Младото поколение архитекти и урбанисти излиза на пазара в много по-сложна обстановка. Всъщност характеристиката и е много проста - пренасищане на пазара с архитекти.

Сляпото следване на пазара доведе до създаването на два-три пъти повече архитекти, отколкото са необходими. При това в Европа, която по начало е пренаситена с архитекти. Тя е в общи линии "построена", няма ги мащабите на следвоенното строителство, а новото строителство е относително малко в мащабите на поддържащо - реконструкция, обновяване и частично ново.

Новото мащабно строителство е в Китай, където се лее половината бетон в целия свят, и в другите развиващи се страни. Това означава, че първият проблем на младите архитекти е намирането на работа. Което означава, че се приближаваме, а може би и ще задминем модела на развитите европейски страни - около 20-40% от архитектите работят като проектиращи архитекти, докато останалите са заети в сферите на допълващите дейности - чиновничество, инвестиционни посредници, модни специалисти, арт експерти, списователи и др.

Основните въпроси, които биха решавали и на които ще търсят отговор – е, на първо място, прохождането и интегрирането им в архитектурните и съпътстващите дейности, отвоюване на професионалния периметър. При това в конкуренция с останалите европейски архитекти.

Тенденциите в тяхната работа се определят от това, че те работят вече в пазарна среда, която е силно динамична и зависи от състоянието на държавата. Тук са налице и хипертрофираните очаквания на магическите средства от от европейските фондове, но аз съм скептичен в това отношение, тъй като тези средства са по начало под условие и са обрасли с чиновнически правила. Всъщност развитието на архитектурата и градоустройството в България зависи основно не от "грижите на партията (или европейското чиновничество)", а от икономическото здраве на страната, от развитието на бизнеса, на частния сектор, от неговата необходимост до строи, реконструира, обзавежда.

Тенденциите, които се открояват в тяхната работа – ами като всички млади хора и студенти не бих казал, че има голяма разлика между тях и нас, учили преди десетилетия или преди пет години например. Сред тях има доста енергични, умни, качествени, заредени с оптимизъм и желание за реализация млади хора. Но - пред тях има изключително важна задача - след некачествения преход и историческия провал на дясното в България именно те са поколението, което трябва да изнесе на плещите си и да осъществи възвръщането на страната ни към една по-цивилизована, по-читава, по-богата, по-европейска и по-некорумпирана държава.

В този смисъл винаги им препоръчвам и ще им препоръчвам – нетърпимост! Не толерантност, търпение, диалогичност, не стремеж да се мушнат и колаборират с вълците в овчи кожи, а именно да проявяват нетърпимост и енергия при отстояването на ценностите. Нека те да бъдат поколението на нетърпимостта, поколението, което ще въведе отново правилата и ще ни постави на достойно място в Европа. Трябва да знаят, че оттук нататък те поемат отговорността – именно те – и каквато направят България, такава ще бъде тя! И да не отлагат - не утре, а днес, не някъде там, а тук и сега.

Технологиите изключително много, радикално промениха обучението по архитектура, израстването на архитектите и тяхната работа. Навлизането на компютрите и дигиталната ера, в която са намираме, направи света малък, връзките между България и Нова Зеландия например са почти мигновени, информацията навсякъде е достъпна. С едно кликване на мишката можеш да узнаеш и видиш най-новите архитектурни творения. Наоколо е океан от информация и нови технологии. В случая е особено важно да умеят младите хора да плуват в този океан и да отбират онова, което е добро, необходимо, красиво и да се предпазват от съблазните на копи-пейст културата.

Компютрите дават технологичната база за създаване и използване на мощни инструменти и програми за анализиране, проектиране и представяне на архитектурните продукти. При това на изключително високо графично и техническо ниво. Но все пак не бива да се осланяме само на тях, трябва да знаем, че каквото и техника и удобства за проектиране да се въведе - архитектурното и урбанистично творчество трябва да мине през душата, през сърцето, през ръката в най-буквален смисъл. Не бива да се туря в кьошето и да се загърбва умението ръката "да трепти", а окото да е точно. Класическите технологии на творчество - скици, ръчни чертежи, ръчни макети, са все още необходими, гарантират професионализъм и топлота на произведенията.

Пожелавам на младите архитекти и урбанисти им да бъдат по-гъвкави и по-динамични в един променящ се свят. Да бъдат с повече и по неразрушима вяра в себе си, в своите способности. С повече любов към България и със стабилно самочувствие в европейското пространство - да се доказват като първокачествени специалисти.