Първата част на проекта е посветена на проучване и изследване на сградата – паметник на културата. Сградата на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е дело на талантливия тандем Иван Васильов и Димитър Цолов, автори на едни от най-красивите и престижни сгради в центъра на София. Неслучайно строителството продължава толкова дълго време - от 1939 г. до 1953 г.
Скоро след откриването й сградата започва да чувства недостиг на площ. Този идеен проект има за цел да даде решение на съществуващите проблеми, както и да елиминира максимално бъдещи такива. Разширението предвижда увеличение на съхранявания книжен фонд от 20 000 000 до 45 000 000 тома, на читателските места от 300 до 750 бр.

Идеята при изграждането на новите обеми е изцяло подчинен на композиционните и естетически особености на старата сграда, като тя е изявен център на обемно-пространствената композиция. Новите обеми, също както и старата сграда, са подчинени на главна композиционна ос – изток – запад. Разширението в западна посока се предвижда изцяло подземно, за да не прокоментира архитектурния образ и възприятие на главната фасада.

Запазвам главния параден вход откъм булеварда, но предвиждам преосмисляне на приемното пространство на старата сграда. Тази зона ще бъде общодостъпна, а не контролирана, както до сега. В нея ще се помести вертикалната комуникация (разположена в светлинните кладенци на старата сграда) за връзка с новопоявилите се подземни обеми под нивото на площада, също така за подсилване на връзката между старо и ново предвиждам изрязване на част от плочите с цел и визуална обвързаност между различните нива.

Под площада разполагам "Музей на българската писменост" и мултифункционална зала за 350 зрители. В частта на музея предвиждам горно осветление с цел посетителите да могат да получат един по-различен поглед както към паметника на светите братя, така и към главната фасада на библиотеката. Именно търсенето на този интересен ефект довежда и до появата на кафе-бар, също поместено под нивото на площада, откъдето, пиейки чаша кафе, човек може да се наслади на необичайната гледка към паметника на културата.

Новото тяло от изток затваря идентичен на старата сграда обем, което са предлагали и самите автори. Чрез изнасяне на стройна и ритмична колонада (подчинена на ритъм от съществуващата сграда), носеща стилилизиран корниз, не се затваря плътен обем, а паркът навлиза в сградата. Така тази изнесена ритмична конструкция оптически изравнява двата обема стар и нов, но и същевременно създава и едно както частно за библиотеката парково пространство, така и отворено публично такова. Покривам част от парковото пространство с пергола, която разнообразява и допълва самия обем със своите специфични сенки. Предвиждам обединяване на малкото парково пространство на библиотеката с Докторската градина чрез затварянето на ул. "Кракра" и създаване на подходи към подземния паркинг по нейното протежение.

Задната фасада на библиотеката се превръща от екстериорен в интериорен елемент на новата част, затворена в остъклен атриум, напомняща ценен експонат. Етажните плочи на новата структура образуват дъга към старата фасада. Всички нови работни площи ще контактуват с този остъклен, осветен и озеленен атриум (търсен целенасочено ефект). Изравняването на корнизните височини на старата сграда с новопоявилите се обеми и повърхнини е с цел уеднаквяване на двата обема с цел по-добро вписване на новия архитектурен обем, без той да "задушава" и притиска старата срада. Новата следва логиката на старата, което обуславя и хармоничната връзка между старата и новата част.

Дипломант: Йордан Манолов
Ръководител: гл. ас. арх. Владимир Михов