дипломна работа. Беше сформиран екип от студенти - преддипломанти,  които да се съсредоточат в двете си преддипломни и в самите си дипломни работи върху разработването на специфичната устройствена тематика на българското Черноморие. Екипът включва 10 студенти и е сформиран изцяло на доброволен принцип с ръководител проф. арх. Тодор Булев. След поредица от дискусии сред дипломантите е решено макроустройственото проучване да се съсредоточи върху темата "Устойчиво развитие на курортно-туристическото усвояване и ландшафта на българското черноморско крайбрежие".

Разработената екипна дипломна работа разглежда комплексно два проблема
особено тясно свързани, взаимодействащи си и изискващи комплексно разглеждане и интегрирано управление – на състоянието, съхраняването и обогатяването на природните и в частност на природно–рекреационните ресурси и на развитието на урбанизацията, в частност свързана с развитието на отдиха и туризма по българското черноморско крайбрежие. Изходната теза на разработката е, че териториално–устройственото планиране се явява необходима основа за всички форми на управление на дадена територия. Процесите, протичащи в българското черноморско крайбрежие, се разглеждат от широкия географски контекст на европейското пространство до детайла на отделното населено място. Те се изследват в тяхната историческа дълбочина, в тяхната сложна природна и социална обусловеност. По същество той се явява първи етап на разработване на самостоятелните дипломни работи на студентите. Като първи етап студентите разработиха профилираните изследвания по отделни направления (компоненти на околната среда, пространствена структура на ландшафта, стопанска дейност, развитие на урбанизацията, специфични видове отдих, отношението към акваторията и др., които в условията на последователни дискусии и семинари, огледи на територията, запознаване с усвояването на различни крайбрежни зони доведоха до разработване на няколко комплексни устройствени схеми, синтезиращи проблематиката и предложенията по отделните теми и по-специално проблемите на природната среда и отдиха.
Проучванията, оценките и предложенията недвусмислено показват, че са

налице множество взаимодействия между различните териториални общности:
между общините, областите и държавата, и че утрешният ден на Черноморието налага като неизбежност осмислянето на тези взаимодействия, преход от урбанистично и териториално–устройствено планиране, затворено в обхвата на тези отделни общности към интегрирано развитие на крайбрежието и съответно, интегрираното планиране и управление в крайна сметка на целия Черноморски басейн. (Така например естествено е да се търси обща концепция за развитието на природния парк "Странджа" (между България и Турция) и за Добруджанския регион (между България и Румъния).
Като израз на тази съвременна устройствена парадигма, като заключителна фаза на първия етап на проекта, дипломантите разработиха две различни урбанистични хипотези за българското черноморско крайбрежие. И двете стъпват на визията за неговото по-нататъшно развитие като туристическа дестинация с международно значение, но се стремят да избегнат съществуващите тенденции за интензивно и непрекъснато крайбрежно застрояване. Затова и в двете предложения основният и интегриращ живота на крайбрежието "комуникационен гръбнак" се приема за необходим, но и отдалечен от самата брегова линия (в единия случай средно на 10 – 15 км, докато в другия – от 25 до 35 км), с което се цели изнасяне на по-масирания трафик, обслужващи дейности, вторична урбанизация, а и на самото курортно–туристическо усвояване в дълбочина.
Дипломантите приеха за основен вариант с разположение на тази интегрираща комуникация по-навътре, което позволява тя да се изгради частично по съществуващи трасета и да стимулира развитието на някои по-малки, но важни в бъдеще селищни ядра (М. Търново, Камено, Айтос, Провадия и др.). Въз основа на приетия за основен вариант бяха обобщени многообразните предложения за развитие на отдиха, развитието на главните, вторични и локални (напречни спрямо крайбрежието) оси на урбанизация.
По отношение на

охраната на природната среда и ландшафта
едно от основните предложения е за постепенното изграждане на цялостна "зелена система" на крайбрежието, която, от една страна, обединява отделните му части, а от друга го свързва с вътрешността. Тази система ще обединява извънселищни паркове, селищни паркове, паркове към различните курорти, линеарно развити крайбрежни паркове, екопътеки в Странджа, Стара планина, по поречията на реките и др.
Направените проучвания  откроиха и "регистъра" от горещи теми, актуални за подробното устройствено планиране и архитектурното развитие на крайбрежието: например изграждането на съвременни балнеологични центрове, ревитализацията на редица почти обезлюдени малки населени места, регенерацията на крайбрежни зони, социализацията, съчетана с охрана на някои уникални природни и исторически комплекси; усъвършенстването на структурата и селищната среда на големите градове (например създаване на пълноценна среда в периферните им, предимно панелно–жилищни райони), проектирането и изграждането на нови паркове и други. Като втори етап на екипната дипломна работа редица от тези задачи бяха разработени от дипломантите като подробни урбанистични и архитектурни проучвания.

Проф. д-р арх. Тодор БУЛЕВ